Съюзът на съдиите в България като Политбюро на съдебната власт

Докато правосъдното министерство и част от парламентарните партии се надпреварват по написването на промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ), тихомълком “реформата” в съдебната система се осъществява.

Доколко това е “реформа” показва и технологията, по която тя се реализира - задкулисно, но със завидна последователност. Липсва и обществена реакция, което разкрива широкия кръг заинтересовани лица.

Ако преди години имахме тефтерите на Красьо Черния и “белите покривки” на които се кадруваше, то сега привилегията да определя съдбините на съдебната власт се пада на едно трайно оформящо се около Съюза на съдиите в България (ССБ) своеобразно Политбюро на съдебната власт.

Очевидно е желанието на най-голямата съсловна магистратска организация не просто да подпомага дейността на своите членове и да брани независимостта на магистратите, но и да осъществява политическо кадруване, да прокарва откровени политически назначения.

През миналата седмица стана ясно, че прокурорите от работната група на Министерството на правосъдието ( МП), изготвяща промените на ЗСВ, са решили да прекратят участието си. Оказа се, че те не са съгласни с диктата, наложен при заседанията. Било им обяснено, че с останалите близо 50 експерти ще могат да участват единствено в разписването на мотивите. Самите промени в ЗСВ вече били изготвени от Съюза на съдиите. Привилегироваността на съдиите била видима и от позицията на председателя на ССБ Борислав Белазелков. Съдията от Върховния касационен съд бил координатор на работната група.

Писането на закона за съдиите от самите съдии може и да е полезно. Хората в черни тоги най-добре познават проблемите си. Това обаче може да има и обратен ефект за обществото. Наложеният от правосъдния министър Христо Иванов модел на законотворчество позволява изработването на нормативна база, която да доведе до абсолютна недосегаемост на съдиите.

Иванов непрекъснато повтаря, че има необходимост от ограничаване правомощията на държавното обвинение, но точно обратно е отношението му към съдиите. Тази корелация е обяснима. Достатъчно е да се направи преглед на професионалната биография на някогашния член на неформалната група за натиск “Протестна мрежа”, а днес министър на правосъдието.

Като програмен директор на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) до юли 2014 г. Иванов активно сътрудничи със ССБ. Наред с общия източник на финансиране БИПИ и ССБ застъпват от години една и съща стратегия за развитие на съдебната власт, в която крайната цел е пълно овластяване на съдиите, а оттам и налагане на контрол от страна на съдебната власт над законодателната и изпълнителната.

Не е изненада, че двама от зам.-министрите на правосъдието са представители на ССБ. Назначеният през август за зам.-министър съдия от Софийския районен съд Петьо Петков влиза в изпълнителната власт и от позицията на зам.-председател на Съюза на съдиите. Назначената през ноември за зам.-министър Вергиния Мичева е редови член на съюза. Мичева е съдия от Разград, но командирована в София.

Този месец е ключов за съдебната система. Не само защото бяхме свидетели на внасянето на две предложения за ремонт на съдебния закон (от АБВ и ГЕРБ), а и защото предстои да разберем какви са шансовете на ССБ да овладее две ключови позиции в съдебната власт. Докато премиерът Борисов правилно констатира, че съдебната реформа “не е да смениш две съдийки”, то стратегията на правосъдния министър и на ССБ е именно прокарването на кадрови назначения. По всичко изглежда, че ключови за новото Политбюро на съдебната власт са вакантните постове на административните ръководители на Софийския градски съд ( СГС) и Софийския апелативен съд (САС).

След Великден изтича срокът за кандидатстване за предстоящия избор на нов председател на СГС. Висшият съдебен съвет ( ВСС) откри процедурата след оставката на Владимира Янева. Очаква се за поста да се кандидатира съдия Величка Цанова, която бе конкурент на Янева и преди 5 години.

Много вероятно е документи да подаде и съдията от СГС Вера Чочкова, която участва в приключилата преди дни процедура за избор на главен съдебен инспектор. Не е изключено, за да поставят в цайтнот членовете на ВСС, които ще трябва да изберат бъдещия председател на СГС, от ССБ да осигурят и трети кандидат.

Това може да е друг от колегите на Цанова и Чочкова, взел участие в епистоларната дейност, довела до оставката на Янева и заместниците й . Двама от авторите на писмата срещу Янева вече получиха ръководни постове в СГС, макар и временни. И.д. председателят Владимир Йорданов предложи съдиите Анжелина Христова за временен ръководител на Търговското отделение и Хрипсиме Мъгърдичян за и.д. ръководител на Въззивното гражданско отделение на СГС. Разбира се, Христова и Мъгърдичян са членове на Съюза на съдиите, а подписите им бяха под искането за оставка на бившето ръководство на СГС. Отделно от това Христова е рекордьор по ненаписани дела в търговско отделение.

