Димитър Куманов, строителен инженер пред „Труд news“: При земетресение няма неносещи стени, престъпление е да се събарят

Новото строителство е доста сигурно, с добри сеизмичните норми, но проблемът е, ако не са спазени

Свикнали сме да смятаме, че България е райско кътче на Балканите, което големите земетресения, които стават у съседите, заобикалят. Никой не знае обаче кога природата може да удари и нас, още повече, че територията ни е сеизмична зона. Готови ли сме за това и какви са опасностите питаме строителният инженер Димитър Куманов, който участва в група, която да изработи методика за оценяване на сгради, засегнати от земетресения.

 - Инж. Куманов, каква е задачата на групата, създадена преди дни с цел оценяване на сгради след земетресения?
- Създаде се междуведомствена работна група между представители на „Пожарна безопасност“ - МВР, няколко движения на доброволците в България, включително фондация „Лазар Радков“, Камарата на инженерите, Университета по архитектура, строителство и геодезия, Националния център по сеизмично инженерство. Тя има задачата да изготви методика за оценка на повредите на сгради след силни земетресения с разрушения. Това трябваше да се случи преди много-много години. Няколко човека се борихме дълго време за създаването ù. През миналата година имаше една среща на НАТО на доброволчески формирования и държавни органи от целия свят, които помагат при бедствия. Там бяха дошли и италианци, в тяхната страна има разработена такава методика за оценка на повредени сгради. Казахме на министъра на вътрешните работи, тогава Даниел Митов и лека полека с натиск и с основната заслуга на фондация „Лазар Радков“ се направиха контакти, пусна се заповед за създаването на такава група и преди дни се състоя първата ù среща. Ходихме и в Италия, за да ни покажат какво правят, те са на светлинни години пред нас. Това е една организираните държави в Европа за реакция при силни земетресения. Освен всичко останало, там има много антични сгради, които представляват културни ценности, които те трябва да опазват.

- Земетресението във Венецуела ли предизвика по-бързо задвижване на институциите?
- Не. Това, което се случи във Венецуела не е поводът, срещата ни беше назначена преди трусовете, които бяха страховити. За първи път в писаната история на регистрирани земетресения имаше един след друг 2 труса, като вторият беше по-силен и по плитък и това предизвика много силни ускорения на земната основа, на повърхността. Първият е посъборил и поотслабил сгради, а вторият направо ги е направил на прах.

- Защо за България е важно да има такива специалисти?
- Ами, защото България е силно сеизмичен район, в който са се случвали много силни земетресения, като това в района на Крупник и Кресна - 7,8 по Рихтер. Така че ние не сме застраховани. Даже лошата новина е, че от много дълго време не ни е друсало нищо качествено, което означава, че някъде се трупа енергия и някой ден сигурно ще ни тръсне отново, дано да не е много силно. Навсякъде около нас на Балканите стават силни трусове. В Албания през 2019 г. и в Хърватия през 2022 г. имаше жертви, гърците ги тресе непрекъснато, в азиатската част на Турция стана едно брутално земетресение, в Румъния доста често друса.
- У нас постоянно стават слаби земетресения, те не освобождават ли енергия и не ни ли предпазват от по-силен трус?
- Няма гаранция, че като има слаби земетресения, няма да удари и някое много силно. Разпространена е теорията и тя е логична, че когато има повече слаби трусове се освобождава енергия, но когато има някъде разломи може да се натрупа и по-голямо напрежение и тогава може да удари по-силно земетресение. Но по тази тема по-добре да се питат сеизмолозите. Аз съм строителен инженер и основно нашата гилдия се занимава с повредите по сградите.

- А сградите у нас готови ли са да поемат голямо земетресение?
- Няма еднозначен отговор на този въпрос. Огромната част на сградния ни фонд е доста стар. Някои сгради от времето на социализма демонстрират доста добро поведение, това е моят опит като доброволец след земетресението в Перник. В Албания също съм бил доброволен оценител на повредени сгради. Що се отнася до новото строителство у нас искам да подчертая дебело - ако то е извършено съгласно правилата и националните или европейските норми за проектиране на сгради в земетръсни райони, тогава се очаква, че то е доста сигурно. Основният проблем е, че в много случаи аз наблюдавам, че в новите проекти масово не се спазват тези норми.

