Труд
Автор:
Труд онлайн
Нова класация на 55 системи за пенсионни доходи разкрива как се сравняват пенсионните системи в Европа, като се отбелязват опасения относно дългосрочната устойчивост на пенсионните обезщетения в някои от най-големите икономики на континента. Холандия предлага най-добрата пенсионна система в света, според Глобалния пенсионен индекс на Marsh CFA Institute (MCGPI). Страната, заемаща първо място, получи оценка от 85,8 от 100 възможни точки, следвана от Дания с 84,1 и Исландия с 84,0. Това са единствените европейски системи, получили най-високата оценка. Сингапур, Израел и Австралия допълват тази категория, която включва най-добрите пенсионни системи в света, пише Euronews.
Индексът сравнява 55 системи за пенсионни доходи, обхващащи 66% от световното население.
Всяка система е оценена по три основни подиндекса, които измерват адекватността на пенсионните доходи, способността на системите да продължат да осигуряват доходи, както и силата на тяхното управление и защитните механизми.
В зависимост от тези индивидуални приоритети класирането се променя значително: Кувейт получава най-висока оценка за адекватност, Дания води по устойчивост, а Финландия е начело в подиндекса за интегритет, според Глобалния пенсионен индекс.
За да оглави общата класация, една пенсионна система трябва да съчетава добри обезщетения с дългосрочна устойчивост и високо ниво на интегритет.
Тази комбинация донесе на Нидерландия първото място през 2026 г. за четвърта поредна година.
Докладът я нарича „стабилна система за пенсионни доходи“, при която държавната пенсия осигурява надежден минимален доход, а допълнителните професионални пенсии обхващат по-голямата част от служителите. Големият обем на инвестираните пенсионни активи спомага за гарантиране на бъдещите плащания. Системата разполага със строга регулация, управление и защита на участниците, което изгражда доверие, се посочва в доклада.
В момента Нидерландия реформира пенсионната си система. Тя преминава от обещани обезщетения, обикновено обвързани със заплатата и трудовия стаж, към индивидуални пенсионни фондове, основаващи се по-пряко на вноските и възвръщаемостта от инвестициите.
Реформите се налагат, тъй като ниските лихвени проценти затрудняват финансирането на обещаните плащания, а правилата за финансиране понякога забавят увеличенията, необходими за компенсиране на инфлацията. Пенсиите от работното място също бяха по-малко подходящи за хора, които често сменят работата си или стават самонаети.
След Нидерландия, Дания и Исландия, следващите най-добри пенсионни системи са в Швеция, Финландия и Норвегия, следвани от Швейцария, Обединеното кралство, Франция, Ирландия, Белгия, Германия, Португалия и Хърватия. Тези държави получиха оценки B+ или B, което показва, че системите им имат стабилна структура и много положителни характеристики, но също така и области, които се нуждаят от подобрение.
Страните в следващите две категории, C+ и C, включват Испания, Полша, Италия и Австрия, чиито системи имат някои добри характеристики, но и значителни рискове или недостатъци, които биха могли да подкопаят тяхната ефективност или устойчивост. В тези категории попадат САЩ и континентален Китай – двете най-големи икономики в света.
Няколко големи европейски системи осигуряват добри обезщетения, но са изправени пред сериозни предизвикателства по отношение на дългосрочното финансиране.
Сред европейските държави с най-големи дългосрочни уязвимости са Австрия, Италия и Испания.
Контрастът е особено ярък в Испания.
Четвъртата по големина икономика в ЕС получи 83 точки за адекватност, което показва солидни пенсионни обезщетения и ресурси, но едва 33 точки за устойчивост.
Франция, втората по големина икономика в ЕС, получи 85 точки за адекватност, но само 49,3 точки за устойчивост.
В Европа Турция заема последното място в общата класация с най-ниската оценка за ресурси и финансиране сред оценените европейски държави. Оценката ѝ за устойчивост също е сред най-ниските.
В доклада се отбелязва, че пенсионните системи по света са подложени на нарастващ натиск. Очаква се хората да живеят по-дълго средно, но спадащите равнища на раждаемост означават, че все по-малко хора влизат в трудовия пазар, за да финансират пенсиите си.
Греъм Пиърс, глобален ръководител на сегмента „определени доходи“ в Marsh, заяви пред Euronews Business, че „едно от основните предизвикателства за пенсионните системи без фондове е, че се очаква броят на пенсионерите спрямо този на работещите да се увеличи значително през следващите десетилетия“.
В тези системи вноските на днешните работещи помагат за изплащането на пенсиите на днешните пенсионери, вместо да се инвестират за изплащането на техните собствени бъдещи пенсии.
Ръководителите на Европейската централна банка също биха тревога относно дългосрочните перспективи на пенсионните системи в най-големите икономики на Европа.
Очаквани години в пенсия: Колко дълго европейците получават пенсиите си?
Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел заяви пред „Ханделсблат“ през май 2026 г., че обвързването на пенсионната възраст в Германия с продължителността на живота след 2031 г. би могло да помогне. Той определи новата частна пенсионна схема на страната, която трябва да влезе в сила в началото на 2027 г., като „важна стъпка към по-силен капиталов пенсионен стълб“, но предупреди, че това няма да бъде достатъчно за справяне с проблемите на дългосрочната устойчивост.
В интервю за „Le Figaro“ същия месец Франсоа Вилерой дьо Галхо, тогавашен управител на Banque de France, предупреди, че финансирането на публичните разходи чрез дефицити прехвърля разходите върху по-младите поколения. „Прехвърляме тежестта на дълга и пенсиите върху нашите деца“, каза той.
През септември 2026 г. Европейската комисия призова за допълнително спестяване успоредно с държавните пенсии, като предупреди за нарастващия натиск върху държавните бюджети и риска, че „твърде много хора ще се сблъскат с рязък спад в доходите си, когато се пенсионират“.
Адаптиране на системите към по-дълго и по-гъвкаво пенсиониране
За да осигурят устойчивостта на пенсионните системи в бъдеще, включително тези в Европа, без да се повишава пенсионната възраст или да се намаляват обезщетенията, правителствата ще трябва да наберат допълнителни приходи, за да финансират нарастващия брой пенсионери.
Според Пиърс „това би могло да се постигне чрез по-високи данъци или социалноосигурителни вноски, или като се даде възможност и се стимулират онези, които са склонни и способни да работят по-дълго, да го правят, което също би генерирало допълнителни данъчни приходи“.
Докладът прогнозира, че пенсионните системи, които още днес изяснят целите си, укрепят финансирането си и внесат гъвкавост в системата си, могат да се превърнат в едни от най-добрите пенсионни системи в бъдеще.
Докладът предлага пенсионните системи да бъдат направени по-устойчиви чрез увеличаване на обхвата на частното пенсионно осигуряване за служители и самонаети лица, подобряване на управлението и прозрачността на частните пенсионни планове, повишаване на пенсионната възраст, за да отразява нарастващата продължителност на живота в добро здраве, и подпомагане на повече хора да работят на по-напреднала възраст, за да могат да спестяват повече за пенсиониране.
