Труд
Автор:
Труд онлайн
Учените са използвали изкуствен интелект, за да създадат нови вируси, които се размножават по-бързо от естествените. Екип от Arc Institute, базиран в Пало Алто, Калифорния, е научил компютърна програма да разпознава естествени ДНК-модели, след което е използвал данните, за да създаде вируси, които не се срещат в природата, пише The Telegraph.
Въпреки че получените патогени, известни като бактериофаги, не могат да заразят хора или животни, този пробив предизвика опасения, че технологията може да бъде използвана за създаване на смъртоносни биологични оръжия.
Учените обучиха Evo – програма, подобна на ChatGPT – да разпознава генетични последователности от животни, растения, вируси и микроби.
Тъй като инструментите за изкуствен интелект анализират и предсказват текстови последователности, изследователите използваха модела за изкуствен интелект, за да разчленят и формират генетичен код.
Общо Evo сканира около девет трилиона нуклеотида – основните градивни елементи на ДНК – които след това използва за генериране на кодове за нови гени, способни да изпълняват конкретни задачи.
Учените решиха да се опитат да генерират вируси, защото те са много по-малко сложни от човешкия геном – ДНК инструкциите, които се намират в клетката.
„Просто ни се стори като очевидната следваща стъпка“, заяви пред „Ню Йорк Таймс“ Самуел Кинг, докторант в Станфордския университет и автор на проучването.
Учените обучиха Evo, програма, подобна на ChatGPTда работи с генетични последователности от животни, растения, вируси и микроби.
Тъй като инструментите за изкуствен интелект анализират и предсказват текстови последователности, изследователите използваха модела за изкуствен интелект, за да разчленят и формират генетичен код.
Общо Evo сканира около девет трилиона нуклеотида – основните градивни елементи на ДНК – които след това използва за генериране на кодове за нови гени, способни да изпълняват конкретни задачи.
Учените решиха да се опитат да създадат вируси,
тъй като те са много по-малко сложни от човешкия геном – ДНК инструкциите, намиращи се в клетката.
„Просто ни се стори като очевидната следваща стъпка“, заяви пред „Ню Йорк Таймс“ Самуел Кинг, докторант в Станфордския университет и автор на проучването.
След като Evo се запозна с генома на Phi X-174 – вирус, избран поради това, че не може да зарази хора или животни – той беше използван за създаване на нови версии на патогена.
От близо 300 генома, които програмата генерира, 16 бяха определени като жизнеспособни.
При тестването на патогените в петриева чашка учените установиха, че някои от тях се размножават дори по-бързо от оригиналния Phi X-174, избухвайки от клетките и оставяйки след себе си мъртвите си гостоприемници.
Проф. Марк Гуел от лабораторията по синтетична биология в Университета „Помпеу Фабра“ в Испания заяви, че проучването е „много важен повратен момент“, тъй като „ни позволява да мечтаем за вълнуващи възможности за справяне с най-големите предизвикателства пред човечеството“.
Учените не са предоставили на модела данни за вируси, които заразяват хора, и са изключили сходни вируси, които заразяват други животни.
