Още злато от халколита открито край праисторическата могила Провадия-Солницата

Най-старото обработено злато в света (накитите от Варненския халколитен некропол) може да е открито случайно, но не е случайно съществуването му. Тези дни предположенията на специалистите, че в района на Варненските езера се е намирал древен златарски център, имат ново потвърждение - златна висулка, разкрита в некропола на праисторическата могила Провадия-Солницата. Находката тежи 2 грама, има капковидна форма с удължена долна част и е прегъната назад в горния край.

“Не знаем как и за какво е използван предметът, но е ясно, че е от началото на късния халколит, т.е. като Варненския некропол, и е произведен на същото място - разказа пред “Труд” ръководителят на експедицията проф. Васил Николов от Националния археологически институт с музей към БАН. - Разстоянието от Солницата до Варненския некропол е 37 км, т.е. това е един и същ регион, където през VІ-V хил.пр.Хр. се появява нов вид общество. Висулката е от най-късния некропол, който разкрихме. Подобни вероятно има и в по-ранни гробове, но засега просто не сме стигнали до тях. Тези, които проучихме това лято, са от около 4300 г.пр.Хр.”

Всъщност инвентарът, положен с покойниците, е беден. Висулката и други предмети са намерени в малки ями между отделните гробове. Предполага се, че са използвани при различни поменни ритуали. “Некрополът на Солницата не е бил просто място за погребване на мъртвите, а е използван като обредно пространство. Там явно древните са общували с мъртвите, защото през последните три-четири години между гробовете откриваме престижни находки, като медни сечива, игли, брадви, златната висулка, керамични съдове, мида спондилус”, коментира проф. Николов.

Освен некропола археолозите проучват и селището, и крепостната стена. Разкриват хиляди керамични съдове със специфична форма. В тях е наливана водата от солените извори, после са поставяни в специално изградени съоръжения, където тя се нагрява и изпарява, за да бъде добита солта - най-ценното нещо през епохата. Именно за да опазят богатството си, хората от Солницата в различни периоди са издигнали три крепостни стени от масивни камъни. Ширината на основите на част от тях достигат 3-4 метра. Може да се предположи, че височината на крепостите вероятно е надхвърляла 6 м.

Провадия-Солницата е на площ от около 7 дка в сравнително кръгла форма. Хората се заселват там заради солените извори около 5500 г.пр.Хр., показва радиовъглеродната датировка.

Вече 11 г. експедицията проучва могилата, за която от 2005-а насам пишат най-престижните научни археологически издания. След двумесечните разкопки през 2015 г. проф. Николов прави три основни извода: “Този сезон е важен, защото потвърди всички досегашни предположения на екипа ни: това е най-старият солодобивен център в Европа; тук е открито добиването на сол чрез изваряване на водата от близките солени извори; тук се намира най-старата крепост в Европа.”

2 млн. лв. са нужни за проучването на Солницата

2 млн. лв. са необходими, за да завършат проучванията на най-древния град в Европа, Провадия-Солницата. Това обяви пред журналисти проф. Васил Николов, който ръководи екип от 30 работници и археолози, проучващи праисторическата могила. За тази година обаче Министерството на културата отпуска едва 14 000 лв. за обекта, познат по света и като древния Монетен двор на Европа, за разлика от 2014-а, когато екипът разполага с 50 000 лв.

“Общият бюджет за всички археологически проучвания това лято бе 500 000 лв. Работихме 2 месеца благодарение на “Солвей Соди” и “Провадсол”, на чиято територия е обектът. Сега подготвяме за зимата откритите три радиални каменни крепостни стени”, уточни професорът.

Огромното препятствие пред пълното проучване на Провадия-Солницата е намиращата се над нея тракийска надгробна могила от много по-късен период. Тя е на върха на Солницата и за да се стигне до праисторическите богати двуетажни къщи, трябва да се намесят специалисти траколози и да се изринат тонове пръст, пълна вероятно с находки.