4 часа не стигат на Найджъл Кенеди да се налудува

Вместо два часа и половина концертът на Найджъл Кенеди в зала 1 на НДК продължи почти четири. А малцината, които не издържаха на късния час (12,30) и си тръгнаха преди бисовете, пропуснаха дълбоко интимно изживяване, споделено само между Найджъл, гъдуларя Георги Андреев и около 2000 присъстващи.

Концертът започна с половинчасово закъснение, докато публиката се събере и заеме местата си. Маестра Любка Биаджони търпеливо изчака групичките, препъващи се в мрака, и дори помоли осветителите да светнат в залата, за да могат хората да се ориентират. Зрителите, дошли за сензационния Найджъл Кенеди, скоро разбраха, че получават две - не, три в едно. Оркестърът на Любка Биаджони "София симфоникс" и Лондонският български хор още с първите минути на концерта ги хвърлиха буквално в друго измерение с прекрасната си музика. Любопитното е, че съставът им до голяма степен е от чужденци. От деветимата солистите на песните "Бяло Раде" и "Девойко мари хубава" например има само една българка. Макар и хористите да направиха невероятно впечатление, сензацията на вечерта беше гъдуларят и композитор Георги Андреев. Изумителният Андреев получи не по-малко овации от звездата в този концерт. До края на първата част от концерта те свириха заедно композиции на двамата. Една от тях Найджъл посвети на своя гуру - джаз музиканта Стефан Грапели, с думите: "Пичове, той е покойник..."

Кенеди през цялото време се занасяше с публиката, целуваше ръка на оркестрантки и хористки и отправяше към колегите си своя марков поздрав с юмрук. В края на първата част отпусна на хората "20, не хайде да са 25 минути почивка до второто полувреме".

Втората част се състоеше от "Новите четири годишни времена" - напълно шантава трактовка-импровизация на Кенеди върху произведението на Вивалди. Съучастници в това деяние му бяха неговите петима музиканти - три китари, перкусии и пиано, както и "София симфоникс", които Найджъл отлично владееше. Електрическа цигулка, почукване с лъка по попютрите и всякакви звуци, които човек дори не е подозирал, че могат да се изтръгнат от благороден инструмент като цигулката. Джаз импровизации, закачки с известни класически и модерни произведения (дори с американския химн) преливат в триумфален Вивалди. Ефектът е грандиозна джем сешън.

"Какво, още ли искате?", пита в края на концерта Найджъл. "Даа!", реве тълпата. Това, което последва, е, че хората се застичаха надолу към сцената и обградиха музикантите. Както се очакваше, зазвуча див Джими Хендрикс, публиката съвсем пощуря. До Найджъл застана Георги Андреев и двамата се отнесоха в импровизации. Изпълниха изумителна "Йовано, Йованке" и отдадоха душите си на руските романси. Музикантите не свиреха бис, те творяха и се забавляваха на сцената. Никой не забеляза как е минало цялото това време. Всичко свърши в 25 минути след полунощ.