- А как се контролира новото строителство?
- На хартия то се контролира в зависимост от категорията на строежа, основно от т. нар. консултанти, това са бившите надзорни фирми, които са частни. Те оценяват проектите за тяхното съответствие с изискванията по Закона за устройство на територията. Но един от големите проблеми е, че тези консултантски фирми на практика са се превърнали в администратори, които попълват едни хартии, че всичко е наред и ги мъкнат в общините. А много често не е така. На практика 90% от тях са едни паразитни структури, които само взимат пари от инвеститорите, без изобщо да контролират качеството на проектите и в последствие качеството на строежите. Държавата си има свои органи, като регионалните и Националната дирекция за строителен контрол, които трябва да се занимават с това, обаче ние всички видяхме, например в „Баба Алино“ край Варна какъв контрол се осъществява от тях.

- Досега някой оценявал ли е състоянието на сградите след земетресение?
- Да, след земетресението в Перник поне 1 месец работиха доброволни екипи, събрани от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Беше малко неорганизирано, защото и ние не бяхме подготвени, но имаше такива доброволни екипи, които ходеха и оценяваха кои сгради в района на Перник могат да бъдат използвани и кои трябва да се евакуират. Това е изключително важна дейност, защото след силно земетресение има и повредени сгради и някой трябва да каже кои от тях може да се използват, тъй като селищните системи и големите градове в България не са подготвени да изнесат цялото население в палаткови лагери, например. Когато едно земетресение удари голям град, тогава изключително важно е да се оценява бързо кои сгради могат да продължат да бъдат обитавани, за да се намали натискът върху лагерите за евакуирани хора. Там трябва да има вода, ток, храна и т. н. И тогава в Перник се установи, че ние и като организация на тази дейност сме абсолютно неподготвени. Заради това сега се правят първи стъпки нещо в тази посока да се промени. Искрено се надявам, че сегашните министри на регионалното развитие и на вътрешните работи няма да загубят ентусиазъм по въпроса. Още повече, че за да се направи тази методика, ще трябва да се осигури финансиране. На първото заседание стана дума, че по всяка вероятност то ще се осигури в бюджета за 2027 г., като Комисията дотогава трябва да е направила задание за обхват и съдържание на този проект.

- А някой контролира си как се строят къщите по селата, преди време човек даже сам с приятели можеше да си издигне дом?
- През последните години по закон уж трябва да се следи. Но след историята с „Баба Алино“ във Варна се установи, че това е масово явление - всеки да си строи както си иска, в много случаи пред широко затворените очи на общините. Аз и мои колеги сме проектирали къщи в малки населени места, но очевидно понякога се строи, както едно време. По закон всяка сграда трябва да има одобрен проект и разрешение за строеж. Земетресението в Перник обаче показа, че пострадаха страшно много къщи, които бяха строени при социализма. Тогава по селата имаше някой местен майстор, събираха се всички и правеха на някого къща за нула време без никакви проекти и без да отговаря на никакви изисквания. За съжаление и сега има такива случаи, но тогава по онова време си беше правило.

- Доколко е опасно е да се преустройват апартаменти и да се бутат стени, което правят много хора?
- Това е страшно опасно, има изкъртени цели панели в панелните сгради, например. По този начин отслабва носещата способност на сградата. Трябва да има жестоки мерки на държавата срещу подобни действия, обаче тя не прави нищо по този въпрос. И едно от най-лошите неща е, че хората, които отиват да оценяват може да нямат достъп до такъв апартамент в някой блок, където някой малоумник си е махнал стена. Може да не го видят това нещо, да кажат, че сградата е обитаема и впоследствие някой афтършок да я събори. Това е престъпление.

