Ива Михайлова е в България и ще се лекува в „Пирогов“

Задава ли се нов казус в отношенията ни със Северна Македония?

От хотел „Хаят“ до базиликата „Света София“ са само някакви си двеста метра

Тимчо Муцунски, министърът на външните работи и на външната търговия на Република Северна Македониа изпусна шанса да покаже, че страната му и нейното правителство наистина искат по-висока степен на доверие с България. Когато стана ясно, че ще идва в София и че настоява за среща със своята колежка Велислава Петрова, самият той даде ясно да се разбере, че основното досие, което е сложил в дипломатическото си куфарче, е това за двустранното доверие и нуждата от неговото укрепване. Защото липсата на доверие помежду ни била основният проблем в отношенията ни, други като че ли нямало.

Сега, когато Ива Михайлова е вече в България, си позволявам да припомня една своя публикация в социалните мрежи преди Муцунски да тръгне за София. Тогава, като чух, че идва у нас и ще се види с Петрова, и като човек, който фамилно, професионално и емоционално е свързан с днешна Северна Македония, най-приятелски и искрено си позволих да му препоръчам да покаже, че неговата държава и правителството са готови да направят първия жест в тази посока. Проста работа - когато седне срещу Петрова и си разменят обичайните протоколни поздрави и информация за пътуването и времето, той да сложи на масата решение на кабинета, ръководен от премиера Християн Мицкоски, че се разрешава на Ива Михайлова от Кочани да пътува за България, за да използва възможностите на българската медицина и се лекува у нас. Срещу това предлага държавата ни и нейните институции да поемат ангажимента, че при всяко искане на прокурора или на съдебния състав тя ще се явява в родния си град, за да не пречи на местното правосъдие в търсенето на истината около катастрофата, в която Ива пострада, но и един човек загуби живота си. И така нататък.

Пиша това и си давам сметка, че въпреки годините си, доста от които прекарани на работа в Скопие, си оставам един наивник в „трета възраст“. Всичко, предполагано от мене и препоръчано на Тимчо Муцунски, не се случи, разбира се. Доколкото разбрах, някъде в разговора все пак е станало дума за казуса с Михайлова, като гостът е заявил, че български лекарски консилиум може да бъде приет в Кочани и на място, заедно със своите местни колеги, да установи дали Ива наистина има крайна необходимост от това да се лекува извън Северна Македония и по-точно в най-близката държава до нея, чийто гражданин е - България. Или пък все пак в здравеопазването на Северна Македония има възможност това да се случи и не се налага напускане на страната.

Самата Ива във видео в профила си във фейсбук заяви, че „външният министър на Северна Македония Тимчо Муцунски по време на посещението си в София излъга българското общество и медиите, че „имам пълната възможност да се лекувам в Северна Македония вследствие на катастрофата от преди една година, в която аз съм жертва и съм блъсната в моята лента. А към момента и обвинена без причина и без нито едно доказателство“.

А това „заедно“ с местните експерти пак ни връща в тъжната реалност, че си нямаме никакво, ама наистина никакво доверие. И това се отнася преди всичко до създадената и създавана с години атмосфера край Вардар, че всяко нещо, дори и най-доброто, което идва от изток, от България, трябва да се проверява дали не съдържа провокация или задна мисъл. Толкова години след признаването на суверенна и независима Република Македония на 15 януари 1992 г. от страна на България - първа в света, а и до днес, съществува досадното и неверно мнение, че този крайно важен акт за новата държава е бил извършен със задни мисли и дори, че е израз на традиционното коварство, с което София се отнасяла винаги в годините преди това към Скопие. Аха, нещо ни кроят, да бъдем бдителни. И са такива и до днес.

Важното е, че сега Ива Михайлова ще може да се лекува в България. Всичко друго е без значение. В съобщението за идването ù ми направи впечатление уточнението, че то е напълно законно и че тя е придружена от адвокат.

„Минахме през границата с адвоката ми, здравословното ми състояние се влоши, той ме взе и без никакъв проблем се прибрахме в България. Показах македонската си лична карта и после българската показах на нашата граница“, заяви Ива в една от националните телевизии. Да не забравяме, че граничните власти на Северна Македония бяха предупредени да внимават с името на Михайлова, а аз от личен опит знам колко тамошните полицаи са стриктни в това отношение. Пипат здраво и не вярвам тъкмо в този случай да са си позволили небрежност. Това е важно, защото медиите в Скопие неведнъж си позволяваха да излъчват сензационната новина, че Ива Михайлова в някакъв момент е успяла да се измъкне от ръцете на местното правосъдие в Кочани и нелегално е преминала на територията на България. Това пък стана повод полицията да отиде на място в дома на момичето, за да провери тя там ли е или наистина е изчезнала.

