Носителят на "Оскар" Данис Танович: Не харесвам хумора на “Шарли ебдо”

Босненският режисьор Данис Танович отново пристигна за “София филм фест”. Той е сред любимците на фестивала - когато през 2002-ра спечели “Оскар” със своя филм “Ничия земя” (No Man’s Land), у нас бе създадено едноименното вино; когато през 2012-а дойде с “Цирк Колумбия” и “Багаж”, тук бе удостоен с Голямата награда на София; сега пък развълнува всички с най-новия си филм - индийско-френския “Тигри” (следващата му прожекция е на 22 март в артцентър “G8” на столичната ул. “Гладстон” 8).

Данис е 46 г., баща е на пет деца, има босненско и белгийско гражданство, но по-скоро е гражданин на света. Преди българската премиера на “Тигри” Танович даде интервю за “Труд”.

- Преди време споделихте, че никога не знаете къде ще ви отвее вятърът през следващата година. ”Кой знае - казахте - догодина мога да съм в Индия и да снимам Айшвария Раи.” Не сте снимали Айшвария, но пък се върнахте у нас с филм, заснет в Индия - как се случи това, г-н Танович?

- (Смее се.) О, Айшвария Раи! Трябва да снимам филм с нея! Но тя бе прекалено възрастна за ролята в „Тигри”. Иначе продължавам да не знам къде ще бъда догодина.

- С „Тигри” засягате щекотлив проблем - големите фармацевтични компании и начина, по който техни агенти манипулират лекари и обикновени хора да купуват продуктите им. Защо го правите?

- Знаете ли, на сайта на Световната здравна организация пише, че годишно 5 млн. деца умират поради необезопасено хранене с биберон. Много компании, които произвеждат адаптирано мляко за бебета, подписват споразумение, че няма да влизат в неетични договорни отношения при търгуването с бебешки храни. Но го правят. Те подкупват лекарите, а лекарите уверяват майките, че могат да дават млякото на бебетата си, вместо да ги кърмят. Проблемът е на различни нива. На първо място е фактът, че продават на бедните хора нещо, от което те нямат нужда. И така стават още по-бедни, тъй като ако изкарват 5 долара на седмица, 2,5 от тях харчат за мляко. Второ, жените смесват млякото на прах с мръсна, непреварена вода, от което бебетата се разболяват от чревни инфекции, тъй като нямат изградена имунна система. Много деца умират поради тази глупава причина. Преди осем години обаче аз намерих човек, който работеше за ”Нестле” и се е опитваше да се бори с този проблем. Оттам се роди сюжетът на „Тигри”. Тигрите всъщност са хората, които компанията наема, за да разпространяват продуктите й.

- Ако не бяхте баща на пет деца, този проблем щеше ли да ви развълнува?

- Ако не бях Данис Танович - тогава не знам какво щеше да бъде. Но аз съм Данис Танович и намирам това за важно. Разбира се, че е свързано с факта, че съм баща. Но освен това смятам, че е важно да се говори за подобни проблеми.

- А може би сте бил вдъхновен и от режисьора Дани Бойл, който отиде и засне „Беднякът милионер”, който му донесе „Оскар”?

- Всъщност бях там преди Дани Бойл, защото започнах проекта през 2005 г. ББС обече се оттегли и ни отне доста време, докато намерим друг, който иска да се ангажира с филма и да не се страхува от разглеждането на тази тема. Така че бях в Индия преди и след Дани Бойл (смее се).

- Ровихте ли се в документи, разпитвахте ли пострадали хора?

- Целият сценарий е написан по автентични документи - нещо съвсем различно от това, което обикновено правя като сценарист и режисьор.

- А имахте ли проблем с фармацевтични компании по този повод?

- Не аз с тях, те има проблем с мен.

- Направихте ли прожекция в Индия?

- Все още не. Сложно е, но предстои. Надявам се. Всъщност историята се развива в Пакистан, но е заснета в Индия, тъй като беше по-лесно.

- Данис, снимали сте военни действия, преживели сте лично войната в бивша Югославия. Сегашният проблем между Украйна и Русия връща ли ви стари спомени?

- Да, бях в Афганастин, бях в Пакистан... На много места по света съм бил, но не винаги за да снимам филм. В Кабул например отидохме, за да направим кино.

