Надя Василева: Младите избират да учат за лесна диплома

Надя Василева е управляващ директор на международната компания за подбор на кадри “Менпауър” за България, Сърбия и Хърватия. Завършила е "Икономика на труда" и "Международни икономически отношения" в УНСС. Има МВА диплома от City University.

- Г-жо Василева, кандидат-студентите продължават да избират специалности като психология и публична администрация, които не са търсени на пазара. В същото време бизнесът се оплаква, че не може да намери необходимите му кадри. Какви са причините за това несъответствие?

- Всяка година “Менпауър” прави проучване на най-търсените кадри от българските работодатели. За поредна година в първата петица са един и същи професии - инженери, квалифицирани работници мениджъри, ИТ специалисти и счетоводен и финансов персонал. Ако младите хора се интересуват от такива проучвания, преди да кандидатстват, това би било доста полезно. Опасявам се обаче, че изборът им се определя от това колко лесно биха получили дадена диплома за висше образование. От друга страна, много по-секси звучи да си психолог, отколкото да си инженер или специалист в сферата на енергетиката или транспорта. Причина за проблема е, че открай време не сме планова икономика и хората в България завършват специалности, а след това не работят по тях. Действителността е съвсем различна и се определя от несигурността на пазара. Работодателите не са сигурни в развитието на своя бизнес. Те може да планират, че им трябват толкова и такива специалисти. Но след 2-3 месеца нещата може да се променят коренно и да им трябват хора със съвсем различни брой, качества и умения.

- Какъв е полезният ход на държавата и работодателите в случая?

- Според мен единственото решение е промяна на образователната система. Забелязвам, че започва да се мисли в тази насока. Университетите трябва да се адаптират, за да могат много бързо да се преструктурират и да обучават хора с необходимите качества в кратки срокове. Трябва да си отговорим на въпроса дали е необходимо един икономист или инженер да учи 4 или 5 години. В сферите с бързо променящи се технологии не мисля, че толкова дълго образование е полезно за младежите. Смятам, че това, което бизнесът очаква от тях, може да бъде научено в много по-малки срокове. Така образователната система ще може много по-гъвкаво и бързо да отговаря на потребността на бизнеса от подготвени кадри.

- Това означава тотално да се смени начинът на преподаване. Университетите няма ли да се съпротивляват?

- Може би ще се съпротивляват, но бъдещето им е само в такава посока и те го знаят. Или трябва да си гъвкав и бърз, или си обречен да загубиш. Не виждам по-разумен начин да се догонват непрекъснатите промени. В момента се намираме в изключително различна нормалност. Светът е сцена и сцената прилича на пазар. Всички играем някакви роли - и организациите, и индивидите. Но вместо традиционната постановка, сме свидетели на театър, който е постоянно импровизиран и спонтанен. Режисьорът го няма, оригиналната постановка е свалена, сценарият е изчезнал, а зрителите нахлуват на сцената и искат главни роли. Тотален хаос. Всички си задаваме въпроса кои са факторите за тази бъркотия. Според мен причините са промените в технологиите, институциите и в ценностите на хората. Това са трите фактора, с които все повече ще трябва да се съобразяваме оттук нататък. Компаниите все повече осъзнават, че трябва да адаптират технологиите към хората, а не обратното. Технологиите се променят и ще продължават да се променят по-бързо, отколкото което и да е правителство може да създаде законодателство, което да ги контролира.

- Възможно ли е да се промени нагласата към лесното учене и получаване на диплома?

- Сигурна съм, че всяко учене може да се направи по интересен, забавен и достатъчно лесен начин, за да може младите хора, а и не само младите, да се справят впоследствие на работното място. Всичко е въпрос на технологии и в създаването на среда, в която да могат да усвояват максимално лесно знанията, които ще са им необходими.

- Чуждите инвестиции в България продължават да намаляват. Липсата на хора с подходяща квалификация няма ли да задълбочи тази тенденция?

