Гърция стъпи в пропастта

Георги Ангелов*

След цяла седмица денонощни преговори различията между Гърция и кредиторите бяха намалени значително и много медии видяха повишен шанс за споразумение през уикенда. В петък срещу събота обаче, Гърция едностранно прекрати преговорите и обяви, че ще свика референдум „за“ и „против“ споразумението с кредиторите. Еврогрупата на финансовите министри от своя страна констатира прекъсването на преговорите и изтичането на крайния срок в събота - което означава, че няма да има нова спасителна програма за Гърция.

Крайният срок този път е наистина краен

През последните пет месеца откакто СИРИЗА е на власт, имаше много крайни срокове за приключване на преговорите . но Гърция винаги използваше някакви процедурни трикове, за да не ги спази, и нищо фатално не произлизаше от това. За кредиторите това също не беше проблем, тъй като те не са отпускали траншове с финансова помощ на гръцкия държавен бюджет от миналата година насам. Досега и за двете страни отлаганията на преговорите нямаха особено значение.

Сега обаче, ситуацията е различна. На 30 юни и през целия месец юли на Гърция й предстоят огромни плащания по държавния дълг - около 6 милиарда евро, които страната няма откъде да си осигури, освен ако не получи нова финансова помощ от кредиторите. През следващите месеци плащанията са също значителни. В същото време на 30 юни изтича спасителната програма на Гърция с кредиторите. С други думи, заделените за Гърция около 15 милиарда евро вече няма да са налични и страната няма да има достъп до тях.

Именно затова срокът 30 юни е наистина краен - след тази дата вече няма спасителна програма за Гърция, а страната почти веднага ще фалира заради невъзможност да си плаща дълговете. За разлика от предишни случаи, в които Гърция отлагаше преговорите без фатални резултати, този път липсата на споразумение ще има незабавен и фатален резултат - фалит. Ходът с референдума, вместо да даде поредно отлагане, вкарва Гърция директно във финансовата бездна.

Ефектите от фалита

Фалитът на Гърция води със себе си множество последствия - изцяло негативни за Гърция. На първо място, със сигурност няма да има нови траншове от кредиторите за гръцкото правителство, което означава липса на пари. Гръцката държава ще трябва да ограничи бюджетните си разходи до размера на данъчните си приходи, а те в последно време са много малки. С други думи, ще има тежки бюджетни ограничения. На второ място, фалиралите страни нямат достъп до финансовите пазари, което означава, че нито гръцката държава, нито гръцките компании и граждани ще имат достъп до финансиране и инвестиции. Нещо повече, ще има бягство на капитали от страната. Всичко това ще се отрази още по-лошо на и без това свиващата се гръцка икономика.
На трето място, повечето анализатори очакват Европейската централна банка да спре извънредното финансиране на банките в Гърция, което означава банките да затворят или поне да се въведат ограничения в тегленията. Ограничаване на тегленията като подход вече беше приложен в Кипър преди две години, за да се спре банковата паника и той проработи. Обаче в Кипър правителството направи дълбоки реформи и бързо излезе от кризата, докато в Гърция точно това е проблемът - нежелание за реформи.

Кипърският подход, макар е тежък, е начин Гърция да спаси летния туристически сезон - защото при такъв подход банките, банкоматите и плащанията с карти ще продължат да работят нормално (макар и с ограничения в сумите на тегленията и преводите). Кипърският подход обаче, изисква мерки от гръцкото правителство - и ако то откаже да ги въведе, ще се стигне до пълно затваряне на финансовата система (т.е. банки, карти и банкомати въобще няма да работят). В такава ситуация Гърция ще трябва да въведе някаква своя „валута“, която да се ползва при плащанията - но тази нова валута ще бъде слаба и нестабилна, т.е. ще предизвика хиперинфлация.
Във всички случаи гръцката икономика ще потъва много по-бързо, отколкото досега. Без свежо финансиране и без нормално работеща финансова система икономиката на страната ще се свие рязко, безработицата ще се увеличи още повече, а социалните ефекти ще бъдат негативни. При крайни варианти - като въвеждане на собствена валута и хиперинфлация, жизненият стандарт на гърците бързо ще спадне, както в България през 1996 година.

Рисковете за България

Трябва да сме наясно с две неща - първо, рискове за България има, защото страната ни е непосредствен съсед на Гърция. Второ, България е подготвена да се справи с тези рискове. Вече повече от шест години Гърция е в постоянна криза с чести залитания към ръба на финансовата бездна, а от 7 месеца насам СИРИЗА тръгна към властта с ясната цел да се конфронтира с кредиторите. Така че България се готви за гръцка катастрофа вече 6 години, а от 7 месеца тази подготовка се ускори.

Нека да припомня, че преди кризата Гърция беше номер едно експортна дестинация за България. През последните години обаче, гръцката стагнация накара много компании да пренасочат продукцията си към други страни - и това постепенно се случи, като днес износът от България към Гърция е само около 6%, а най-голямата експортна дестинация на България вече е Германия. Трудният процес на диверсификация на износа от Гърция вече в голяма степен се е случил. Т.е. бизнесът и икономиката днес са много по-подготвени за гръцки крах.

Същото се отнася и за чуждите инвестиции - Гърция беше сред водещите чужди инвеститори в България, но през последните години това вече не е така и почти няма приток на чужди инвестиции от Гърция към България. Нашата икономика вече не е зависима от приток на гръцки инвестиции - това беше шок в началото на кризата, но вече отдавна е преминал. Големи гръцки инвестиции в страната като “Глобул” и Нова телевизия отдавна са продадени на западни (по-точно северни) инвеститори. Всъщност през последните години имаме съвсем друг процес - от 2009 година насам около 10 хиляди гръцки компании са се преместили в България. Т.е. гръцката криза води до преместване на малки фирми в България и влошаването на кризата ще ускори този процес.

Финансите също са подготвени. Още през март правителството издаде емисии еврооблигации за 3 милиарда евро, с които попълни фискалния резерв и се подготви за евентуалната гръцка криза. Тогава някои критикуваха тази голяма емисия като необоснована, но тя беше реализирана наведнъж имено заради очакваната гръцка криза. Банките с гръцки собственици също са подготвени (с натиск от регулатора, разбира се).
Всички регулатори на Балканите принудиха местните поделения на гръцки банки да прехвърлят финансовите си средства от Гърция в местната централна банка. Поради това днес банките с гръцки собственици в България имат 5 милиарда лева ликвидност (пари в брой) и всички тези пари са в България, което дава възможност на тези институции да издържат на фалита на Гърция, без да пострадат. Банките в Гърция вероятно ще затворят, но гръцките банки извън Гърция няма да затворят, също както стана и при банковата криза в Кипър и Ирландия.

* Авторът е старши икономист, Институт „Отворено общество“