- С режисьора Клод Льолуш, нали?

- Да, именно. Смятам, че е изключително важно да се помага за възстановяване и поддържане на културните паметници. А колкото до войната между Украйна и Русия - тъжно е. Ужасно е да виждаш плачещи, изтерзани и умиращи хора, деца, останали без дом и родители. Но честно казано, никоя от страните в този конфликт не е с чисти ръце. Когато СССР се разпадна, беше обещано, че НАТО няма да влезе в Украйна. Но всичко стана наопаки. Затова разбирам Русия. Просто се повтаря старият колониален модел, в който великите сили господстват и налагат своите правила. Същото л..но! Много хора забравиха, че Русия загуби във Втората световна война 30 млн. души и че Германия нахлу в Украйна и Русия. Американците правят същите неща, само че по различен начин... Не искам да кажа, че подкрепям Русия, не съм фен на Путин, но светът и отношенията в него са много по-сложни, отколкото изглеждат. Смятам, че Европа подхожда доста спорно и лекомислено към ситуации, които могат да изиграят лоша шега в даден момент.

- Казвате, че големите държави налагат своите правила, но има и друга теза - че не политиците, а корпорациите управляват света...

- Това е по-лесният начин да се представи ситуацията в света, но нека не забравяме, че корпорациите се правят и управляват от хора. Затова смятам, че не корпорациите, а по-скоро финансите управляват света. Не забравяйте, че войната носи печалби за малък кръг хора. Ако утре в България, не дай Боже, има конфликт, мнозина ще загинат, но за един малък кръг ще има голяма печалба. Затова винаги трябва да се гледа отвъд самият конфликт, да се търсят скритите интереси.

- Бяхте сред известните режисьори, които заснеха общ филм за 11 септември 2001. Бихте ли се включили в подобен проект, но за ”Шарли ебдо”?

- (Въздъхва.) Не го виждам по същия начин. За да разгранича нещата, първо ще кажа, че това, което се случи с работещите в ”Шарли ебдо”, е ужасно, но не намирам тяхното чувство за хумор за смешно. Да се присмиваш на различните от теб раси и религии е нож с две остриета. Ако пренесем подобно чувство за хумор в Ирак спрямо Исус Христос и Дева Мария, дали няма пак да възникне конфликт? Да се убива по този повод - не, в никакъв случай! Но не приемам това, което за списанието е правило. Да, това превърна работещите в него в мъченици и ако преди никой не купуваше изданието им, сега тиражът му скочи на 2 млн. За него е добре, но ситуацията като цяло е лоша. Не е редно хора да загиват заради нечие чувство за хумор. Филм на тази тема е добра идея, но мен не ме разсмива това, което е смешно за тях. Много е трудно да се очертае картинката - не е само в черно и бяло.

- Чувството за хумор обаче не ви напуска дори когато снимате филм за войната като ”Ничия земя”...

- Да, имам здравословно чувство за хумор, което ми дава увереност. Но винаги на първо място слагам самоирония, а после мога да се шегувам и с други неща.

- Споменахте как сте правили кино в Кабул, но наскоро бяха разпространени кадри, в които фанатизирани мюсюлмани разрушават културни паметници - как ще коментирате това?

- Как бих могъл да го коментирам! Трудно е да се генерализира, но бих казал следното: ако се наблягаше повече на развитието на културата, а не на войната и оръжията, сега нямаше да констатираме подобни факти. Ако например САЩ вложи онези 500-600 милиарда долара вместо за военни цели в образование, култура, наука и създаване на по-добри места за живеене, мисля, че навярно нямаше да има и талибани. И светът щеше да е по-добър.

- Това не се отнася само до САЩ, нали? Вярвате ли в по-добрия свят?

- Разбира се! Вярвам - все пак имам пет деца! Вярвам обаче, че не нашето поколение ще направи тази мъчителна крачка, за да промени нещата. Ще го направи по-скоро поколението на моите деца.

- Къде ще ви отвее вятърът следващата година?

- Не знам нито какъв ще е следващият ми филм, нито в коя точка на света ще го направя. Много неща се случват, но това, което ми предстои на първо време, е да прекарам известно време със семейството си. Пролетта идва, после лято..