Daily Telegraph: Тръмп може да постави на Украйна ултиматум при условията на Русия

За една седмица Тръмп отприщи търговска война, срив на Уолстрийт и перспективата за глобална рецесия.  Затова е лесно да забравим, че Доналд Тръмп все още се надява да бъде запомнен с нещо друго: прекратяването на тригодишната война в Украйна. В стремежа си към безусловна капитулация Владимир Путин хвърли срещу Киев всичко, което има в руския арсенал, с изключение на ядрените оръжия, пише Daily Telegraph.

Украйна остава непобедена - но докога ще продължи тази удивителна съпротива? Преди всичко, може ли Украйна да оцелее след евентуалното оттегляне на американската подкрепа и може ли Европа да запази подкрепата си, докато се справя с икономическите последици от митата?

В стремежа си да пресъздаде Съветския съюз Путин използва два вида оръжия: военния чук и икономическия сърп. Докато украинските войски са смазани от ударите на чука на една военна машина, снабдена със смъртоносни технологии, моралът на цивилното население е отрязан до колене от икономическата война.

Путин се надява, че бушуващата инфлация, намаляващият БВП и сриващият се жизнен стандарт ще принудят Киев да поиска мир.

Откакто публично порица Володимир Зеленски, предавано на живо от Овалния кабинет, администрацията на Тръмп засилва натиска върху Киев.

Миналият месец стана ясно, че Белият дом иска да контролира не само находищата на редкоземни метали в Украйна, но и почти всички нейни природни ресурси, включително петролната, газовата и ядрената промишленост.

Докато Путин не крие мисията си да превърне Украйна в руска васална държава, Тръмп очевидно си представя страната като изцяло американски филиал.

Досега Зеленски отказваше да се откаже от икономическия суверенитет на страната си в замяна на мъгляви обещания от страна на американската администрация, която очевидно би се радвала да види украинския президент отстранен от длъжност.

Нищо не е сигурно, откакто политиката на САЩ се превърна в клон на теорията на хаоса и се появи свободно място за ролята на лидер на свободния свят.

Докато Зеленски е начело на Киев, няма да има украинска капитулация - нито пред Москва, нито пред Вашингтон.

Но Путин пресмята, че може да се възползва от нуждата на Тръмп от международно одобрение, за да извоюва с помощта на дипломацията победи, които войските му не са успели да спечелят на бойното поле.

Ето защо „мирните“ преговори, които вече седмици наред се водят в Саудитска Арабия, се разглеждат в Кремъл като димна завеса, а не като сериозни преговори.

След това Путин предложи мораториум върху морския конфликт в Черно море, одобрен и от Тръмп. Тази идея очевидно облагодетелства руския флот, който загуби дузина бойни кораби и беше принуден да изостави основната си кримска база в Севастопол.

Въпреки това Киев се съгласи и с двете несъвършени предложения като стъпка към по-всеобхватно прекратяване на огъня. Тогава Путин вдигна залозите.

За срока на примирието той поиска забрана на всички чуждестранни оръжейни доставки за Украйна, което означаваше замразяване на военното статукво, което щеше да се прилага само за едната страна. Междувременно Русия щеше да продължи да внася хора и материали от Северна Корея, Иран и други страни.

Защо Путин постави условие, което беше толкова очевидно неприемливо за Киев? Отговорът стана ясен, когато се появи следващото руско искане: отстраняване на Зеленски и неговото „нацистко“ правителство, което да бъде заменено от временна администрация под егидата на ООН, последвана своевременно от избори.

След като Зеленски бе представен като пречка за мира, логичната следваща стъпка за Путин бе да поиска от Запада да го отстрани.

Без различни форми на високотехнологичен принос на НАТО украинците щяха да се борят да устоят на руската атака толкова дълго време. Путин пожертва огромен брой хора и колосални количества оборудване в напразен опит да окупира останалите части от областите в региона на Донбас, които твърди, че е анексирал.

Целта му е да се яви на масата за преговори в Рияд с готовност, за да убеди САЩ, че това наистина са „руски“ области.

Кремъл обаче разчита не толкова на проруски настроения, за да държи администрацията на Тръмп сладка, колкото на хладен, транзакционен личен интерес.

През изминалата седмица във Вашингтон беше изпратен човекът, описан от антикорупционната организация на покойния Алексей Навални като „външния министър в сянка“ на Путин. Кирил Дмитриев е точно този тип олигарх, който е завършил Станфорд и Харвард, говори гладко и знае как да подходи към Тръмп и неговото обкръжение, наситено с милиардери.

Мисията на Дмитриев е да убеди президента, че Зеленски, а не Путин, е пречката за мира.

Самият факт, че Дмитриев може да лети до Вашингтон, е дипломатически преврат за Москва: при Байдън висши руски служители и бизнесмени бяха санкционирани, особено ако бяха близки съюзници на Путин. Сега емисарите на злия император ще получат привилегирован достъп, може би дори до Овалния кабинет. Символиката е твърде ясна: хората на Путин са допуснати до вътрешното светилище, от което Зеленски беше изгонен.

Що се отнася до сегашното състояние на играта, въпросът сега е дали Русия разполага с „всички карти“, както обича да казва самият Тръмп, или украинците са по-устойчиви, отколкото може да изглежда на пръв поглед.

Продължаващите руски бомбардировки на инфраструктурата и загубата на икономическата помощ от САЩ не помогнаха за възстановяването на Украйна. Не помогна и налагането от Тръмп през миналия месец на 25-процентни мита върху стоманата, която съставлява повече от половината от износа на Украйна за САЩ. ЕС също заплаши да ограничи допълнително вноса на евтини храни от Украйна, за да защити собствените си земеделски производители.

Днес украинският БВП все още е с една пета по-нисък от този преди инвазията, а инфлацията е 13,4 пр.п. Военните усилия сега изразходват 65 % от общите държавни разходи.

Във военно отношение Украйна наистина има числено превъзходство: не толкова в жива сила (разполага с около 900 000 редовни военнослужещи срещу 1,3 млн. руски), колкото в оборудване. Русия има превъзходство от 10 към 1 при самолетите и артилерията, 5 към 1 при танковете и още по-големи разлики при ракетите и снарядите.

Със сигурност има много привърженици на Тръмп, като служителя на Пентагона Елбридж Колби, които искат САЩ да се съсредоточат предимно върху сдържането на Китай. Те твърдят, че Путин може да се изкуши от изгодни сделки със САЩ и да изостави съюза си със Си Дзинпин.

И все пак хвърлянето на Украйна на руската мечка би изпратило послание към Пекин, че Тайван не може да разчита на Тръмп като съюзник. 

Ако съдбата на Тайван е - както би казал покойният Доналд Ръмсфелд - известна неизвестна, то отношението на администрацията на Тръмп към Украйна е неизвестна неизвестна. Президентът все още може да се колебае и в двете посоки. Миналата седмица той даде да се разбере, че е „недоволен“ от протакането от страна на Путин на прекратяването на огъня.

Все пак е по-вероятно Украйна да се окаже изправена пред ултиматум: или да подпише мирно споразумение, диктувано от Путин, или да загуби завинаги разузнавателната и логистичната подкрепа на САЩ.