- Обикновено хората събарят стени, които не са носещи.
- Масово се разпространяват версии на някакви неспециалисти, че дадена стена не е носеща и затова можела да се махне и от този род безобразия. При земетресение няма неносещи стени. Всяка стена се мобилизира, колкото и да е здрава или слаба, за да поеме някакво усилие. При земетресения често се виждат напукани стени. Те може да са били и половин тухла дебели, но са се напукали, което означава, че в тях са се появили усилия. Не са били толкова неносещи.

- А остъкляването на балконите опасно ли е?
- От гледна точка на сеизмични въздействия не толкова, въпреки че има там един проблем - зависи как е направено. Много често хората махат парапетите на балконите и ги иззиждат, слагат прозорци и това води да увеличаване на вертикалното натоварване на балкона и то по ръба му. А сеизмичните въздействия имат и вертикална компонента и това означава, че плочата на балкона при някое земетресение ще бъде претоварена. Балконът е изчислен като натоварване и маса със съществуващия парапет.
Но засега поне няма такива сведения, макар че ние не сме удряни от силно земетресение.

- Как могат да се ограничат щетите при земетресение?
- Ограничаването на щетите при земетресение става с цялостна държавна политика, която е превантивна. Не след, а преди земетресението трябва да сме усилвали сгради, конструкции и т. н. Например в Япония има финансови стимули за хора, които искат да си усилят сградата, която е стара. Докато тука, в България, само това ни липсва на съдрания бюджет. Няма пари. Но иначе след земетресението щетите са такива, какви то предизвика. Преди него трябва да се направят много неща, за да се надяваме, че ще намалим щетите, когато то удари.

- Споменахте Япония, тя е пример за това, как при изключително силни земетресения сградите не се повреждат и не падат. Какво е особеното на строителството там?
- Япония е в една от най-сеизмичните зони на планетата, заедно с Нова Зеландия, Чили, Индонезия. Това са райони, които брутално ги друса непрекъснато. И по принуда японците са едни от най-добрите в света на тема сеизмично проектиране и строителство. В модерните им сгради се използват най-съвременните методи, които и в България са валидни, стига да ги спазваме. Те имат цялостна много добра система за реакция при силни земетресения, всеки знае какво трябва да направи. Докато тука в България бягаме и изкарваме цяла нощ навън, това ни е реакцията.

- А какво трябва да правим при земетресение и кои са най-безопасните места вкъщи?
- Най-важното е да не се бяга, докато друса, защото могат да пострадат повече. Първо трябва да се изчака земетресението да спре. В панелните сгради едно от слабите места е точно стълбището. Друг проблем е, че често при излизането от входа, от фасади и балкони падат елементи. Най-безопасните места много зависят от системата на сградата, няма общо правило. В монолитното строителство и панелните сгради, например, едно от сигурните места е под врати, стига да не са им къртени щурцове. Ако те са къртени, тогава това може да е едно от най-опасните места. След като излезем е желателно да се отдалечим от сградата на такова разстояние, колкото тя е висока, макар че е рядкост тя да падне цялата настрани.

- Какво очаквате от новия проект?
- Да бъде изготвена методика за бърза оценка на повредени сгради след силни земетресения. Тя трябва да съдържа няколко неща, като на първо ниво трябва да има указания за укрепване на участъци на разрушени сгради за самите спасители. Това е изключително рискова дейност, защото обикновено продължава да тресе и когато те са вътре и се опитват да извадят човек, може да пострадат те. И второто ниво е да имаме методика, в която да са дадени ясни указания как се оценяват повредените сгради и по какви критерии ще се определя дали са обитаеми или не. Така оценителите ще бъдат уверени, че вършат нещо както трябва, както и самите обитатели. По този начин ще се постигне еднаквост на оценките.

Инж. Димитър Куманов е завършил Строително инженерство. Бил е доброволец по оценяване на сгради след земетресенията в Перник и Албания. Рецензент е на ръководства на европейския строителен стандарт „Еврокод“, включително и на тези, които са на тема „Сеизмични въздействия, проектиране и усилване на сгради“. Член е на управителния съвет на сдружение „Балканика“, чиято основна цел е опазването и възстановяването на българските реки.