Труд
Автор:
Труд news
Нелегалният хазарт трябва да бъде откриван, блокиран и преследван отново и отново. И почти всички държави не успяват.
Бразилия направи радикална крачка в опит да ограничи хазартната завбисимост. На 25 септември 2026 г. правителството забрани fixed-odds залозите – спортните залози и онлайн казино игрите на територията на страната. Само дни по-късно обаче властите продължаваха да откриват стотици сайтове, профили и канали, чрез които подобни услуги остават достъпни.
На 27 септември правителствена група съобщи за премахването на 506 подозрителни сайта. Беше установена и продължаваща реклама в големи онлайн платформи. Същия ден властите идентифицираха 43 активни Telegram канала и групи с общо 212 000 членове, насочващи към хазартни платформи. Два дни по-късно бяха поискани блокировки на общо 5209 домейна, както и премахване на стотици профили във Facebook и Instagram.
Това не доказва, че бразилската забрана се е провалила. Твърде рано е да се направи подобен извод. Но показва фундаменталния проблем на онлайн регулацията:
Лицензираният оператор може да бъде спрян със закон или административен акт. Нелегалният трябва първо да бъде намерен. След това блокиран. А много бързо след това всички тези сайтове се появяват отново под други домейни.
Точно този риск става особено важен и за България. Ако държавата допълнително ограничи видимостта на лицензирания сектор, без със същата ефективност да ограничи нелицензирания, част от потреблението може да не изчезне. То може просто да се премести – към места които са несигурни за играчите (могат винаги да ви откажат изплащане на печалби) и от които държавата само губи (тези компании не плащат данъци в България)
Това би означавало само по-труден контрол върху потребителите, потенциална загуба на данъчни приходи, работни места, рекламни бюджети и средства за българския спорт.
От 2024 г. Законът за хазарта вече забранява рекламата в радио, телевизия, печатни и електронни медии, включително интернет страници. Останаха някои ограничени изключения. Сред тях са определени форми на външна реклама и присъствие върху спортна екипировка, стадиони и други спортни съоръжения.
Законът допуска и определени форми на спортно спонсорство.
На 23 септември 2026 г. правителството обяви нов проект, представен като въвеждане „на практика пълна забрана на рекламата за хазарт“.
Официалната цел е намаляване на рекламната експозиция, ограничаване на хазартните зависимости и по-добра защита на деца и млади хора.
Важно е уточнението: Към 5 октомври 2026 г. това е предложение, а не действащ закон.
Паралелно в Народното събрание има и други предложения за промени в Закона за хазарта, които също не са приключили законодателната процедура.
Парадоксът: кой всъщност ще спазва забраната?
Тук се появява основният проблем. Лицензираната компания има силен стимул да спазва правилата. Тя може да бъде санкционирана. Може да загуби лиценз. Има активи и репутация, които да пази.
Нелицензираната чуждестранна платформа вече работи извън българската регулация.
Тя може да търси потребители през социални мрежи, Telegram, инфлуенсъри, афилиейт страници, приложения, чуждестранни сайтове и постоянно сменящи се домейни. Така се получава регулаторна асиметрия. Тези хора са толкова добре мотивирани финансово, че е невъзможно да ги накарате да спрат. И са на територия извън страната, а може би и дори извън Европейския съюз. Това ги прави неуязвими от всички локални промени в нашите закони.
Държавата може много по-лесно да премахне от публичното пространство компаниите, които вече контролира, отколкото тези, които и сега не спазват закона.
Това не означава, че нелегалният пазар непременно ще нарасне. Но рискът е реален: ако легалният оператор стане почти невидим, а нелегалният остане лесно откриваем онлайн, част от потребителите могат да бъдат привлечени именно към нерегулирания пазар.
Италия има практически пълна забрана на хазартната реклама още от 2019 г.
Въпреки това през 2024 г. италианският регулатор наложи 21 санкции на собственици на профили и канали за хазартна реклама. Производствата включваха YouTube, TikTok, Instagram, Facebook, X и Twitch. Това показва, че забраната на традиционната реклама не премахва автоматично онлайн маркетинга.
Научен обзор на 50 изследвания и документа от 13 юрисдикции достига до сходен извод: след въвеждането на ограничения маркетинговата активност често се измества към по-слабо регулирани канали.
Авторите не твърдят, че ограниченията са безполезни. Но показват колко лесно рекламата може да се премести там, където контролът е по-слаб.
Нидерландия дава още по-силен предупредителен пример. Там ненасочената реклама на онлайн хазарт е сериозно ограничена.
През 2026 г. около 91% от играчите използват само лицензирани оператори. На пръв поглед това е много висок дял.
Но измерването по похарчени средства показва друга картина. Само около 53% от парите остават в легалния пазар. Този показател се нарича channelization – каква част от потребителите и парите остава при лицензирани оператори.
