Индустрията и държавата ни не намират начин да се възползват от потенциалните предимства и съфинансиране
Ако направите сметка на общия дял на рудодобива и производството на основни метали в създаването на брутна добавена стойност сред страните-членки на Европейския съюз, бързо ще установите, че България заема челно място. Това значи, че тези индустрии имат относително голяма тежест в икономиката ни в сравнение с всички други европейски страни. Далеч след нас са Полша и Румъния.
Да, обаче Европейската комисия вече е избрала 93 „стратегически проекта“ за добив, преработка и рециклиране на критични суровини. Сред тях има само един български. Без да подценявам проекта на Аурубис България, ми се струва, че той не изглежда да представлява нещо особено иновативно - компанията просто инвестира в увеличаване на капацитета за рафиниране на мед в завода в Пирдоп. Беше планирано и се случваше, без да среща някакви значими пречки, така или иначе.
Бърз преглед на списъка на одобрените показва наличието на множество проекти за добив, преработка и/или рециклиране на литий, никел, кобалт, волфрам, манган, редкоземни елементи, мед и други. Прави впечатление големият брой проекти във водещи страни като Германия, Франция и Италия, но също така и в Полша, Гърция, Румъния, Испания, Португалия. Даже проектът на Eldorado Gold за добив на злато и мед на полуостров Халкидики, който вече е в комерсиална експлоатация, е сред тях.
България притежава множество значими находища на мед, както и две от най-големите находища на манган и волфрам в Европа. Освен това имаме няколко големи металургични предприятия, които биха могли да извличат и други суровини от концентрати и скрап. Уви, индустрията и държавата ни не намират начин да се възползват от потенциалните предимства и съфинансиране, които значката „стратегически проект за ЕС“ носи.
Не знам точно къде се корени проблемът. Може би е в отсъствието на активен интерес от страна на държавата да разработва подземните си богатства и съответната липса на адекватно сътрудничество с бизнеса...