Джордж V – безумно верният крал на годеницата на брат си

Принцът искал да се жени за внучка на руския император, но не му я дали

Моралният облик на владетеля вдъхновил британците през Първата световна война

Рядка съпружеска вярност – така британските историци определят съвместния живот на властвалия във Великобритания между 1911 и 1936 г. крал Джордж V с неговата законна половинка Мери Тек. Доста странно на пръв поглед, а може би и да е съвсем закономерно, след като се знае предизвикващата понякога неприязън епична похотливост на неговия баща Едуард VII, за чиито сексуални подвизи не стигнаха по две страници в два поредни броя на нашия вестник. И в които бе пропуснат флиртът му с прочутата лондонска аристократка от осемдесетте години на XIX-и век и прапрабаба на днешната английска кралица Камила – великолепната красавица Алис Кепъл. А още на една от първите си срещи с бъдещия крал Чарлз III праправнучаката й му задава повтаряния и днес от световните злободневни медии въпрос: „А, бе, ти знаеш ли, че моята прапрабаба и твоят прапрадядо са били гаджета?“ Но и синът на Джордж V – Едуард VIII, за разлика от баща си, не си е поплювал, тъй като след серия от обладани наложници, заради последната, която даже била разведена американка, зарязва короната на Обединеното кралство! А иначе за верни на жените си крале вече стана дума в предишни дописки от сегашната поредица – Едуард I,  Хенри VII, Чарлз I и Джордж  III, който даже официално се кълне, че никога няма да има метреса. И проследявайки историята на тези владетели, за които прелюбодеянието е било грях на греховете, веднъж направихме извода, че те са били кърък-монарси, които малко или много не са ощастливили поданиците си с хубав живот и свръх велика държава. Докато тази квалификация въобще не важи за Джордж V, който макар да е обожаван от нежния пол хубавец, остава верен до смърт на жена си и нарежда Великобритания сред победителите в първата световна война. А през 1921 г. или в разцвета на неговото владичество, държавата му е с най-обширни граници, като през следващите петнайсетина години народът й се радва на благоденствие и мир, благославяйки заради тях своя могъщ крал, станал и символ на съпружеската вярност. 

Обожаван от нежния пол хубавец, остава верен до смърт на жена си и нарежда Великобритания сред победителите в първата световна война

Като син на принца на Уелс - Едуард, още при раждането си през 1865 г.  Джордж получава титлата „Негово кралско височество принц Джордж Уелски“. Кръстен е същата година в частния параклис на замъка  „Уиндзор“ от тогавашния архиепископ на Кентърбъри и глава на Англиканската църква - Чарлз Лонгли. Джордж обаче е по-малкият - вторият син на престолонаследника и никой не си и мисли той някога да стане крал, но въпреки това и понеже е роден само 17 месеца след брат си Албърт Виктор, баба им кралица Виктория решава двамата да получат еднакво и подобаващо на кралски принцове образование. През 1871 г. за техен наставник е назначен свръх-начетеният духовник от англиканската църква Джон Нийл Далтън, но нито Албърт Виктор, нито Джордж, се отличават с някакви особени успехи в залягането над букварите. Давайки си ясна сметка, че учението не им се отдава много, таткото решава, че за тях е само флотът, който осигурява по собствените му думи „най-добрата възможна подготовка за живота за всяко момче“. И така през септември 1877 г., когато Джордж е едва дванадесетгодишен, той и брат му постъпват като кадети на учебния кораб „Британия“. В продължение на три години - от 1879 до 1882 г., двамата братя служат като най-обикновени моряци все така под надзора на Джон Далтън,  пътуват из Британската империя, като посещават колониите й в Карибите, Южна Африка, Австралия, Средиземноморието, Южна Америка, Египет и Източна Азия. Докато са в Япония,  Джордж се запознава с местен художник, който татуира червено-син дракон на ръката му и това му изкарва лют пердах от татко Едуард, но знатният тийнейджър изтърпява геройски боя. След завръщането им във Великобритания, кралица Виктория изпраща внуците си за шест месеца в Лозана, за да изучават френски и немски език, а след престоя си там двамата братя, които междувременно са станали изключително близки, поемат по различни пътища. Престолонаследникът Албърт Виктор постъпва в прочутия „Тринити Колидж“ към Кеймбриджкия университет, където се изучават задълбочено хуманитарните, точните и природните науки, докато Джордж продължава кариерата си в Кралския военноморски флот.

