Партията може да не е на Георги Първанов, но без него е нищо
Да се победи задкулисието, да има прозрачност и изпълнение на ангажиментите във властта. Заради това бе създадена партия АБВ. Този девиз записа на знамето си. А онзи ден депутатите й публично го поругаха, като направиха нещо, което няколко дни по-рано тържествено бяха обещали да не правят - да гласуват против искането на правителството за 16 млрд. лв. дълг. Който те подкрепиха.
При такъв обрат в постановката е естествено главният сценарист да направи някой драматичен жест. Лидерът на АБВ Георги Първанов обяви, че на следващото заседание на Националния съвет на партията ще подаде оставка. Нарече случилото се "сериозна политическа грешка" и посъветва Изпълнителния съвет да поиска доверие от Националната конференция.
Ситуацията наистина е драматична. Първанов надали блъфира - "Аз ще си подам оставката, малко ще ви поуплаша, вие няма да ми я приемете и после всичко ще си продължи както досега." Защото нищо няма да продължи както досега - АБВ участва във властта, хората й консумират съответните блага и "си носят новите дрехи". Затова е малко вероятно Първанов да блъфира. Имаше и истинска болка в съвета му към младите в АБВ - "в политиката моралът е преди всичко". С други думи: "Скъпи момчета, не може да казвате на избирателя едно, а да правите точно обратното. Хората помнят, особено тези, които са гласували за вас. Всъщност те са гласували за мен. Вие мен предадохте, моя авторитет стъпкахте. А без него сте просто депутатчета, които един мандат ще натискат правилното копче."
Заради всичко това онзи ден АБВ тръгна към своя залез. Ако политическият живот е имал нужда от "модерно ляво", с първото истински важно гласуване в 43-тия парламент АБВ показа, че не отговаря на тази претенция, че не е модерното ляво, а присъдружно ляво. А от него има нужда ГЕРБ (спорно е докога), а не политическият живот.
Ако истинската цел на АБВ е била да демонстрира честност в политиката, като се бори с митичното задкулисие, защо така задкулисно взе най-важното си решение от всички досега?!
Ако Георги Първанов е имал скрити, неизпълнени ангажименти към Бойко Борисов от 2006 г., когато сегашният премиер не се кандидатира за президент (този сюжет е популярен в БСП, но само Господ и двамата му герои знаят дали е истински), вече ги е изпълнил. Той направи партия, отцепи гласове от БСП и даде подкрепа за кабинет "Борисов 2".
Ако Георги Първанов е искал да покаже, че е по политик от предшественика си на "Дондуков" 2 Петър Стоянов (който след като сдаде поста, оглави за кратко и безславно СДС) и може да се върне в партийната политика, без тя да го изгори, стана ясно, че не може.
Гласуването в пленарната зала прегрупира силите в парламента. Всички, без БСП и "Атака", се строиха до ГЕРБ и се събра прекалено голямо мнозинство, при което се обезцениха поддържащите гласове. Особено тези на АБВ, защото са най-малко. Което съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев тутакси вербализира, наричайки Първанов Гоце. Псевдоним, който от 7 ноември (когато се сформира правителството) сякаш бе забравен. Не, оказва се, че нищо не е забравено.
Подкаст с Виктор Блъсков: Неизбрани чужденци диктуват на български медии - Соня Момчилова