Един ден ще има сериал за Петрохан

Човешкото съзнание е удивително нещо - има едни скрити дефанзивни механизми, за които дори не подозираме

Обожавам криминалета. Изчел съм де що има на Агата Кристи, знам историите за Шерлок Холмс наизуст и няма Нетфликс филм/сериал за сериен убиец, който да не съм изгледал. Да си поставен пред такъв случай в реалността е много странно усещане, което трудно ще ви обясня. Обещах да напиша нещо за разговора ни с Дачков с Росен Йорданов, но нещо не ми се получава. Пиша и трия вече 10 пъти.
Не виждам смисъл да се придържам към клишетата за това кой бил луд, как нямало доказателства или имало и прочее. Скука.
Мисля, че един ден ще има Нетфликс сериал за Петрохан. Три части - самият случай, психологическия профил на участниците и накрая разследването и неговата политизация. Ще бъде и един от най-гледаните им сериали ако се направи като хората, защото със сигурност бие по заплетеност Тайгър Кинг и се доближава до фаворита ми Кралете на Тупело. Кинематографичният потенциал на показанията на Бай Пешо от Гинци, който е видял сикариота по тунел на таки-маки за трафик на кокаин е безкраен.
Може би си мислите, че подхождам лежерно като пиша така, но човешкото съзнание е удивително нещо - има едни скрити дефанзивни механизми, за които дори не подозираме. След като преди няколко часа едва ли не слушах как едни хишници в човешка кожа дебнат най-беззащитните, за да им вземат съществуването (не само живота) в момента някакси си мисля просто колко дълбока и интригуваща е историята и какъв филм би станал от нея един ден.
Искам да кажа, че изведнъж почвам да разбирам и близките. Не може човек да повярва на това ако има дори капка дефанзивен механизъм, с който съзнанието му да отказва да го признае. Ако твои близки са въвлечени, ще откажеш, естествено. Това не е и някаква моя лична присъда, а просто описвам елементарна емпатия.
Ще приключа до тук този статус и мисля дори да си взема почивка от говорене за „Петрохан“, защото честно казано си е тежко върху душата това. Тежко е за душата и сега, накрая на този статус се сещам защо - защото вътрешно съм убеден, че този случай „Петрохан“ съществува в нашата родина дори да не е точно този, който разкрихме. Според мен е, но дори да не е, има други подобни случаи в разбитите ни семейства, загубилите връзка с реалността хора и общество без обществен договор. Бог да помогне на децата, които... падат. Не, че съм толкова религиозен, но друг надали ще може да го направи.