Мажоритарният вот - как с малко може да спечелиш всичко

Депутатите пак са зависими от партиите си, както и избраните с партийна листа

В страните с мажоритарен избор много често управляващата партия нагласява границите на избирателните райони така, че опонентите й да губят

Достатъчно е някакво публично лице да извади от килера изтъркана тема и мигновено започва игра на митове и догадки. Тази седмица чухме, че в страните с мажоритарен избор партиите имат второстепенно значение. Там това са някакви групи, които се самосформират според сходни идеи едва след като депутатите влязат в парламента.

Би било добре, но да погледнем в страните с най-чист мажоритарен избор: Великобритания и САЩ. (Там първият по гласове печели дори тези гласове да са на само 10% от гласувалите).

Да, кандидатура за Камарата на общините може да издигне всеки, който представи 10 подписа и внесе 500 лири. Само че независимите кандидати побеждават изключително рядко. И там, и у нас. Най-високият им брой на Острова е бил през 2005-а - трима души от общо 650, а през 2010 - 1. В САЩ само две партии доминират вече близо век - демократи и републиканци. В Камарата на представителите като независими са избирани само 3-ма конгресмени от Втората световна война досега. Сред сенаторите в момента има 2-ма независими. Останалите 98 са републиканци или демократи.

Причините са ясни. Във Великобритания кандидатите на Консервативната и на Лейбъриската партия се номинират от асоциациите на своите партии в съответното графство (аналог на нашите общини или области). Тези асоциации имат на свой ред изборен съвет с функции, подобни на общинските и областните съвети в структурите на българските партии: издигане на кандидати за депутати, кметове и съветници, агитация, привличане на членове, набиране на финансови средства за кампании, организиране на обсъждания на инициативи и т.н.

Но дали поне избраниците стават автономни, когато попаднат в Камарата на общините, респективно в Конгреса?

В Уестминстър дисциплината в групата се поддържа от председател, наричан не случайно Party Whip - партиен камшик. Терминът произхожда от лова с кучета - отклонението от глутницата се наказва с шибане. Лоялност се осигурява със средства като заплаха с изключване от групата (при което се отнемат бюджетът и сътрудниците), заплаха за неиздигане на следващите избори, обещания за пост и много други. Който е гледал британски политически филмови сатири като „Да, г-н министър“ и „Новият политик“ може да си припомни детайлите.

Значи в страната с класическа мажоритарна процедура отношенията депутат- група не са много по-различни от тези в други парламенти. На континента като правило парламентарните групи са регламентирани от вътрешния правилник за работа на съответния парламент. Вярно, конституциите навсякъде декларират дълга на народните представители единствено към избирателите. Но никой още не е разрешил това противоречие. В САЩ зависимостта на избраниците от партията е отслабена за сметка на зависимост от спонсорите и електоратите им в техните щати. Но по същество положението е същото.

Добре, партиите не изчезват, но не е ли тази система по-справедлива?

Проф. Михаил Константинов даде интересен пример, резултат от числова симулация на базата на резултатите от изборите през миналия октомври. Той не съобщи критериите си за прегрупиране на втори тур, нито за деление на страната на 240 мажоритарни окръга, но си струва човек да се замисли. През есента избирателите на ГЕРБ бяха под 33% от гласувалите, но ако изборите бяха мажоритарни, те биха взели 67% -квалифицирано мнозинство. Избирателите на социалистите бяха наполовина на тези на ГЕРБ, но според моделирането на проф. Константинов, те биха получили някаква част от 40 места, т.е. максимум 4 пъти по-малко от избирателите на ГЕРБ. Другите малки партии, с техните 4-7%, биха взели по 4-5 места или нито едно. Същевременно ДПС, понеже има мнозинство в компактни райони, би взело 40 места и със сигурност би било втора по важност партия. Т.е. изкривяването е огромно.

За каква справедливост можем да говорим без представителност?

Нещо повече, резултатът за ДПС подсказва сериозна опасност - тласкане на кандидатите в „смесените“ райони към надпревара, кой ще се обяви за по-голям „турчин“. Ако в избирателния окръг малцинството е над 50%, това би дало предимство. Точно както стана в Шотландия. Недоволни от манипулирания референдум за независимост, сепаратистите превзеха местата на Лейбъристката партия. Само че Шотландия не граничи с голяма келтска държава и затова Лондон може да си позволи подобни изненади. София едва ли.

Знаем, че трябва „ръка да види, око да пипне“. Преди да си поиграем с прътове ядрено гориво, защо не погледнем как се получи споменатият резултат във Великобритания през май т.г.?

Сравнявайки двете колонки, виждаме, че с 37% от гласовете консерваторите вземат 52% от местата. Т.е. малко над една трета от вота ще управлява цялата страна. Лейбъристите с 33% вземат 37%. За ЮКИП са гласували 13%, но са представени само с 1 място, т.е. с една трета от процент! Избирателите на Либералите получават 2% вместо 8%, тези на Зелените - една пета от процента, а не 4%, колкото са им гласовете. Малките партии остават в парламента само за цвят. Единственото изключение е споменатата сепаратистка шотландска партия, която използва компактното мнозинство на шотландци в своите райони. Т.е. Михаил Константинов няма нужда да си „измисля“, а само да припомни наскоро случило се събитие.

Трябва да добавя, че от 28 страни членки на ЕС в 21 изборите стават по пропорционална система. Сред тях са Германия, Австрия, Белгия, Дания, Швеция, Норвегия, Ирландия, Нидерландия, Испания, Португалия, Испания, Швейцария и т.н. Защото мажоритарната процедура по принцип уголемява малки разлики до карикатурни размери. За по-просто, нека си представим страна, в която има само 2 избирателни окръга и само 2 партии. С почти равни сили. Достатъчно е едната партия да спечели в двата окръга макар и само с по един глас, за да превърне своите 50% в 100%.

Затова впрочем в страните с мажоритарен избор много често управляващата партия нагласява границите на избирателните райони така, че опонентите й да губят, макар и с малко. Това се нарича с английския термин gerrymandering („машинации“). А тъй като общините у нас са много различни по големина, ще трябва да бъдат начертани нови 240 избирателни района. Кой ще ги начертае? Този, който държи властта. С хиляди възможности за манипулации, нагласяване, пазарлъци и скандали.

Затова, ако ще си играем на реформи, нека поне играта да има бутон “рестарт.