Труд
Автор:
Труд онлайн
Пряко оперативно отражение върху корабоплаването от и към българските пристанища имат зачестилите атаки срещу свободата на корабоплаването в Черно море. Това се посочва в декларация на Управителният съвет на Българската асоциация на морските капитани (БАМК), адресирана до висшето държавно ръководство на Република България.
Официалният документ, с който Maritime.bg разполага, е изпратен до президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, както и до ръководителите на министерствата на отбраната, транспорта, външните работи и околната среда.
За морските лица това означава реална опасност за живота и здравето им; за държавата – риск за пристанищната дейност, веригите на доставки, морската икономика, околната среда и международната свързаност на България“, казват от БАМК.
От професионалната организация алармират, че зачестилите атаки срещу търговски кораби, дрейфащите мини и активното използване на безпилотни системи в западната част на Черно море вече имат пряко оперативно отражение върху корабоплаването от и към българските пристанища. БАМК предупреждава за реална опасност за живота и здравето на екипажите, както и за натрупване на системни рискове за пристанищната дейност, морската икономика, веригите на доставки, международната свързаност и екологичната сигурност на страната.
В тази връзка БАМК настоява държавните институции да предприемат незабавни и координирани действия в шест ключови направления. На първо място капитаните настояват за въвеждане на непрекъснато 24/7 интегрирано наблюдение и оперативен обмен на информация между Морския спасителен координационен център (MRCC), Военноморските сили, Гранична полиция, ИА „Морска администрация“ и ДП „Пристанищна инфраструктура“.
В допълнение се иска разширяване на противоминните операции (включително в рамките на MCM Black Sea) за гарантиране на безопасни подходи към пристанищата Варна и Бургас, както и поддържане на актуални указания за рисковите зони към корабособствениците.
Декларацията поставя акцент върху засилването на държавното присъствие и контрол в териториалното море и изключителната икономическа зона (ИИЗ) на България, съчетано с активни дипломатически действия чрез ЕС, НАТО, IMO и ООН за търсене на отговорност при посегателства срещу търговски кораби.
От БАМК настояват още за спешна актуализация на националната оценка на екологичния риск при евентуален инцидент с танкер или кораби с опасни товари, преглед на наличните бонови заграждения и скимъри, а при необходимост – своевременно задействане на механизмите за подкрепа от Европейската агенция за морска безопасност (EMSA).
Сред останалите искания са практическо проиграване на националните процедури за търсене и спасяване (SAR), медицинска евакуация (MEDEVAC), провеждане на междуведомствени учения и осигуряване на ясна правна и консулска подкрепа за българските моряци и техните семейства при попадане в зона на конфликт.
БАМК предлага създаването или активирането на постоянен междуведомствен формат за обмен на информация и експертни оценки относно безопасността на търговското корабоплаване в Черно море, с участие на държавните институции, професионалните морски организации и представители на индустрията.
Асоциацията заявява готовност да осигури капитани далечно плаване, навигационни експерти и специалисти с практически опит за участие в консултативни съвети, работни групи, анализи на риска и разработване на практически мерки за морска безопасност.
БАМК подчертава, че безопасността на човешкия живот на море и защитата на търговското корабоплаване трябва да бъдат разглеждани като непосредствен национален приоритет. Навременната превенция, надеждната информация, реалната оперативна готовност и координацията между институциите са критично важни за ограничаване на риска и за запазване на доверието в българските пристанища и морски транспортни коридори. Призоваваме компетентните държавни органи да предприемат конкретни действия по горепосочените направления и да осигурят устойчив механизъм за взаимодействие с професионалната морска общност“, казват от организацията.
На 6 октомври 2026 г. около 0300 ч. в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на България в Черно море, на около 70 морски мили източно от град Бяла и нос Свети Атанас, бе извършена първата директна атака с безпилотни апарати срещу търговски кораби.
Ударите бяха насочени срещу два плавателни съда за генерални товари: плаващия под флага на Того ALFA WATAN (IMO: 7510884) и плаващия под флага на Палау ABLE (IMO: 9001136). Вследствие на критични структурни повреди от атаката ALFA WATAN потъна на около 2000 метра дълбочина, като към района бе пренасочен търговският кораб MERCY за издирване на екипажа му, но данни за съдбата на моряците към момента липсват и MERCY впоследствие напусна зоната.
На борда на втория поразен кораб – ABLE, избухна силен пожар, което принуди целия 18-членен екипаж да го напусне. Бедстващите моряци бяха спасени от плаващия под български флаг ро-ро/пътнически ферибот DIOSCURIA (IMO: 7931997). На борда на ферибота бе оказана първа долекарска помощ на пострадалите, след което спасеният екипаж бе предаден югоизточно от Варна на гранично-полицейския катер „Бургас“ за медицинска евакуация и транспортиране към брега.
ABLE дрейфа на около 55 морски североизточно от нос Емине, стана ясно след като вчера към района бе изпратена фрегата ВЕРНИ (42) от състава на Военноморските сили.
Бълкер EMIL междувременно продължава да дрейфа без екипаж източно от Дуранкулак край България.
Припомняме, че в края на миналата година бе изоставен танкер KAIROS край България след украински военен удар, който все още се намира на котва в Бургаския залив. Доброволци от морски клуб „Приятели на морето – Бургас“ извършиха вчера водолазен оглед на корпуса на танкера, като при него не бяха установени течове.
Войната в Черно море навлезе в нова фаза на ескалация, след като Украйна и Русия започнаха взаимно да атакуват търговски кораби и пристанищна инфраструктура, превръщайки международните морски коридори в пряка зона на военни действия. Нападенията срещу търговския флот представляват директно нарушение на международното морско право и доведоха до критично влошаване на сигурността в региона.
Атаките срещу търговски кораби бяха стартирани от Украйна в началото на лятото.
В отговор на зачестилите удари с морски дронове, БПЛА и ракети, Съвместният комитет за военни рискове в Лондон (JWC) предприе мащабно разширяване на високорисковата зона в Черно море с коефициент от близо 2,4 пъти — от приблизително 171 400 кв. км до 411 200 кв. км (бюлетин JWLA-035). Новата редакция обхваща цялото Черно и Азовско море, като единственото изключение са 12-милните териториални води на България, Румъния, Турция и Грузия. Териториалните води на Русия и Украйна остават зона на активен военен риск. Това оскъпява навлата за масови и наливни товари, сред които зърно, горива и торове. За да избегнат тези разходи, част от плавателните съдове преминават на каботажни маршрути плътно по бреговете на Турция, България и Румъния, което значително удължава времето за преход и увеличава опасността от навигационни произшествия поради наситен трафик.
Конфликтът засяга пряко и националната сигурност на крайбрежните държави. От началото на бойните действия българските Военноморски сили са обработили над 300 сигнала за мини и плаващи опасни обекти, като само през 2026 г. са унищожени над 30 дрона, ракети и отломки от тях.
