Гнетът на досадата

В съвсем малко неща сме наистина уникални, само две - три, но Пропадането е едно от тях

Социолозите могат за пореден път унизително да се провалят - и това да няма никакви последици

Всички очаквания бяха, че кандидат-президентската кампания ще бъде тягостно-досадна, каквато по правило е цялата тукашна политика, заедно с още по-досадните ù „политикани“.

Факт е, че езикът, който те използват, е нетърпимо досаден, сякаш единственото му предназначение да отблъсква и най-непретнциозните слушатели.

И затова направо смайващ ефект имаше една фраза и то изречена тъкмо от Гюров - човекът, който до този момент си беше извоювал правото да бъде символът на досадното говорене и на досадата изобщо. Той видимо се затруднява да скърпи от няколко съвсем обикновени и напълно кротки български думи една също толкова обикновена и кротка фраза - и сега внезапно се домогва до едно бляскаво прозрение. Загубих време, достатъчно за написването на няколко дописки, за да открия, чии думи цитира Гюров, но не успях. Но и сега съм готов да се обзаложа на всичко, което е допустимо, че фразата „Президентската институция сега е като пиано в хола - хората го заобикалят, но никой не свири на него!“ не е съчинена от Гюров, това е абсолютно невъзможно.

Изключено е човек, който мели в устата си като престояли сухари дори най-баналните думички, внезапно да съчини и да изрече подобна фраза - това е взрив на моментна гениалност, а това е изключено да се случи с Гюров. Фразата не е негова, в това съм сигурен и колкото и досадно да е това ще продължавам да издирвам бащинството ù.

Впрочем, самият Гюров, без да съзнава това, ме поощри да го направя - когато в дебата с Йотова използва като своя друга една фраза, станала напоследък доста популярна тук: „Ако не си се подредил около масата, значи си част от менюто“.

Наскоро, след зачестилата употреба на тази фраза от местни анализатори, си позволих да уточня, че тя е цитат от книгата „Залезът на демокрацията“ на Глен Бек, като бях наясно, че това е излишно усилие. Сега и уточнението за горкото пиано, зарязано насред хола, също изобщо няма да възпре набезите на крадльовците...

Трябва да предам този текст доста часове, преди да приключи балотажът. Но усещам, че е досадно дори прогнозирането на резултата от него. Всичко вече е покрито от пелената на досадата - и човек се бои да предизвика някакво по-силно течение, за да не предизвика някакъв срив, пред който ще бъде безсилен. И това се отнася до всичко, което ни заобикаля, но ние не си даваме сметка за това.

Социолозите могат за пореден път унизително да се провалят - и това да няма никакви последици. Йотова беше свръхубедителен фаворит - но провалът ù на първия тур изобщо не се превърна в централна тема на дебата ù с Гюров. Сякаш вече е без значение, какво ни предлагат двамата кандидати, ако изобщо нещо ни предлагат. Ясно е единствено, че те държат на всяка цена да са подредени около масата, което означава, че за Народа е запазено място в менюто - това не бе споменато изрично, но се предполага, че ще се сетим сами.

А един сливенски циганин чистосърдечно се жалваше: „Вече няма душа в духовите оркестри“. Той имаше предвид подгряващите групи на двамата кандидати, които трябваше да ни улеснят при избора на „нашия“ кандидат. И, все пак, доста пуцинг бе похарчен, за излъскването на флигорните, тези неизменни шампиони в подмазването.

Когато си имаш вземане-даване с днешния българин - а това е една от двете фатални грешки при мушмурокщините, в които се превърнаха тукашните избори - при този алъш-вериш никога не е ясно, кога ще бъде свършена една работа, ако изобщо подлежи на свършване.

Гледам, че напирате да ви кажа, коя е другата фатална грешка - е, това е много просто: когато решиш, че ще ти се размине само с една грешка.

Една от флигорните от подгрявщите групи пък много напираше да му отговорят на въпроса „Коя е най-голямата опасност за България?“

И примираше някой да каже „Путин!!!“

Но чак такива идиоти дори в БНТ не ги пускат.

И, все пак, коя е най-голямата опасност за онази мъглявина, която все по-малко ни напомня за България - и дори да препогребем всички български царе, дори и по два и три пъти да им окажем тази чест, и това няма да ни помогне.

Защото Вината ни е незаличима, всички вкупом сме виновни.

Народът проспа изцяло Пропадането си.