Сред подписалите се срещу Янева бе и съдията от СГС Елизабет Петрова, съпруга на Калин Калпакчиев, член на ВСС от квотата на съдиите. Калпакчиев, който многократно подчертава членството си в ССБ, дори поиска образуването на “дисциплинарно производство” срещу доскорошния началник на жена му.

Янева очевидно носи отговорност за лошото управление на ръководения от нея съд, но не е добър атестат за неговото бъдеще, ако “гнилите ябълки” са заменени с други магистрати с властови амбиции и не дотам изрядна служебна биография.

ССБ изгуби битката за съдия №1. Подкрепената от него Павлина Панова все пак остана зам.-председател на ВКС и ръководител на Наказателната му колегия.

Защо е важно овладяването на оста СГС - САС - ВКС?

Разделението на властите е уредено в конституцията. Пазителите на това статукво не бива да бъдат подлагани на критики. Краткосрочните цели, прикрити зад мантрата “реформа”, може и да са привидно добри, но реално са част от сблъсъка между властите и желанието всяка от тях да демонстрира превес над другата.

Оста СГС - САС - ВКС е ключова не само за съдебната, а и за законодателната, а оттам и за изпълнителната власт. Това най-добре го осъзнават най-големите радетели за съдебната “реформа” - партиите от Реформаторския блок (РБ).
Ключово за бъдещето на съпредседателя на РБ Радан Кънев в политиката е спешното кадруване на различни нива, но най-вече в съдебната власт. Не е далеч времето, когато менторът на Кънев Иван Костов бе овладял безпардонно всички нива на публичната власт. Последователните и координирани действия на съдиите от СГС, на правосъдния министър и на Радан Кънев доведоха до възможността бъдещият ръководител на тази съдебна инстанция да бъде представител на новото Политбюро на съдебната власт. Също е положението и със САС.

По закон делата срещу действащи, бивши и бъдещи депутати, министри, ръководители на агенции, т.е. на всички властимащи, са подсъдни на СГС, подлежащи на обжалване пред САС, а накрая и на контрол от Наказателната колегия на ВКС. Така чрез овладяването на оста СГС - САС - ВКС новото Политбюро на съдебната власт ще има силен лост за влияние върху всяка политическа сила в Народното събрание, както и върху волята на всеки депутат. Това, изглежда, много добре е разбрано от Радан Кънев, който се явява като ментор на правосъдния министър Иванов.

Далеч по-неумели опити прави в тази посока и лидерката на “Движение България на гражданите” Меглена Кунева, ако се съди по зачестилата активност на председателя на едноименното сдружение Георги Атанасов, който и като адвокат е заинтересован от случващото се по оста СГС - САС - ВКС.

Позициите на Политбюрото на съдебната власт се простират и отвъд кориците на делата. Само преди дни начело на Инспектората към ВСС бе избран кандидат, излъчен пак от Съюза на съдиите в България - съдия Теодора Точкова. Тя в следващите 5 години ще ръководи проверките срещу магистратите.

Неотдавна стана известно, че председателят на ССБ Белазелков бил сред обучителите на семинар за кандидат-нотариуси. Писменият изпит е на 19 април, а отговорността за провеждането му е на зам. правосъдния министър Петков.

За тези зависимости в съдебната власт малко се говори и пише, те се осъществяват при пълно задкулисие, докато утре не се окаже, че Темида се управлява от политбюро, в което ключови позиции имат партии със 7-8 народни представители.

Една от причините за това е наличието на очевидна зависимост между ССБ и част от журналистическата гилдия. От години Съюзът на съдиите и определени журналисти от т.нар. съдебен ресор са субсидирани през различни проекти на фондация “Америка за България”. Често журналисти са лектори на съдийски семинари или с магистрати участват в други проекти на група от около 10 неправителствени организации.

Фактите са лесно откриваеми и в лекцията “Публичност и прозрачност на кадровата политика на ВСС и взаимодействие на ВСС с НПО”, с която на 24 април ще бъде открит семинар на Съюза на съдиите. Форумът на новото Политбюро на съдебната власт се осъществява по проект с будещото загриженост наименование “Укрепване солидарността и капацитета на съдийската общност”, финансиран, разбира се, от “Америка за България”. По линия на финансирането лесно се стига и до медийния поддръжник на кадруванията на Христо Иванов - в. „Капитал“ на Иво Прокопиев.