Един ден на Енрике Менендес в Донбас

Накъде отиват бежанците от Източна Украйна

Енрике Менендес доскоро е бил обикновен гражданин на Донбас. Преди да започне конфликта в Източна Украйна, имал частен бизнес. Мебелите и техниката от офиса му сега са в склад. А той с групата "Отговорни граждани" помага на хората, попаднали под кръстосания огън на украинските въоръжени сили и проруските сепаратисти, да оцелеят. Как минава един негов ден неотдавна разказа естонският сайнт "Делфи" в материал, озаглавен "Донецк под обсада".

Защо Енрике е Енрике, а не например Егор? Името си дължи на своя дядо, който също се казвал Енрике Менендес и през 30-те години на ХХ век живеел в Мадрид. В испанската гражданска война се сражавал на страната на републиканците, затова след като франкистите победили, бил принуден да бяга. Отишъл във Франция, но не след дълго там дошли немците и Менендес се оказал пленник. Свободата изгряла за него след падането на Берлин. Тъй като нямало как да се върне в Испания, потърсил убежище в Съветския съюз, където срещнал бабата на Енрике.

Енрике Менендес смята себе си за привърженик на единна Украйна и по-скоро противник на сепаратистите. Но според него украинските власти за цялото време на конфликта в страната не направили нищо, за да си върнат загубените територии, но затова пък се постарали да отчуждят жителите на Донецк и постепенно да ги изтласкват от страната.

Репортаж от бежански лагер на прокудени от войната в Източна Украйна тези дни публикува и "Франс прес". "С плажа, сенчестите градини и живописните си общежития, детският лагер "Пионер" в Южна Русия прилича на всеки друг ваканционен лагер. Но от една година почиващите там са заменени с бежанци от Украйна. Лагерът се намира в селището Приморка на брега на Азовско море и преди е бил огласян от детски глъч, но сега е приютил стотина бежанци, които постоянно идват и си отиват", пише Макс Делани в материал, озаглавен "Трудният избор на бежанците - да се установят в Русия или да се надяват, че един ден ще могат да се върнат в Украйна".

Една от бежанките в "Пионер" е Марина Балацкая. Родният й дом е само на 50 км от лагера. Марина е потърсила подслон в него заедно с трите си деца. "Разбира се, че искаме да се върнем у дома - разказва за АФП Марина, чиято сестра е останала в Украйна. - Искам да се върна у дома, децата ми също. Каквото и да става там, това е нашият дом."

35-годишната жена сама се грижи за децата си. Всеки ден слуша с недоумение информациите и слуховете, които руските телевизии предават за ситуацията в Украйна. Марина обяснява, че не може да се върне, защото украинците контролират селото й: "Дойдох в Русия, за да намеря подслон. Ако се върна, ще гледат на мен като враг на народа."

От началото на боевете през април 2014 г. общо над 260 000 души са напуснали Украйна и са се установили в Ростовска област в Южна Русия, цитира АФП данните на местните власти. В репортажа си агенцията посочва, че въпреки че много от бежанците се надяват да се върнат в Украйна, няколко хиляди са се записали за правителствена програма, която им предлага да започнат нов живот в Русия. Цели семейства са поставени пред тежка дилема - да изградят наново живота си в страна, която не е тяхна, или да изчакат, докато стане възможно да се върнат по родните си места с риск да ги заварят в руини.

Пенсионираната учителка Галина избрала да остане в Русия със съпруга си и с една от дъщерите си. По-малката й сестра обаче решила да замине с мъжа си в Сибир, на повече от 5000 км от семейството си.

В репортажа си АФП разказва и за бежанци като 51-годишният Роман Боброников, които успели да стъпят на краката си в Русия. Боброников работи от няколко месеца като счетоводител в птицекомбинат на около 60 км от границата. В Украйна той бил директор на подобно предприятие, но въпреки това смята, че е късметлия - заплатата му стига да си плати наема на къщата, в която живее с жена си и 26-годишната им дъщеря. "Какво ме очаква в Украйна, ако се върна? Пенсия? Дори родителите ми вече не получават такава", казва той. "Тъкмо започнах да попълвам документите за получаване на руско гражданство за цялото семейство и с малко късмет това ще стане до година-година и половина", казва Роман Боброников пред журналиста от АФП. Други като 33-годишната Ксения Канашина, напротив - се надяват, че войната няма да трае вечно и искат да се върнат в Украйна при първа възможност.

Преди два дни и популярният руски канал НТВ разказа в репортаж за съдбата на бежанците от Източна Украйна. Според него вече има повторни бежанци - хора, които са повярвали в примирието и са се върнали по родните си месна, но подновяването на огъня ги е принудило отново да потърсят убежище в Русия. Людмила Михайловна е дошла в южния руски град Ростов от украинската Горловка със своята внучка и с по-малкия си син. По-възрастният е загинал в боевете като опълченец. Те заминават за Твер (град близо до Москва), където нямат нито роднини, нито познати, но вече нямат и сили да бягат от куршумите.

Много от бежанците идват на гарата в Ростов и не знаят какво да правят по-нататък, се разказва в репортажа на НТВ. Затова на гарата вече дежурят хора от миграционната служба, които ги регистрират и им оказват помощ. Дават им билети за влак, за да заминат за някой град навътре в Русия, ако искат. На специално информационно табло са написани различните възможни дестинации.

Руската агенция "РИА Новости" цитира миграционната служба на Русия, според която от началото на конфликта в Източна Украйна временно убежище и статут на бежанец в Русия са поискали 364 хиляди души, а други 117 хиляди са попълнили заявления за участие в руските държавни програми за съдействие при доброволно преселване.

От началото на 2014 г. до 9 юни 2015 г. пък 95,8 хиляди души са подали документи за руско гражданство.

В Русия, посочва "РИА Новости", има 404 държавни пункта за временно настаняване на бежанци, в които са 22,9 хиляди души, за настаняването на други 539 хиляди са се погрижили частни организации.