Но и на този съдбоносен провал изобщо не бе обърнато внимание.

Не бихте ли искали да знаете, какво мисли президентът ви за това?

В съвсем малко неща сме наистина уникални, само две - три, но Пропадането е едно от тях. И е предостатъчно, за да се самозаточим вдън горите тилилейски - и дори Господ да не може да ни открие, когато реши да сбере за проверка целия си башибозук...

Петлетата френски да не скачат, то е ясно - как бихте нарекли сега онова, което доскоро минаваше за „френския народ?“

Ами, двеста и петдесетте хиляди сексуално насилени момичета само в Лондон - тия ханъми как да ги наречем?

Дори Баязид, в смъртоносната си шетня из Европа, изобщо не си е представял такъв разврат.

Ами, другото - Страхът, който се влачи като някакъв шлейф зад тия похитени деца и всичките им роднини - и вече са милиони тия, които не са наясно какви са, чии са - и единственото сигурно нещо е, че не са тия, за които, най-често по принуда, ги карат да се представят.

Не са и онези, които се надяват, че са - и никой повече няма да им позволи дори само да си го мислят.
Краят идва - и това е сигурно - когато друг решава вместо теб, в кой тефтер да се запишеш, и изобщо не става дума що за джендърски плевел си, гей ли си или обикновен педераст - и за колко време ще те има в тази съсипия. Направо ти бият печата, който те отпраща в месомелачка, по-страшна от хитлеристките пещи - за които обаче никой няма да разказва нито истински, нито измислени истории. Засега цялото време е ангажирано за Холокоста...

Тотално заличаване - и толкова извратено, че никой няма да има памет за него.

Бях наивникът, койго писа за задаващите се Орди - тогава, когато те бяха очаквани като наши кръводарители - и не можах да сдържа ругатните си заради тази наша непоносима наивност. Педитата от Хелзинки щяха да ме съдят за това.

Обаче Бурята се оказа далеч по-унищожителна от всичко, което си представяхме.

Пък и какво толкова си представяхме - оня циганин от духовия оркестър друг път пък ми разправяше за един от прочутите сливенски ветрове, който веднъж отнесъл всичките им инструменти в небето - и понякога нощем още можело да чуеш тъжната им небесна свирня...

Хайде, лакираните от Хелзинки, съдете и кротките ни мангали за толкова красивата им измислица...

Заради тия измислици някак оцелявахме от другите Орди.

Досега.

И какви са сега новите варвари - за какви се имат, какви искат да бъдат във вашите очи?

Или просто ще заемат вашето място - а вие вече си бъдете сирийци, примерно, колкото си щете - и докато ви е кеф...

Хората на Йотова сякаш все още не са проумели какво се случи с тях миналата неделя, но са порядъчно уплашени, личи им и по грубоватите, а понякога и глуповати шеги, с които някои пощипваха Кандев, примерно - но по-скоро унижаваха себе си.

Ще бъдем ли достатъчно ясни, ако тия ги приемем за първите сирийци - наша направа?

Те просто не разбират с какво са се захванали и с кого си имат работа - колкото повече мърлят някой като Кандев, толкова повече настройват срещу себе си простолюдието, а то не е нещо повече от него.

И защо трябва да бъде, когато вече окончателно е изоставено на капризите на овчите души, които ние привиждаме като „политици“ - това ни се полага, и само ние не го разбираме.

Не разбираме, че това, всъщност, е един щедър дар, който ще ни позволи да си пребъдем такива, каквито сме си.

Нищо повече не заслужава и евентуалното вице на Йотова - уж начетен човек, даже и шеф на БТА, но лъскаше с пуцинг образа си, забравил пердаха, който вече уредиха на Радев с подобни ненужни изхвърляния: искал да дебатира с Кандев - и изобщо не вдява, че ще получи цяла армия кандевци срещу себе си...

Не мога да коментирам резултатите от балотажа, много е рано за тях, но мога да размишлявам над прогнози - и колкото по-невероятни са те, толкова по-вероятно е да се измъкнем от Гнета на Досадата.

Интересно, какво мисли Йотова за Голямото Прецакване миналата неделя? Какво ще отключи то?

Ами Радев?

Ако Гюров по някакъв начин се изсули от онова, което е днес, и победи в балотажа, Радев със сигурност ще спечели най-много.

С кое от неговите подобия ще си имаме работа оттук-насетне?