№ 42 в списъка на ЮНЕСКО: Тихият рай на Боянската църква

Вестниците „Труд” и „24 часа” започнаха кампанията „Избери символа на София”. Тя ще продължи през цялото лято, а през септември ще стане ясно кое е културно-историческата емблема на столицата.

В поредица от материали „Труд” и „24 часа” ще представят историята на различни, знакови за града обекти като Ларгото, Боянската църква, базиликата „Света София”, храм-паметника „Св. Александър Невски”, НДК и т.н. Символа на града обаче ще изберете вие - нашите читатели, като гласувате в специална класация на сайтовете и във фейсбук профилите на двата всекидневника. Освен да гласува, всеки ще може и сам да даде предложение за символ на София.

Това място не е просто символ на София. Това е приказно кътче на няколко километра от центъра на града, където времето е спряло някъде в средните векове. Прекрачваш прага на ул. „Боянско езеро“ № 3 в столичния квартал Бояна и… влизаш в рая. В рая на буйната зеленина, сгушила света обител.

Боянската църква е може би най-изумителният у нас средновековен храм на православието, чиято съдба и иконопис са го превърнали едновременно в образец на световен културно-исторически паметник и в легенда. Десетилетия наред през времето на социализма до него имаха достъп само единици избрани. Всеки българин знаеше къде е Боянската църква, но малцина бяха влизали. Днес тя е отворена всеки ден от 9 до 17 ч., а годишно на стенописите й се възхищават повече от 200 000 посетители. Нужно е само да имаш търпение, защото режимът за влизане е специален – едновременно вътре могат да влязат до 5 човека пред 10-минутни паузи. Иначе рискът от промяна в температурата във вътрешността и увреждането на стенописите е голям. Затова пък, когато влезеш и застанеш очи в очи с „героите” на Боянския майстор, забравяш цялата суета извън храма.

По стените и сводовете са изписани 89 сцени и композиции с 240 образа. Разбра се, първо се сещаме за изобразените в цял ръст ктитори на църквата – севастократор Калоян и жена му Десислава. Срещу тях обаче са и цар Константин-Асен и царица Ирина. Това са едни от най-старите живописни портрети на реално съществували личности, запазени у нас. Именно тук е и най-старото изображение на св. Иван Рилски Чудотворец.

Нито един от образите не прилича на друг, всеки носи своята индивидуалност и характер, излъчва емоция. В сцената “Чудото на Свети Никола в морето” например усещаме и страх, и ужас, и молба, и отчаяние… Дали наистина са дело на зографа Василий, чийто подпис бе открит през 2008 г.? Учените са разединени в мнението си, но никой не оспорва гения на Боянския майстор.

Историята на храма, посветен на св. Николай и св. Пантелеймон, започва от края на Х в., когато е изградена първата част от днешната църква като придворен параклис. През ХІ в. там има укрепление, което играе важна роля във войните с Византия. А през ХІІІ в. по волята на севастократор Калоян, владетел на Средец (днес София), старата църква е разширена - до нея е издигнат двуетажен храм. Цялото пространство отвътре е богато изографисано. В началото на ХІХ в. към т.нар. Калоянова църква е добавена още една пристройка. Световната си известност обаче светата обител дължи най-вече на уникалните стенописи от 1259 г.

Боянската църква е открита за науката от руския учен Виктор Григорович, който посещава тези места през 1844-1845 г. За нея пишат и Иречек, и Веркович, но първото цялостно изследване на храма е от 1924 г. и е дело на видния изкуствовед Андрей Грабар. Той определя Боянската църква като „най-ценния български принос в средновековното изкуство” във византийския свят. До 1954-та, когато е обявена за национален паметник на културата, тя е действащ храм. През 1979-а е включена в списъка на ЮНЕСКО под № 42. След 2006-а, когато завърши пълната реставрация, притихналият рай в Бояна отново е достъпен за посетители.

ЛЮБОПИТНО

* Малката вратичка с метален обков, през която се влиза в Боянската църква, е, ако не най-старата, то поне една от най-старите в България. Измайсторена е от дъб и е оцеляла повече от седем века. Не винаги е била на главния вход на храма – поставена е там през ХІХ в.

* В градежа и на трите части на храма ясно личат вторично използвани архитектурни детайли от римската крепост Сердика.

* Освен с майсторската си изработка, стенописите на Боянската църква впечатляват и с големия брой образи на Христос: Пантократор (Вседържател), Емануил (Младеж), Евергет (Благославящ), Убрус, Керамидон и уникалното изображение на Исус като белобрад старец в “Христос по-стар от дните”.

* За храма се разказват и много легенди. Според една от тях Боянският майстор бил влюбен в Десислава – съпругата на Калоян, затова нейното изображение е изумително красиво и женствено.

* В началото на ХХ в. боянските селяни искали да разрушат старата, неудобна църква и да построят нова, но паметникът бил спасен със застъпничеството на царица Eлеонора, съпруга на цар Фердинанд. Тя първо спира събарянето, а после кани австрийския реставратор Йозеф Бала, който започва първата акция за спасяване на повредените изображения. Гробът й е от южната страна на храма.

* През 1905 г. Фердинанд поставя началото на впечатляващата ботаническа сбирка, като засажда три гигантски секвои от Северна Америка и други ценни растителни видове.

* Чешмата в двора е издигната от известен софийски златар през 1882 г. Според надписа на дарителя е построена “за душевно свое изцеление”.