Труд
Автор:
Труд онлайн
Винаги трябва да мислим за най-лошия възможен сценарий, заяви българският министър-председател Румен Радев на срещата на върха по отбрана на Euronews, като предупреди за риска от руска ядрена атака, ако напрежението с Европа ескалира.
Европейският съюз (ЕС) трябва да се ангажира дипломатически с Русия, за да сложи край на войната в Украйна и да предотврати опустошителна ядрена атака, заяви българският министър-председател Румен Радев на срещата на върха на Euronews по въпросите на отбраната и космоса.
Русия контролира най-големия ядрен арсенал в света, с приблизително 4 400 съхранявани бойни глави, от които 1 796 са стратегически разположени.
Радев критикува и продължаващите доставки на оръжие и боеприпаси от Европа за Украйна, които той отхвърли като провалена стратегия за „мир чрез сила“.
„Има граница на това просто да се доставят оръжия и да се оказва подкрепа, защото окончателното установяване на мира ще се осъществи чрез дипломация, а не чрез доставки на оръжия. Затова призивът ни е да се вслушваме повече един в друг, да отворим каналите за комуникация“, заяви Радев във вторник.
„Проблемът е, че никой не повдига въпроса за ядрения риск. Съществува ли той? Може би не, не знам, но това е риск“, продължи той.
„Винаги трябва да мислим за най-лошия възможен сценарий. Подготвени ли сме за това? Говори ли някой за оценка на риска? Има ли изобщо такава? Защото се опитваме да постигнем конвенционална победа над най-голямата ядрена сила.“
Радев се позова на неотдавнашното изявление на руския външен министър Сергей Лавров, който заяви, че война между Русия и Европа би била „напълно различна“ и „много кратка“ – коментар, възприет като скрита ядрена заплаха.
Тази седмица Москва изпрати на НАТО документ, в който заплашва да „използва целия арсенал от сили и средства, с които разполага, включително ядрени оръжия“, за да защити територията си от алианса, според Ройтерс.
Радев отхвърли „този начин на говорене“ от страна на Кремъл, но призова колегите си европейски лидери да обмислят докъде може да доведе ескалацията.
Напрежението се засилва, тъй като Москва засилва хибридните си атаки срещу европейските държави в опит да всее страх в обществото и да възпрепятства военната подкрепа за Украйна.
„Има ядрена карта“, заяви българският премиер, отбелязвайки, че Русия би била склонна да я изиграе, ако бъде отслабена или притисната в ъгъла.
„Трябва да имаме това предвид. Не можем да си затваряме очите пред факта, че на нашия континент има ядрени оръжия, че в арсенала на Русия има ядрени оръжия. И това е част от стратегическия разчет.“
Откакто беше избран по-рано тази година, Радев е сред малцинството, което се застъпва за по-тясно дипломатическо взаимодействие с Русия, за да се сложи край на мащабната инвазия в Украйна. Словакия, Чехия и Австрия също настояват за диалог.
Други обаче твърдят, че Кремъл няма голям интерес към смислени преговори и продължава да настоява за максималистични искания. Кратката среща миналата седмица между германския външен министър и Лавров в Ню Йорк завърши с горчиви взаимни обвинения.
Опитите на Белия дом да постигне временно примирие се провалиха. Вместо това Русия блокира Черно море и започна непрекъснати въздушни удари по украински градове.
Радев изглеждаше незасегнат от тази поредица от събития и настоя, че Европа трябва да пребалансира своите „военни, икономически и дипломатически инструменти“ в полза на последния елемент.
Той също така отхвърли етикета „проруски“, който е бил прикачен към неговото правителство, което тази година наложи вето на санкциите срещу патриарх Кирил.
„Войната в Украйна постави на изпитание нашето критично мислене и реалистичния ни подход“, каза той.
„Тя постави на изпитание способността ни да оценим стратегическия център на тежестта на противника. Най-вече тя постави на изпитание способността ни да формулираме реалистични политически цели, да ги превърнем в разумна военна стратегия и да определим желания краен резултат“, добави той. „Не сме изчерпали силата на дипломацията и трябва да правим и да говорим повече.“