Прокурорът и адвокатите също не знаеха нищо, което лично мен ме успокои, защото не допускам юрист с интегритет като Насер Рауфи, когото познавам, да влезе в комбинация, която да е извън закона и етиката на адвоката. Ако си спомняте, публикувахме интервю с него в „Труд“, прочетете го, там ясно е казано всичко. Оказа се, че „новината“ за бягството на Ива е пълна измишльотина и има за цел да повиши напрежението около ролята ù в предстоящото тогава заседание на съда, а и да покаже, че България със своите служби си разиграва свободно коня на територията на една независима и суверенна държава. Това заключение трябваше да удари по репутацията на България като член на ЕС и на НАТО и като добър съсед на Северна Македония. С една дума - да намали степента на доверие към страната ни, което и без това не е на високо равнище.

От друга страна, Михайлова премина границата в неработния ден в Северна Македония, даден допълнително за честванията на Деня на антифашистката борба - 11 октомври, който се отбелязва като национален празник. И като ден на въстанието срещу българския фашистки окупатор. По този повод премиерът Християн Мицкоски отправи остри критики срещу страната ни, заявявайки, че иска Европейският съюз да се отнася към Северна Македония така, както към България и че край Вардар няма да жертват идентичността и достойнството си. А и цялото отбелязване на 11 октомври бе насочено към вината на „източния съсед“ за състоянието, в което съседът ни се намира. Но ето, Ива си е у дома, а вътрешният ни министър Иван Дерменджиев заяви, че ще трябва да се говори с нея за начина, по който е минала границата и че ще ù бъде осигурена охрана, ако това се налага. Така че една предпазливост в изявите никога не е излишна.

И още две думи за Муцунски и пропуснатата от него възможност да повиши доверието помежду ни. Шефът на дипломацията на Северна Македония дойде в България главно да участва в министерската среща, посветена на прословутия Коридор №8, домакин на която беше България в лицето на външния ни министър Велислава Петрова.

Доколкото разбрах, форумът е бил в столичния хотел „Хаят“ на площада с паметника на Васил Левски. Оттам до базиликата „Света София“ я има, я няма някакви си двеста метра. Какво му пречеше на Тимето Муцунски в някоя от паузите на форума да вземе да отскочи до черквата, да влезе вътре, да се прекръсти и да положи цвете на саркофага с костите на Самуил. Хайде, може и без цвете, нужно е само да склони глава пред царя, когото в Скопие упорито смятат само за свой и чието пренасяне на тленните останки в българската столица край Вардар приеха като поредният заговор на София и Атина срещу Скопие. Това е дълга тема, но в случая Муцунски можеше да покаже широта на разбирането за съвместните отбелязвания на личности и събития от общата история на днешна България и на Северна Македония, за което двете държави се съгласиха в първия протокол от 2019 г. на заседанията на Съвместната комисия по история и образование.

Нека да не бъда дребнав, но по такъв начин Муцунски не само щеше да провери как се вписва мраморът от Прилеп, от който е изработен саркофагът, в „Света София“, но и да покаже на българските власти, че сгрешиха като не поканиха и своите колеги от Скопие да участват в церемонията по пренасянето на тленните останки на царя на българите от остров „Свети Ахил“, намерил най-сетне своя покой в София. Подобна покана можеше да амортизира донякъде реакцията, която дойде и продължава да струи откъм Вардар сякаш да покаже, че все още имаме много разстояние да преминаваме в нашите отношения въпреки географската си и историческа близост и „само“ онези някакви си 220 км, които делят София от Скопие.

Впрочем мраморът, от който е изработен саркофагът, наистина е от Прилеп, защото първите предприятия, към които гръцкият бизнес се насочи да купува в Република Македония веднага след като това стана възможно, бяха именно тези за преработка на мрамор. И на тютюн, разбира се. Ако си позволим повече фантазия, можем да кажем, че уважението към тленните останки на Самуил идват от три държави.
Важното е обаче, че Ива Михайлова ще се лекува в „Пирогов“.