Казусите „Техномаркет“ и „Белведере“ – учебникарски примери за заобикаляне на закона

Фирмите „Белведере Дистрибуция“ и „Домейн Менада“, дъщерни на голямата френска група „Белведере“, нашумяха през миналата година, когато френският посланик реагира остро на „гнилите“ ябълки в съдебната ни система, а „Техномаркет“ беше дружество, придобито с пари на фалиралата КТБ.

Общото и при двете компании обаче е, че чрез съмнителни схеми и привидно позволени правни действия законът е бил така заобиколен, че реалните им кредитори да бъдат ощетени и да не могат да съберат вземанията си, съобщава Форумнюз.

При голямата скандална „покупка“ за 1 евро, с която белгиецът с руски паспорт Пиер Луврие – подставено лице на избягалия бивш банкер Цветан Василев, придоби най-атрактивните дружества от портфейла на КТБ, „Техномаркет“ не присъстваше. Оказа се впоследствие, че това не е било и нужно, защото няколко месеца по-рано, в края на 2014г., банката е била напълно лишена от обезпечението си. Схемата се оказва доволно проста, но твърде ефективна. През 2012 г. КТБ отпуска кредит от над 60 млн. лв. на чуждестранното дружество „Домтех Холдинг“ – Лихтенщайн, с който кредит са закупени 100% от акциите в българското „Техномаркет“ (тогава – „К Енд К Електроникс”). Като обезпечение за кредита всички придобити акции са заложени в полза на банката. След рухването на пирамидата КТБ, с помощта на своя дългогодишен приятел Едоардо Миролио, Цветан Василев организира блиц криг спрямо „Техномаркет“ и така бързо успява да скъса връзката между отпуснатите от КТБ средства и акциите в дружеството. Как става това? С поредица от увеличения на капитала, акционери в „Техномаркет“ стават физическите лица Китов, Гълъбов и Велев – членове на съвета на директорите, както и самият Миролио – лично и чрез дружеството си „Е. Миролио“. Така капиталът е увеличен близо 7 пъти и от 1.7 млн лв. става 11.2 млн. лв. Интересното е, че услужливо „Домтех Холдинг“ АГ се отказва да запише от новите акции и така изведнъж, само за 2 месеца, 100 процентовото му участие в „Техномаркет“ се стопява до едва 10%. Съответно и заложените в полза на КТБ акции, срещу които до м. октомври 2014г. са стояли активи за над 200 млн. лв., сега се оказват почти напълно обезценени. Перфектно организирана и чисто изпълнена операция, под носа на квесторите на банката и техните скъпоплатени правни консултанти.

Нашумялото пък от думите на френския посланик дружество „Белведере Дистрибуция“ по почти същия начин, през април тази година, и то само един ден преди поредното заседание в Софийски градски съда по несъстоятелността му, е вписало увеличение на капитала си от 5 хиляди лева на 12 млн. лв. Не, това не е станало с реални пари, а с преобразуване на негов дълг към едноличния му собственик „Белведере кепитъл мениджмънт“. Този дълг пък е формиран от две цесии, според които задълженията на „Белведере дистрибуция“ към „Домейн Менада“ и „Белведере“ С.А. – Франция от общо 10.6 млн. лв., са прехвърлени към „Белведере кепитъл мениджмънт“. Ако се питате кои са тези дружества и дали са свързани по някакъв начин с „Белведере дистрибуция“, отговорът е положителен – „Домейн Менада“ е дъщерно на самото „Белведере кепитъл менидъжмънт“, а „Белведере“ С.А. – Франция пък е едноличният собственик на капитала на „Белведере кепитъл менидъжмънт“. Така длъжникът се опитва с непозволени средства да постави реалните кредитори на „Белведере дистрибуция“ в положението на догонващи, като създава илюзия за финансова стабилност, макар увеличението на капитала да е изцяло привидно, а записаните на хартия 10.6 млн. лв. като „реално“ внесени, на практика да не съществуват. След като това е така, то декапитализацията му е налице, независимо от опитите на ръководството да прикрие действителното състояние. Защото единствено важното е дали дружеството може да посреща своите текущи плащания към кредиторите. При положение, че няма достатъчно активи, нито средства, то компанията не може нито да е ликвидна, нито да е финансово автономна.

Така макар имуществото в цялата група „Белведере“ да се състои на практика само от пасиви, чрез правни техники се създава пълна илюзия, че активи и капитал са налице – това е нагледен урок по нова, неписана досега, но и крайно некоректна търговска практика. Тънкостта се изразява в това, че въпросните задължения между свързаните лица, реално пазят последните от другите несвързани лица – контрагенти или кредитори на дружествата длъжници. Най – простия пример за това е, че когато някой несвързан кредитор предяви вземане и осъди някое от дружествата от групата „Белведере“, свързаните лица се присъединяват в съответното производство и реалният кредитор не би могъл да удовлетвори претенциите си.

Дали има проблеми в съдебната ни система? Сигурно има. Интересно обаче би било, ако подобна схема бъде организирана и изпълнена във Франция от българско дружество, би ли срещнала одобрението на френските правораздавателни органи? Сигурни сме, че няма.

Разбира се, в България – страната на неограничените възможности, казуси като „Техномаркет“ и „Белведере“ не само че се реализират безпрепятствено, но явно срещат и съответното одобрение.