Двойно увеличение на бюджетните заплати за 5 г.

60% от увеличенията са отишли за хората в силовите ведомства

Нараства броят на чиновниците на 1000 човека от населението

Капиталовите разходи са между 2,8 и 5,1 на сто от БВП

Разходите за бюджетни заплати са нараснали над два пъти от 2020 г. до 2025 г., което създава рискове за устойчивостта на публичните финанси. Това е записано в доклад на Сметната палата за извършения одит на приходите и разходите в държавния бюджет за периода от януари 2020 г. до 31 май 2026 г. Одитът беше възложен от Народното събрание.

Провежданата фискална политика в периода 2020-2025 г. води до нарастване на разходите за заплати в държавния бюджет, като през 2025 г. средствата са над два пъти повече спрямо 2020 г. - увеличението е от 11,371 млрд. лв. до 24,344 млрд. лв. Това повишение изпреварва увеличението на данъчните приходи за същия период с 25,3 процентни пункта, в резултат на което разходите за персонал имат все по-голям дял от брутния вътрешен продукт (БВП), достигайки 10,73 на сто от него през 2025 г., спрямо 9,40% през 2020 г.

Според одитния доклад на Сметната палата, вместо бързото увеличение на парите за заплати, през годините е трябвало да има повече средства за инвестиции.

През 2024 г. и през 2025 г. нарастването на разходите за персонал в бюджетните организации е и над инфлацията - съответно с 14,50 на сто и 16,22 на сто, при инфлация от 2,6 на сто и 3,5 на сто. Това показва устойчиво нарастване на ресурсите, насочвани към персонала в бюджетната сфера, спрямо бюджетните приходи и икономическата активност. Нарушава се балансът между постоянните текущи разходи и основните източници на приходи в бюджета, посочват от Сметната палата.

Основните фактори за нарастване на разходите за заплати са вдигането на възнагражденията в администрацията всяка година, ефектите от увеличенията на минималната заплата и приетите механизми за автоматично индексиране на заплатите в секторите “Отбрана и сигурност”, “Съдебна власт” и “Образование”. Всичко това създава рискове за устойчивостта на публичните финанси, генерирайки натиск за повишаване на разходите всяка следваща година, пише в одитния доклад.

Въвеждането на автоматични механизми за увеличения на заплати е предпоставка за трайно и трудно управляемо нарастване на разходите за персонал, пише в доклада на Сметната палата.

Планираните общи бюджетни разходи за периода 2020-2025 г. нарастват със 112,33%, а отчетените - със 114,10%, тоест през 2025 г. са над два пъти повече спрямо 2020 г.

Над 90 на сто от нарастването на разходите за персонал през 2025 г. е концентрирано в 11 от общо 45 бюджетни организации, а около 60 на сто от увеличението е за в сектор “Отбрана и сигурност”, пише в одитния доклад.
За периода 2020-2025 г. има увеличение на планираните и заетите щатни бройки в бюджетните организации, като при намаляващ брой на населението със 7,13 на сто щатните бройки в бюджетните организации на 1000 човека от населението се увеличават от 24,70 на 28,32, а реално заетите бройки - от 23 на 26,33.

През периода 2020-2025 г. отчетените капиталови разходи на бюджета нарастват от 5 млрд. лв. през 2020 г. на 11,5 млрд. лв. през 2025 г., което представлява увеличение от 128,5 на сто. Въпреки отчетения ръст, средният процент на изпълнение на планираните разходи за периода е 78,1 на сто, което показва, че предвидените инвестиции не са изпълнявани, пише в доклада на Сметната палата. Системните отклонения между планирани и отчетени разходи са индикатор за недостатъчно реалистично бюджетно планиране, за наличието на затруднения при реализирането на инвестиционните проекти, както и за използването на капиталовите разходи като неформален балансиращ механизъм за задържане на размера на бюджетния дефицит.

Делът на отчетените капиталови разходи спрямо общите разходи на бюджета варира между 7 и 13 на сто през отделните години, което показва, че преобладаващата част от публичните средства (между 87 и 93 на сто) са насочени към финансирането на текущи разходи. Тази структура на разходите не допринася за създаване на по-благоприятна социална и инвестиционна среда, а оттам и за постигане на устойчив икономически растеж, пише в доклада на Сметната палата. В рамките на периода 2020-2025 г. делът на отчетените капиталови разходи спрямо БВП на страната е между 2,8 и 5,1 на сто.

Има трайна тенденция за нарастване в периода 2020-2025 г.

Дупката в държавната хазна достигна рекорд

През 2022 г. публичните финанси са най-добре

Има трайна тенденция за нарастване на бюджетния дефицит.

