3,5 млн. българи са нужни за референдум

На референдума през есента поне 1 750 293 българи трябва да поискат въвеждането на задължително гласуване у нас, за да стане факт то. Това стана ясно, след като изненадващо на първо четене депутатите не намалиха прага на валидност на националните допитвания.

Така резултатите от изборния реверендум ще важат, ако в гласуването са участвали най-малко 3 500 585 (това е броят на гласувалите на парламентарните избори м.г., б.а.). А предложението ще се счита за прието, ако поне половината от тях гласуват с “да”.

Очаквано президентът Росен Плевнелиев предложи националното допитване на 25 октомври да бъде с три въпроса: 1. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно? 2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми? 3. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

Въпросът, който обаче със сигурност ще мине, е за задължителното гласуване, тъй като събира подкрепата на почти всички парламентарни сили.

Единствено ГЕРБ обявиха, че твърдо застават зад исканията на президента. От Патриотичния фронт изразиха резерви и вероятно ще подкрепят само въпроса за задължителното гласуване. От АБВ ще предложат редакции за питането за мажоритарния вот.

Една от поправките в закона, която депутатите приеха вчера, е предложението на ГЕРБ българите в чужбина също да могат да гласуват на референдумите. Това ще наложи откриването на повече от 400 избирателни секции зад граница.

Парламентът задължи още президентът да насрочва референдумите заедно с изборите. Освен местния вот тази година догодина ще се гласува за държавен глава, а през 2018 г. са редовните парламентарни избори.

Единственият въпрос за референдума, който засега събира широка подкрепа, е за задължителното гласуване.

Мая Манолова: Плевнелиев наруши закона

„Внасяйки на 3 юни повторно предложение за провеждане на референдум с въпроси, които веднъж бяха отхвърлени от НС, Плевнелиев нарушава закона за референдумите.” Това заяви червената юристка Мая Манолова. По закон нова подписка и предложение за референдум по отхвърлени веднъж въпроси може се внесе 1 г. след решението на НС. Срокът изтича на 18 юни. От президентството отговориха, че ограничението важи само при подписки.

Лидерът на ДПС Лютви Местан: Не бива да се преиграва

Не бива да се преиграва с референдумите, защото много често резултатът от тях следва конюнктурата на доминиращите настроения в обществото, заяви председателят на ДПС Лютви Местан от парламентарната трибуна при обсъждането на поправките в закона за референдумите. Въпросът не е дали да се произвежда референдум или не, а чрез референдум политическите партии да не бягат от своята отговорност и да не се скриват зад гърба на суверена, подчерта Местан.