- Определено да. Когато една чужда компания обмисля да изнесе бизнеса си в България и види, че у нас не може да намери подходящите служители, е съвсем нормално да промени решението си и да търси други дестинации. Тук отново говорим за планиране, въпреки че несигурността е навсякъде и е много трудно компаниите да планират в дългосрочен план. Във всички случаи те трябва да имат краткосрочна визия и по-дългосрочна стратегия за развитието и необходимостта от кадри. В България все още за съжаление при повечето фирми подобно планиране липсва.

- Освен младежите проблемна група на пазара на труда са и безработните в предпенсионна възраст. Министерството на труда обяви, че ще разработи програми за тяхната заетост. В кои сектори може да се използва техният потенциал?

- Много се радвам, че правителството започва все по-осезаемо да мисли в тази посока. Аз говоря за необходимостта от това от 9 години. Като обръщаме внимание само на младите хора, няма да решим проблема ефективно. Причината е, че у нас възрастното население е по-многобройно. Това донякъде е плюс, защото разполагаме с по-опитна работна сила. Смятам, че за преквалифицирането на тези хора са необходими много по-малко усилия, отколкото само да търсим внос на работници чрез имиграция. Те са минали през месомелачката на образователната система от едно време, която знаем с какви изисквания и с какво качество беше. Да не говорим, че по-възрастните работници имат много по-добри “меки умения”. Те са много по-дисциплинирани, имат много по-реалистични очаквания от по-младото поколение.

- Какви промени са необходими в трудовото законодателство, за да се повиши заетостта?

- Смятам, че законовите рамки в България са изключително остарели и ограничаващи. Многото им промени не са достатъчно адекватни да отговорят на потребностите на бизнеса. Преди време поискахме статистика за броя на хората, назначени на постоянен трудов договор, както и за тези, чиито постоянни договори са прекратени през първите 6 месеца. Данните показаха, че през 2014 г. са сключени 947 623 постоянни трудови договора, а 974 921 души са освободени през първите 6 месеца след подписването на контракт. Излиза, че наетите са по-малко от освободените.

- Какво показва това?

- Че в България имаме скрита временна заетост и че работодателите масово използват постоянния трудов договор като временен. Другото обяснения би било, че бизнесът не е доволен от тези служители и ги освобождава след по-малко от половин година. Това показва, че твърденията на синдикатите, че постоянните договори дават повече сигурност за работните места, не са адекватни. За да наеме хората, които му трябват и когато му трябват, бизнесът е принуден да прави гимнастики. Смятам, че намаляването на ограниченията пред временната работа биха отворили много повече вратите за хора, които в момента дори не искат и да чуят за работа. Защото, ако дори в момента един човек да не работи и да има препитание, от време на време му се доработва. Той трябва да има възможност да си намери работа за 1 месец или за 2 седмици. Трябва да започнем да мислим в тази насока. Ще продължава да има хора, които ще искат да работят дълго време на едно и също място. Но има и такива, които искат да сменят различни професии, да придобиват опит и умения от различни работодатели. Това изобщо не бива да ни плаши. Напротив, трябва да даваме зелена светлина на такива желания.

- В последните седмици парламентът прие поправки в Кодекса на труда за по-гъвкаво работно време, въведоха се еднодневни трудови договори. Това не е ли достатъчно?

- Еднодневните договори ще се прилагат само в селското стопанство. Какво правим, ако на някой ресторант му потрябват сервитьори довечера от 18 часа до утре сутринта. По никакъв начин не можем да назначим тези хора. Според законодателството, за да ги наемеш на временна работа, трябва 1 ден по-рано да вземеш съгласието на работника, че ще започне работа. Това за мен е пълен абсурд. Ако не се променим, зацикляме достатъчно затормозената система, заради която сме държавата с най-голям процент на търсещи препитание навън, най-малък процент имигранти при изключително голям дял застаряващо население, което предполагам всички разбират колко е тревожно.