През периода 2020-2025 г. има трайно утвърдена тенденция на нарастващ бюджетен дефицит, при която бюджетните разходи системно превишават събраните приходи, пише в одитния доклад на Сметната палата. От 3,5 млрд. лв. през 2020 г., бюджетният дефицит се увеличава близо два пъти към края на 2025 г. Увеличението на бюджетния дефицит е с 93,3%. За същия период бюджетните приходи са нараснали с 94,3 на сто, а разходите - с 94,2 на сто. Тоест тези показатели се увеличават почти еднакво.

В рамките на изследвания период има няколко отчетливи етапа по отношение на размера на фискалните показатели. През 2022 г. бюджетът е в най-добро състояние. Поради високата инфлация ръстът на приходите от 23,5 на сто изпреварва този на разходите от 17,5 на сто. В резултат дефицитът намалява до 1,323 млрд. лв. През 2023 г. състоянието на бюджета се влошава, като разликата между приходите и разходите нараства с 324,5 на сто. Нарастването на приходите се забавя до 3,5 на сто, докато разходите се увеличават с 10 на сто. Това води до четири пъти нарастване на дефицита, достигайки 5,618 млрд. лв.

Въпреки планирания ръст на приходите за 2025 г. от 19,5 на сто, повишаването на разходите с 18,9 на сто не позволява намаляване на дефицита и той нараства до рекордните 6,83 млрд. лв.

Разходите по дълга се удвояват

Три пъти по-голям дълг спрямо годината преди пандемията

Необходимо е стабилизиране

Държавният дълг към края на настоящата година ще бъде близо три пъти по-голям спрямо нивото преди пандемията.

След 2023 г. страната ни навлиза в период на ускорено поемане на нов дълг, пише в одитния доклад на Сметната палата. Спрямо предпандемичната 2019 г., размерът на държавния дълг през 2024 г. се удвоява (ръст над 100 на сто), а в края на 2026 г. неговото нарастване се очаква да е тройно спрямо 2019 г. (увеличение с над 200%). За същия период икономиката на страната ни нараства около два пъти (+104,71 на сто).

Общите разходи по обслужването на държавния дълг също нарастват значително през одитирания период от 1 млрд. евро през 2020 г. до над 2,53 млрд. евро през 2025 г. Данните показват, че е необходимо намаляване на бюджетния дефицит, пише в одитния доклад на Сметната палата. Нужди са мерки за стимулиране на икономиката и ускоряване на ръста на брутния вътрешен продукт (БВП), за да се стабилизира фискалната устойчивост на страната.

Данни към края на октомври

Бюджетният дефицит нарасна до 5,2 млрд. евро

Събраните данъци са с 8,7% повече

Към края на октомври 2026 г. бюджетният дефицит е 4 на сто от прогнозния БВП на страната, показват данни на Министерство на финансите.

Бюджетният дефицит към края на октомври 2026 г. е в размер на 5,2 млрд. евро (4 на сто от прогнозния БВП), показват предварителните данни на Министерство на финансите. Това е нов рекорден размер на дефицита.
Само в рамките на месец октомври дефицитът нараства с 1,2 процентни пункта спрямо септември. Късното приемане на бюджета за 2026 г., приключването на строителния сезон, плащанията към контрагенти за доставка на военно оборудване и приключването на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост концентрираха значителна част от капиталовите разходи и трансфери в последното тримесечие на годината.

Данните към септември показват, че за първите девет месеца на годината усвояването на капиталовите разходи е около 50 на сто от планираните за годината. През октомври има значително ускоряване при капиталовите разходи и трансфери, като само за месеца те надхвърлят 1,1 млрд. евро. Основната част от тези разходи са по проекти, финансирани с пари от ЕС - около 600 млн. евро, в т. ч. 500 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост. Капиталовите разходи по проекти, финансирани от националния бюджет, през октомври са около 500 млн. евро, в т. ч. 400 млн. евро по бюджета на Министерството на отбраната. Концентрирането на големи по размер плащания в рамките на един календарен месец води до превишение на разходите над приходите за октомври.

Общият размер на бюджетните приходи от януари до октомври е 37,5 млрд. евро, което е 75,6% от плана за годината и с 3,4 млрд. евро (+9,9%) повече спрямо същия период на 2025 г. Данъчните приходи нарастват с 2,4 млрд. евро (+8,7%) спрямо миналата година, а получените пари от фондовете на ЕС се увеличават с 1,5 млрд. евро.

Бюджетните разходи към края на октомври са 42,7 млрд. евро, което е 75,1% от плана за годината. За същия период на миналата година бюджетните разходи бяха 37,5 млрд. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за заплати и капиталовите разходи.