2025 или 1625? Посетителите на нов ресторант в Пекин „пътуват във времето“ до древен Китай

Ян Уай Ян поднася осемактно представление от епохата на миналия век с осемстепенно меню и осигурява облекло ханфу за желаещите да се облекат официално.

Жени с дълги перуки и богато украсени традиционни рокли се разхождат из двора, спирайки се, за да се снимат под навеса, докато на заден план звучи мелодичната музика на китайска цитра.

Тези клиенти са платили, за да „пътуват във времето“ за няколко часа и да се пренесат в Древен Китай.

Такава услуга предлага новооткрит тематичен ресторант в центъра на Пекин, където гостите могат да ползват гримьорни и да поръчват осемстепенно меню, пише Агенция Франс Прес.

Докато втората по големина икономика в света страда от ниско вътрешно търсене, много млади хора продължават да харчат пари за забавления и стоки, които им носят удоволствие. Тази тенденция в Китай наскоро беше наречена „емоционално потребление“.

Клиентите, родени след 90-те години на миналия век, често купуват неща, за да „се поглезят“, което допринася за растежа на емоционалното потребление в страната, съобщи през септември държавното издание China Daily.

Преди вечеря посетителите избират дрехите си в зала, където са изложени традиционни „ханфу” — хански облекла — както и корони, украсени с изкуствени скъпоценни камъни, и аксесоари.

Бизнесменът Кари Джуанг разказа пред AFP, че е платил около 1000 юана (140 долара), за да се облече като един от основните герои от класическия китайски роман „Сън в алени покои“, който е вдъхновил създаването на ресторанта.

Джуанг, облечен в червен копринен топ с дракони, каза, че с удоволствие жертва пари за нови изживявания.

„Става дума не за сляпо трупане, а за живот в настоящето“, каза 27-годишният Джуанг в интервю за AFP.
На втория етаж жени седят пред тоалетки, докато гримьори пудрят лицата им и нежно нанасят руж по бузите.

След грима 22-годишната У Къ, облечена в ефирно лилаво ханфу с наметало в същия цвят, разказа, че я привлича този ресторант заради интереса ѝ към древнокитайската култура и облеклото от епохата на династиите Сун и Цин.

В телевизионно интервю водещият на предаването заяви, че въпреки че хората в Китай са станали по-пестеливи, те все пак са готови да харчат пари за определени неща и забавления.

„Ако в ежедневието си малко пестим от такива неща като храна — например като се храним по-просто — и избираме градския транспорт, когато излизаме, спестените пари със сигурност ще намерят къде да отидат“, каза У в интервю за AFP.

Хуан Дзин се усмихва, докато гледа как нейната деветгодишна дъщеря позира за снимки с чадър на малък дървен мост в средата на мъглива градина.

Хуан е платила най-малко 900 юана (126 долара), за да може дъщеря ѝ да облече традиционна дреха за вечерята и да бъде снимана от професионални фотографи.

Ресторантът е интересен, различен от обикновените, и има културен елемент, разказа Хуан, учителка, в интервю за AFP.

През последните години китайците, особено жените, проявяват все по-голям интерес към носенето на ханфу, особено когато посещават ключови туристически обекти в страната.

Хаштагът „ханфу“ е събрал над 11 милиарда гледания в социалната мрежа Xiaohongshu, подобна на Instagram, и съдържа публикации с жени в сложни костюми и необичайни прически.
Хуан каза, че „младото поколение сега се увлича по китайската култура“.

„Надявам се, че поколението на дъщеря ми ще може да го запази, да го предаде нататък и да го разпространи, така че повече хора да научат за него“, добави тя.

Възраждането на ханфу е „концентрирано проявление“ на „емоционалната икономика“, смята Ян Дзянфей от Китайския университет за комуникации.

Чрез вълнуващите преживявания, свързани с традиционните дрехи, младите хора също изследват своята идентичност, което ги свързва с „корените на нашата национална култура“, каза Ян в интервю за AFP.

Посетителите са заведени в голяма кръгла зала, където ги обслужват сервитьори в ханфу и където ги очаква осем часово представление с танцуващи акробати и емоционални актьорски диалози.

Водещата У заяви в интервю за AFP, че е готова да похарчи пари, ако причината „ѝ се стори правилна“ и „я докосне“.

„Няма да се опитвам да пестя от това“, каза тя, добавяйки, че не го счита за „емоционални харчове“.
„Предпочитам да го разглеждам като нещо, което просто ни помага да бъдем щастливи.“