Драматичната, 40-годишна борба на великия български държавник Самуил

Част от българската история, напоена с много кръв, отчаяна борба и трагизъм

доц. д-р Петър Ненков

Решен да спре непрекъснатите нападения на ромеите, Самуил построява мощна преградна дървена стена-дема в прохода между планините Огражден и Беласица, в долината на река Струмица, при днешното село Ключ, тъй като армията на византийския император Василий II се очаквало да мине оттам. И действително става така. Василевсът прави много опити да превземе стената с фронтални атаки, но претърпява неуспех и загубва много бойци.
Войските му са готови да се оттеглят, когато пълководецът Никифор Ксифий с помощта на местни пастири намира една пътека, която заобикаля стената и на 29 юли напада българите в тил. Византийските хроники съобщават, че ромеите им нанасят тежко поражение и пленяват 15 хиляди български войни. Самият Самуил е ранен в битката, но синът му Гаврил Радомир го спасява като го качва на седлото на собствения си кон и го отвежда в укрепения град Прилеп, отбраняван от Ивац. В Прилеп царят престоява няколко седмици, след което през Битоля и Лерин.
След поражението при Ключ, Гаврил Радомир бързо успява да организира оцелелите български сили и да неутрализира по-нататъшното настъпление на византийците. Любимецът на император Василий II попада в устроена от Гаврил Радомир засада и пада убит, което вбесява до такава степен императора, че той нарежда да бъдат ослепени пленените 15 000 български войници като на всеки 100 е оставен един с едно здраво око, за да води другите по пътя към дома.
Когато ослепената войска достига Преспа, потресаващата гледка така поразила цар Самуил, че той получава сърдечен удар и два дни по-късно, на 6 октомври 1014 година умира. Смъртта на Самуил е началото на края на първата българска държава, която след четири години пада под византийски владичество и престава да съществува
Цар Самуил е погребан в православната средновековна базилика „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро. Това е свято и благоговейно място за всеки българин, който милее за своя род и родина. Макар и останало зад граница, /днес се намира в Гърция/това късче насред езерото е част от българската история, напоена с много кръв, отчаяна борба и трагизъм.
Тук се стъпва тихо, като в църква, шапките се свалят и всеки сам остава с непостриганите си мисли за трагичното и героично минало на България и за драматичната, четиридесетгодишна борба на великия български държавник и пълководец Самуил с могъщата Византийска империя....
Тленните останки на цар Самуил и на неговия син, цар Гаврил Радомир са открити през 1969 година при разкопки от гръцкия археолог, професор Николаос Муцопулос и се съхраняват в Музея на византийската култура в Солун.
Въпросът за връщането им в България е обсъждан многократно през годините. Най-сетне гръцкото правителство се съгласи да ни ги върне. Те ще бъдат посрещнати тържествено в българската столица на 3 октомври от 12:30 часа на площад „Княз Александър I Батенберг“, пред двореца, след което ще бъдат положени за вечен покой в специален саркофаг в църквата „Света София“.