Нидерландският регулатор изрично предупреждава, че ниската канализация по приходи не може да бъде обяснена само с рекламните ограничения. Има и други фактори, включително по-строги правила за защита на потребителите.
Но резултатът е важен. Той показва, че една държава може да има много строг регулиран пазар и въпреки това значителен дял от средствата да отива към нелицензирани платформи. Регулаторът съобщава и за реклама на нелегални оператори в TikTok и Meta.
Какво може да загуби България?
Ако част от потреблението се премести към нелицензирани оператори, ефектът няма да бъде само регулаторен. Лицензираните компании плащат данъци и такси в България. Поддържат работни места. Купуват услуги и реклама. Част от тях финансират спортни организации и събития.
По официални данни на НАП през 2025 г. приходите по различните основания на Закона за хазарта са около 409 млн. лева. Организаторите са внесли и над 205 млн. лева осигурителни вноски по данни на НАП.
Тези числа не означават, че новите рекламни ограничения автоматично ще доведат до бюджетна загуба. Но ако част от оборота се премести към чуждестранни нелицензирани сайтове, логиката е ясна.
Този оборот вече няма да генерира същите български лицензионни и хазартни приходи. По-малка част от средствата ще преминава през местната икономика. Следователно рискът не е само потребителски. Той е и икономически.
Спортът е другата голяма неизвестна. Компании от хазартния сектор са активни спонсори на български футбол, волейбол и други спортове. През 2026 г. бяха подписани и подновени партньорства с футболни клубове и национални първенства. Точният размер на тези средства не е публично известен. Повечето договори не разкриват стойността си. Няма и официална статистика, която да показва общата сума на финансирането за българския спорт.
Затова не е коректно да се твърди, че спортът ще загуби точно определен брой милиони. Но рискът е реален.
Ако рекламната стойност на тези партньорства бъде силно намалена, някои договори могат да станат по-малко привлекателни за спонсорите. Това може да означава по-ниски бюджети за клубове, федерации и първенства.
Може да засегне и дейности, финансирани чрез общите клубни бюджети – включително детско-юношески школи, спортни събития и инфраструктура. Най-големите клубове вероятно имат по-голям шанс да привлекат компании от други сектори. При по-малките организации замяната на подобно финансиране може да бъде много по-трудна.
Критиката към пълната забрана не означава, че рекламата няма значение.
Научните изследвания показват връзка между излагането на хазартен маркетинг и по-положително отношение към хазарта, по-висока склонност към участие и по-голяма активност.
Испания например въведе сериозни ограничения върху рекламата, бонусите и спортното спонсорство. Академичен анализ на официалните данни установява траен спад в откриването на нови сметки и в заложените суми спрямо очакваната тенденция. Следователно рекламните ограничения могат да имат обществена полза. Това е важен контрапункт.
Но испанският пример не означава, че всяка допълнителна забрана автоматично ще работи по същия начин в България.
Бразилският урок не е, че рекламата трябва да бъде оставена без ограничения. Урокът е друг.
В интернет забраната върху легалния сектор се прилага много по-лесно, отколкото забраната върху нелегалния.
Затова бразилските власти блокират домейни, преследват mirror сайтове, ограничават плащания, премахват приложения и профили и търсят нови рекламни канали почти в реално време.
Въпреки това нелегалните платформи продължават да се появяват. Това е предупреждението за България.
Ако лицензираните компании бъдат допълнително ограничени, а нелицензираните останат достатъчно лесни за намиране, може да се получи резултат, обратен на желаното. Не по-малко потребление, а частично преместване към пазар, който държавата контролира по-трудно.
Предложението за почти пълна забрана преследва легитимна обществена цел – по-малко рекламна експозиция и по-добра защита на уязвимите групи. Но цената може да бъде по-висока, отколкото изглежда на пръв поглед. Ако част от потреблението се премести към нелицензирани сайтове, България може да загуби контрол върху повече играчи и повече средства.
Ако едновременно с това намалее стойността на спонсорството, спортът може да загуби част от частното си финансиране. И ако легалният сектор стане все по-труден за разпознаване, нелицензираните оператори могат да получат относително предимство именно защото не спазват ограниченията. Това не е неизбежен сценарий.
Затова основният въпрос пред България не е само колко реклама може да забрани. А какво рискува да загуби, ако забраната отслаби регулирания пазар по-бързо, отколкото държавата успява да ограничи нелегалния.
Ако този баланс бъде нарушен, обществената и икономическата цена може да се окаже по-висока от очакваната полза. Представителната демокрация предполага, че хората прокарващи тези закони имат нужните знания и ще вземат правилното решение за България – отвъд популизма и предизборните борби. Защото на вид добрите намерения могат да доведат и до нежелани резултати. Затова обаче е нужна управленска мъдрост.
