Труд
Автор:
Труд онлайн
Това мощно успокоително средство се превърна в най-широко използвания препарат за екзекуции в САЩ, но поредица от неуспешни смъртоносни инжекции породиха съмнения относно надеждността му.
Обесване, разстрел, електрически стол, задушаване и газови камери – всички тези методи са използвани за екзекутиране на американци през вековете на прилагане на смъртното наказание, но през 1982 г. в Тексас за първи път е приложена нова форма на изпълнение на присъдата, пише The Times.
Тя става известна като „смъртоносна инжекция“ и скоро е възприета в цялата страна като основен метод за екзекуция на престъпници. От 1976 г. насам са извършени близо 1500 такива екзекуции, в сравнение със 163 случая на смърт чрез електрически стол, 19 чрез газ и шест чрез разстрел.
Дебатът относно смъртоносната инжекция се разпали отново тази седмица след неуспешната екзекуция на Криста Пайк, която оцеля след две дози пентобарбитал и в момента е в болница.
Стандартната процедура включва коктейл от три препарата. Осъденият се въвежда в помещението, привързан към носилка. Първият препарат обикновено е успокоително средство – като пентобарбитал, мидазолам, натриев тиопентал или етомидат – чиято цел е да въведе затворника в безсъзнание.
Вторият препарат, например векурониум бромид, се прилага, за да парализира мускулите и да спре дишането на затворника. Третият се въвежда, за да спре сърцето; за тази цел често се използва калиев хлорид.
Някои щати извършват екзекуции, като използват една-единствена масивна доза пентобарбитал (барбитурат) за умъртвяване, докато Небраска прилага четири препарата, като вторият от тях е опиоиден болкоуспокояващ медикамент.
Какви проблеми възникват?
Ако успокоителното средство не успее да въведе осъдения в пълно безсъзнание, той остава в съзнание, докато мускулите му се парализират – състояние, наподобяващо така наречения „синдром на заключването“ (locked-in syndrome). В резултат на това човекът изпитва задушаване, докато белите му дробове спират да функционират, и усеща парене, причинено от препарата за спиране на сърдечната дейност. Поради тази причина използването на парализиращи лекарства при евтаназията на животни в САЩ не е разрешено.
Недостигът на натриев тиопентал на вътрешния пазар в САЩ накара някои щати да си набавят лекарството от базирана в Лондон фармацевтична компания, но износът му за целите на екзекуции беше забранен от правителството на Обединеното кралство през 2010 г. Подобни забрани бяха въведени и от Европейския съюз.
Някои фармацевтични компании също предприеха стъпки за забрана на продажбата на своите продукти за използване при екзекуции, което принуди щатите да търсят алтернативни формули.
Американската медицинска асоциация забранява на своите членове да участват в екзекуции, както правят и много асоциации на медицински сестри и анестезиолози. Изпълнители на екзекуции с ограничени медицински познания често прекарват дълго време в опити да открият достъпна вена, като многократно пробиват кожата на осъдения, докато се опитват да поставят системите за вливане, или по невнимание инжектират лекарствата в кожата и мускулите, вместо в кръвния поток.
Има множество случаи на неуспешни екзекуции, привлекли широко обществено внимание; един от тях включва мъж, получил тежки химически изгаряния, на когото се е наложило да бъде поставена втора доза инжекции, като смъртта е настъпила след повече от половин час.
През 2014 г. в Оклахома осъден затворник се събужда 14 минути след като е обявен за изпаднал в безсъзнание; той стене, гърчи се, задъхва се и се опитва да говори. Екзекуцията е прекратена, но той умира от инфаркт 43 минути след началото на процедурата.
Какво се случва, ако оцелеете след смъртоносна инжекция?
Оцелелите след неуспешни екзекуции често са изправени пред бъдещи опити за изпълнение на смъртното наказание.
През 2024 г., след неуспешен опит в Алабама, един затворник е умъртвен чрез задушаване с азотен газ, с което към дългия списък от методи за екзекуция в Америка се добавя още един начин за отнемане на живота.
Защо първоначално е въведена смъртоносната инжекция? Електрическият стол, използван за първи път през 1890 г., се е смятал за по-надежден и хуманен метод от обесването – след поредица от неуспешни екзекуции.
При някои неуспешни екзекуции на електрически стол осъдените са се запалвали от електрическия ток и са изгаряли живи в продължение на няколко минути, стенещи от болка. Миналата година разстрелващ отряд не уцели зоната около сърцето на осъдения и на него му отне около четири минути, за да умре от раните си.
Газовата камера, електрическият стол и разстрелът все по-често се възприемат като насилствени методи за екзекуция, които крият риск от нарушаване на Осмата поправка на Конституцията на САЩ, гласяща, че наказанията не трябва да бъдат „жестоки и необичайни“.
Смъртното наказание беше спряно в цялата страна от Върховния съд на САЩ през 1972 г. След като беше възстановено през 1976 г., се потърсиха алтернативни методи.
Колко щати в САЩ все още изпълняват смъртни наказания?
Двадесет и седем щати в САЩ все още предвиждат смъртно наказание, докато 23 – не. Четири от тези 27 щата към момента са спрели изпълнението на смъртни наказания.
Мичиган е първият щат, отменил смъртното наказание през 1847 г. Щатът Вашингтон е последният, направил това – през 2023 г.
Кои държави все още прилагат смъртно наказание?
Около 54 държави все още прилагат смъртно наказание. През 2025 г. Китай остана водещата страна в света по брой на изпълнените смъртни наказания, следван от Иран, Саудитска Арабия, Йемен и Съединените щати. След тях се наредиха Египет, Сингапур, Кувейт и Сомалия, докато Афганистан и Обединените арабски емирства отчетоха по-ниски показатели. Според „Амнести Интернешънъл“ не е било възможно да се установят точните данни за Ирак, Северна Корея и Виетнам.
Последното екзекутиране във Великобритания е извършено през 1964 г., а смъртното наказание за убийство е отменено през 1969 г. – макар че формално то остава в законодателството като наказание за държавна измяна чак до 1998 г.