Дворцовият съвет му предначертава военна кариера, тъй като баткото Албърт Виктор е здрав и силен момък и принцът служи няколко години под командването на неговия чичо - принц Алфред, херцог на Единбург, който е главнокомандващ на английската флотилия в Малта. Дотогава в живота на вече шестнайсетгодишния морски кадет момичета и въобще жени не са забелязвани, като именно на средиземноморския тогава английски остров Джордж пораства и се влюбва в дъщерята на чичо си – неговата първа братовчедка Мария Единбургска. Любовта изглежда е споделена, защото вече изключително красивият принц с пронизителни сини очи настоява да бъде сгоден час по-скоро за изисканата девойка, баба му - кралица Виктория, баща му – престолонаследника Едуард и чичото го подкрепят горещо. Но майката на момичето - великата руска княгиня Мария Александровна, се противопоставя на годежа - като чистокръвна рускиня на първо място тя изпитва зле прикрита ненавист към Англия.

Освен това Мария е и единствена дъщеря на властващия руски император Александър II – освободителя на България от османско иго и един от най-могъщите владетели в света и също поради тази причина великата княгиня не приема един недопустим за нея брак. Ами внушава си, че като съпруга на обикновен член на британското кралско семейство дъщеря й ще трябва да прекланя глава пред майката на Джордж. Защото принцесата на Уелс по онова време и съпруга на Едуард – датската принцеса Александра, според дъщерята на руския император нямала достатъчно синя кръв,  тъй като баща й  бил дребен германски принц преди Великите сили най-неочаквано да го възкачат на престола на Дания. И придържайки се към съветите на майка си, Мари е принудена да отхвърли предложението на за годеж на влюбения до уши Джордж, а по-късно - през 1893 г., тя се омъжва за племенника и наследник на румънския крал – принц Фердинанд.

Отхвърленият принц дълго не може да проумее причините за отказа на избраницата, струват му се невероятни, споделя в тесен кръг, че никога повече няма да се влюби, зарязва Малта и се връща в Лондон. Но съдбата му готви нов тежък удар, който обаче мнозина историци окачествяват с максимата „всяко зло за добро“. Ами през ноември 1891 г. по-големият брат на Джордж – престолонаследникът принц Албърт Виктор, който вече се е изучил в Кеймбридж, се сгодява за своята втора братовчедка – принцеса Виктория Мери  Тек, наричана от близки и приятели с простичкото „Мей“. 

Бащата й Франсис е херцог на Тек и принадлежи към клон на прочутата швабска династията Вюртемберг, а майка ѝ - принцеса Мери Аделаида Кеймбриджка, е внучка на британския крал Джордж III и по тази линия тя е първа братовчедка на кралица Виктория. Покрай годежа се вдига голяма веселба, в нея участва и именитата владетелка, която е въодушевена от красотата на Албърт Виктор и Мей, вижда бъдещето на монархията в сигурни ръце и настоява сватбата да бъде вдигната час по-скоро. Но за нещастие само шест седмици след официалното обявяване на готовността на двамата да минат под венчило, Албърт Виктор се простудява, заболява тежко и умира от пневмония. Така изведнъж отписаният навремето за владетел Джордж се оказва втори на линията за наследяване на престола на кралица Виктория – веднага след баща си Едуард. Интересното е, че в оня жесток за британската монархия момент самият по-малък брат на напусналия скоропостижно този свят принц на Уелс току-що се е възстановил от жестоко заболяване. Ами прекарал е шест безкрайни месеца на легло с коремен тиф – същата болест, която е отнела живота на дядо му - принц Албърт и оставила баба му Виктория млада вдовица. 

