Труд
Автор:
Труд онлайн
Натрупаното през последните години в Испания недоволство от постоянната криза с достъпа до жилища, особено сред младите хора, обхвана центъра на Мадрид. Хиляди от тях, които миналата седмица следяха по телевизията изгонването на 87-годишна жена от инвестиционна компания, излязоха на протест по улиците в центъра на града, а след това много от тях разпънаха палатките си на „Пуерта дел Сол“. Оттам те няма да мръднат, както онези, които бяха начело на движението „15-М“ преди 15 години. На следващата сутрин, в неделя, стана ясно, че са успели да създадат малка република с свои вътрешни правила и логика, за да канализират своето недоволство. Усещането, че светът не е неизменен и може да бъде променен, обхвана всичко, пише El Pais.
Лагерът, издигнат сега на площад „Сол“, е почти идентичен с този от 15-М – спонтанното движение на възмущение, което през 2011 г. накара младежта да се настани точно тук в знак на протест срещу политическата класа и системата. Това парализира страната в продължение на месеци. Този трус, подсилен от социалните мрежи, обхващащ всички слоеве на обществото и в началото без партийна принадлежност, сложи край на двупартийната система и на дотогавашното разбиране за упражняването на политиката. Това породи подобни движения в Барселона, Валенсия и Виго; в Брюксел, Лондон и Ню Йорк. Настоящият протест засега няма такъв мащаб, все още е невъзможно да се знае докъде ще стигне. Това, което има, и което може да е ключът към успеха му, е конкретна цел в ограничен срок: да се променят жилищните политики в следващите 48 часа.
Участниците в лагера, събрани на събрание, се споразумяха да изискват от правителството да не се допускат повече случаи като техния. Те призовават премиера Педро Санчес и коалиционните му партньори да загърбят различията си и да одобрят този вторник в Конгреса това, което вече наричат „декретът Марикармен“, съдържащ редица дълбоки реформи. Проектът, регулиращ пазара на недвижими имоти, бе оставен настрана от юли, когато не успя да събере мнозинство за приемане, но изглежда, че общественият натиск може да накара политическите партии да не искат да бъдат заснети в неудобна позиция този път. Сега разчитат на натиска от улицата. Позициите на партиите са много отдалечени една от друга. Докато „Сумар“ и „Подемос“ говорят за отчуждаване и замразяване на наемите, „Джунтс“ и „ПНВ“ се застъпват за улесняване на строителството на жилища и данъчни облекчения за собствениците. Постигането на споразумение, което да задоволи всички и да не разочарова младите хора на площад „Сол“, ще бъде политическа инженерна задача, която се извършва набързо.
Пресцентърът се състои от един младеж с мобилен телефон и лаптоп, седнал на пластмасова стола до улично осветление - неговите репортажи са незабавни и точни. Непрекъснато се организират най-различни работилници - за гражданско неподчинение или за психично здраве.
Организаторите се опитват да привлекат повече хора. Те са наясно, че опасността пламъкът да угасне е много реална. Мария и Пабло, двойка на двайсет и няколко години, снощи видяха в социалните мрежи всичко, което се случваше, и си купиха билети за влак от Гранада, за да пристигнат в Мадрид по обяд. Пристигнаха на площад „Сол“ с торби от „Меркадона“ и високоговорител „Боуз“. Няма да нощуват на открито, ще отседнат у приятели, но идеята е да помогнат да се поддържа протестът жив, докато не настъпят истински промени. (Няколко часа по-късно пристигна Педро Алмодовар, но без покупки). „Ние не сме преживявали революции като онези от преди, насилствени. Може би дори не е нужно. Идваме тук и се съпротивляваме мирно. Властниците не ни обръщат внимание, ок, много добре, но ще трябва да ни търпят“, смее се Пабло. До тях няколко приятелки са разпънали одеяло и четат книги на Делфин де Виган.
Синдикатът на наемателите раздава слънцезащитен крем. Навсякъде има пластмасови бутилки, прерязани наполовина, които служат за пепелници.
Марикармен е на път да се превърне в поп-икона, ако вече не е такава.
Има снимки с нея върху палатките и отпечатани върху тениски.
„Ти си нашата баба“, гласи един плакат. Жената остава хоспитализирана в болницата „Грегорио Мараньон“, откакто я изнесоха на носилка от къщата, в която живееше от 70-те години. Хората около нея ѝ показват снимки от лагера, за да ѝ вдигнат духа, и я държат в течение с това, което се случва. През последните дни са заснели видео за нея, което беше планирано да бъде прожектирано в ранните часове на тази неделя върху фасадата на „Кореос“ – седалището на Общността на Мадрид. Нейният случай се превърна в символ и предизвика вълна от възмущение сред младите хора, които биха могли да бъдат нейни внуци.
Компанията, която е купила къщата ѝ и е предизвикала изгонването ѝ, „Урбагестион“, сега уверява, че намерението ѝ е да ѝ я върне, като постигне някакво споразумение с общинското жилищно дружество. Общината твърди, че това предложение е неосъществимо, но се е предложила да посредничи между страните, за да може жената да се върне в квартала, в който е живяла цял живот – Ретиро.
Педро Санчес следи от Ню Йорк изселването на Марикармен, което придоби впечатляваща публична известност. При завръщането си той се сблъска с младежи, недоволни от малкото, което е направено в областта на жилищното строителство през тези години от мандата му, въпреки че по-голямата част от компетенциите са в ръцете на автономните общности. Премиерът се обърна директно към нея тази неделя по време на мероприятие в Гетафе, където бяха представени кандидатурите на PSOE в Мадрид за предстоящите общински и регионални избори:
„Марикармен, имам съобщение за теб: правителството работи на пълни обороти, за да внесе във вторник декрет-закона за жилищното строителство“.
Maricarmen, tengo un mensaje para ti.
— Pedro Sánchez (@sanchezcastejon) September 27, 2026
El Gobierno está trabajando contra reloj para llevar el próximo martes al Consejo de Ministros el Real Decreto Ley sobre Vivienda.
Y pido a los grupos parlamentarios que hagamos un último esfuerzo para que sea convalidado en el Parlamento.… pic.twitter.com/EuHCibJCqf
Задачата му не е лесна: той трябва в кратки срокове да убеди коалиционните си партньори да постигнат споразумение по толкова деликатен въпрос. Десницата и част от левицата го обвиняват, че не е овладял жилищната криза през годините, в които беше президент. В кабинета му кризата се разглежда като възможност да се възвърне инициативата след едно много трудно лято заради случая с Сеута, последвано от насрочването на съдебния процес по обвинението срещу съпругата му, Бегоня Гомес.
