Финансовите възможности на българските домакинства да си осигурят пълноценно хранене са се подобрили значително през последните 13 години. Това показват данните от най-новото проучване на Евростат „Ключови данни за условията на живот в Европа – 2026“.
Според европейската статистика през 2025 г. 15,8% от хората у нас не са могли да си позволят хранене с месо, пиле, риба или вегетариански еквивалент поне веднъж на два дни. И въпреки, че с Румъния сме сред най-бедните в ЕС по този показател, ситуацията у нас постоянно се подобрява спрямо минали години.
За сравнение, през 2012 г. над половината от българите (51,9%) не са разполагали с достатъчно средства за такова хранене. За малко над десетилетие делът на хората с подобни финансови затруднения е намалял над три пъти, сочат данните:
През 2014 г. процентът пада до 39,5%.
През 2019 г. той вече е 27,6%.
През 2023 г. за първи път слиза под границата от 20% (19,9%).
През 2024 г. достига 18,7%, за да се понижи до 15,8% през 2025 г.
Евростат използва невъзможността да се плащат определени основни стоки и услуги като измерител за абсолютна бедност, а редовният достъп до протеинова храна е един от основните показатели за материално състояние.
Въпреки значителния напредък, България все още заема второ място в ЕС по дял на населението, което не може да си позволи такова хранене през ден. Единствената страна, в която ситуация е по-лоша, е Румъния (18,1%). След нашата страна се нареждат Унгария (15,1%), Словакия (14,2%) и Гърция (12,8%), докато на противоположния полюс е Кипър с едва 1,2%.
Статистиката отчита и други показатели за подобряване на стандартa: спрямо 2010 г. реалният медианен разполагаем доход в страната е нараснал с поне половина, а неудовлетвореността от отоплението у дома продължава да намалява. Положителните тенденции обаче се развиват на фона на все още високи нива на социално неравенство и субективна бедност у нас.