Но както винаги „старата лъвица“ е на поста си и въпреки скръбта покрай загубата на своя внук, владетелката изведнъж е обладана от идеята все още непреминалата през брачно ложе принцеса Мери да се омъжи за Джордж. Ами след смъртта на безкрайно обичания брат той започва да се вижда често с несбъднатата си снаха, тъгуват заедно по Албърт Виктор,  сближават се. И когато официалният траур приключва  година след смъртта на принца-годеник,  Джордж предлага брак на Мери и тя приема. Сключват го на 6 юли 1893 г. в Кралския параклис на двореца „Сейнт Джеймс“ в Лондон и през целия им съвместен живот двамата остават отдадени един на друг. По собствените му думи, Джордж е срамежлив и не е склонен по природа да изразява чувствата си с думи и за това често изпраща писма на съпругата си или ѝ оставя бележки, в които изразява своето възхищение от нея и безкрайната си любов. 

Иначе смъртта на по-големия му брат слага окончателен край на военноморската кариера на Джордж, тъй като както бе споменато, той вече е втори в линията за наследяване на английския престол, веднага след баща си. На 24 май 1892 г. кралица Виктория му дава титлите херцог на Йорк, граф на Инвърнес и барон Киларни, а той започва да взема уроци по конституционна история.  След брака на Джордж с Мери, тя също получава титлата „Нейно кралско височество херцогинята на Йорк“. Херцогът и херцогинята на Йорк живеят предимно в „Йорк Котидж“ – сравнително малък дом в имението Сандрингам в Норфолк, където водят живот, по-близък до този на заможната английска средна класа, отколкото до този на членовете на кралското семейство.

Джордж предпочита сравнително скромен и тих бит, който е в рязък контраст със светския начин на живот, воден от баща му. Неговият официален биограф Харолд Никълсън отбелязва следното за този период от живота му като херцог на Йорк: „Той приличаше ту на млад моряк, ту на мъдър стар крал, но когато стана херцог на Йорк... не правеше нищо друго, освен да ловува и да колекционира марки.“ Джордж наистина се превръща в изявен филателист и има значителен принос за изграждането на Кралската филателна колекция, една от най-пълните в света сбирки от марки на Обединеното кралство. Междувременно Джордж и Мери си раждат шест деца, сред които под номер 1 и 2 са бъдещите крале Едуард VIII и Джордж VI. Бащата на великия британски премиер Уинстън Чърчил – лорд Рандолф Чърчил твърди, че Джордж е бил много строг баща и че децата му са се страхували ужасно от него. Дори по-малкият син – бъдещият Джордж VI и баща на кралица Елизабет II започнал да заеква след един пердах. Самият Джордж пък веднъж казал на приятел-граф: „Баща ми се страхуваше от майка си, аз се страхувах от баща си и адски много държа децата ми да се страхуват от мен!“ 

А за съвместния живот на херцога и херцогинята на Йорк се разказват много анекдоти, някои от които са доста смешни, но никога вулгарни. Ами Джордж V и последния руски император Николай II са първи братовчеди по майчина линия – синове са на датските прицеси и сестри Александра и Мария, както и трети братовчеди – по бащина линия. Но удивителното е, че двамата си приличат като еднояйчни близнаци, много са близки, гостуват си често още от деца, а когато се задомяват – правят го със съпругите си. И при едно отскачане на Николай II и съпругата му Александра Фьодоровна до Лондон, там е спретнат прием в тяхна чест, завихрят се танци. И Мари се озовава в обятията на руснака, като мисли, че това е нейната законна половинка и му казва на ушенце: „Скъпи, повече не ми се стои тук, хайде да си ходим да ме топлиш в леглото!“ Николай II отговаря: „Добре ама първо да попитам Александра, а ти върви искай разрешение от Джордж!“ Засрамена, бъдещата кралица на Великобритания побягва и когато вижда на противоположната страна на залата „копието“ на руснака, тя избухва в искрен смях, заразява с него и всички участници в купона.

Малко тъжно е обаче, че когато по-късно болшевиките арестуват Николай II и цялото му семейство, Джордж V отказва да ги приеме в Англия, опасявайки се от нападение на руснаците срещу кралството и „близнакът“ е разстрелян в Сибир заедно с всичките негови деца и съпругата му...  

Великолепната красавица Алис Кепъл.

Принцеса Мери Аделаида Кеймбриджка.

Семейството на крал Джордж V.