За морала на морализаторите или за ракетата в Космоса

Обществото трябва да знае кой и защо подкрепя съдебната „реформа”

Предложенията на правосъдния министър Христо Иванов за ремонт на съдебния закон напълно основателно предизвикаха бурни отрицателни реакции, както на уважавани представители на академичните среди, така вече и на магистрати, зад които уж е цялата реформаторска активност.

Разбира се, не липсват и очакваните хвалебствия за идеите на министъра, който напълно основателно е с отчетливо неодобрение сред обществото като член на кабинета.

Очевидни са и притесненията на ръководния екип на правосъдното министерство и на малцината депутати, начело с Радан Кънев, за които стана ясно, че предлаганата от тях съдебна “реформа” всъщност крие единствено амбиции за овладяване на независимата съдебна система и превръщането є в оръжие срещу политически опоненти, и срещу всеки бизнес, който се явява конкурентен на кръга “Капитал”.

Точно заради това не трябва да ни изненадва факта, че сред малцината публично заявили подкрепата си за предложенията на Христо Иванов е и Калин Калпакчиев, член на настоящия Висш съдебен съвет, както и бивш член на ръководството на Съюза на съдиите в България.

В коментар по предложенията за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, Калпакчиев не пропуска да атакува прокуратурата. Открито хвали всичките лобистки предложения, които Христо Иванов прави, включително и тези, които будят смях в магистратските среди, като например кандидатстващите за младши съдии и прокурори да бъдат подлагани на специални психотестове и да пишат... свободни съчинения. Добре би било обществото да знае – кой и защо се изказва в подкрепа на съдебната “реформа”, защото така тезата, че зад нея се крият амбиции за власт, намира и най-голямото си потвърждение.

Не за първи път Калин Калпакчиев атакува прокуратурата. Не беше далеч времето, когато през 2012 г., като председател на състав на Софийския апелативен съд Калпакчиев направи възможното делото за източването на 7,5 млн. евро по САПАРД срещу Марио Николов, а в начален етап и срещу Людмил Стойков, да не завърши с осъдителни присъди. Тогава Калпакчиев вини прокуратурата, че сама е провалила делото.

Виновна според съдията се оказва и дори Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. Превърналото се в емблематично дело за механизмите за източване на европейски пари е нагледен пример за това, как българската правосъдна система работи.

Добре известно е, че още през 2008 г., малко повече от година след разкритията, двамата граждани на Германия, които са замесени в измамата получават ефективни присъди.

Разбира се, съдията по тяхното дело не е Калин Калпакчиев, който малко след като набързо изписва мотивите по казуса САПАРД, бе фаворизиран от Съюза на съдиите в България и като член на неговото ръководство, с лекота бе избран за член на ВСС от квотата на Темида.

Хубаво щеше да бъде, ако съдебната “реформа” на Христо Иванов предлагаше мерки срещу тези съдии и прокурори, които чрез своите актове, не просто оставят съмнение, а на практика рушат върховенството на закона. Какво ли би станало, ако са налице механизми за проверка – дали са били правилно постановени оправдателни присъди? Лесно е да се прогнозира – рязко ще се увеличи количеството на осъдените лица, както и много бързо обществото ще възстанови доверието си в съдебната власт. Точно това обаче Христо Иванов не предлага, което пък прави напълно логична подкрепата от съдията Калин Калпакчиев.

Калпакчиев коментира колко полезно би било разделянето на ВСС на две камари. Но пропуска да припомни, колко ключова е ролята му в омаскаряването на съдебния съвет. Почти няма заседание, в което Калпакчиев да не направи всичко по силите си, за да руши авторитета на магистратурата.

Множество са примерите за организирани кампании от медиите около кръга “Капитал” и останалите, получаващи финансиране от “Америка за България”, за които всеки редови журналист е наясно, че не биха били възможни без изтичането на информация за дейността на ВСС от страна на негов член.

Близостта на Калпакчиев до кръга “Капитал”, както и до фондация “Америка за България”, са пословични. Калпакчиев се възползва и от екскурзията, която частната фондация организира за магистрати през пролетта на тази година. Той бе сред малцината избрани членове на ВСС, които посетиха САЩ за две седмици на разноски на фондацията.

Когато Калпакчиев говори за командироване на магистрати, за кариерно израстване на съдиите, за натовареност, може би щеше да е по-добре да замълчи. Колко ли са съдиите, които от Районен съд отиват директно в Апелативен? Познахте – много малко!

Легендата на Калпакчиев за неговия ракетен полет от Софийския районен съд до Софийския апелативен съд, без да преминава през Софийски градски съд, отново е свързана с бунтарство. Въпросът е доколко е морално в същото време да представяш себе си като носител на реформаторското течение в съдебната система.

Когато говорим за морал, няма как да пропуснем и още един забележителен пример, че ако си от кръга на “умните и красивите”, то за теб всичко е позволено. Калин Калпакчиев бе особено активен в края на миналата и началото на тази година. В период, в който менторите на правосъдния министър Христо Иванов подготвяха почвата за неизбежната “реформа”, която трябва да се случи в родното правосъдие.

Успоредно с това трябваше да се осигури избор на “правилния” кандидат за председател на Върховния касационен съд, разбирай – предложеният от Съюза на съдиите в България. За зла участ на кукловодите – кампанията не бе изцяло успешна, но все пак постигна една от целите си – отстранено бе ръководството на Софийския градски съд.

Калпакчиев изигра ключова роля, за да изглежда така, че ВСС не взима отношения по сигналите, които съдии от СГС изпращат. Сред авторите на “кървавите писма” бе и съдията от СГС Елизабет Петрова, която е съпруга на Калпакчиев, който пък демонстративно се произнасяше по висящи казуси, взимаше страната на “умните и красивите” съдии, които медийно бяха обслужвани от същите журналисти, които са в тясно сътрудничество с Калпакчиев.

Напълно ясно е, че ако хора като Калпакчиев искаха реална съдебна реформа, отдавна щяха да са изразили позицията си, а не просто да блъфират. Точно това направиха Калин Калпакчиев и колегата му от ВСС Камен Иванов, които организираха и цялата истерична кампания около неизбирането на съдия Нели Куцкова за председател на Софийска апелативен съд.

Калпакчиев и Иванов уж бяха готови да хвърлят оставки като членове на ВСС. И със сигурност щяха да го направят, но не го сториха. Не го направиха, не защото не е променено законодателството, по техните признания, а защото не бяха сигурни, дали този ВСС все пак няма да изкара пълния си мандат.

Разбира се, ако идеите на правосъдния министър Христо Иванов минат в Народното събрание, още отсега можем да прогнозираме, че Калпакчиев ще е първият, който ще се обяви за жертва на статуквото в съдебната система.

“Активни” борци да искаш!

За зла участ на кръга “Капитал”, на кукловодите на Христо Иванов, на Радан Кънев, а и на издигащия се като ракета в съдебната йерархия Калин Калпакчиев, проф. Георги Близнашки им нанесе тежък удар с разкритието, че зад цялата “реформаторска” активност се крие единствено борба за власт и опит за унищожаване на държавното обвинение.