Как Москва се готви за ядрен Армагедон: Тайният щит А-135 дебне под руската столица

Когато става въпрос за намерението за удар с балистични ракети по Москва, е необходимо да се разчита на факта, че това е единствената зона от времето на СССР, която е покрита от систематична противоракетна отбрана срещу междуконтинентални балистични ракети, пише военното издание Defense Express. И освен няколко пръстена от системи за противовъздушна отбрана със системите за противовъздушна отбрана „Панцир“ и С-400, под руската столица има и система за противоракетна отбрана, наречена А-135.

Това беше резултат от последователна работа, започнала през 50-те години на миналия век по проекта на системата „А“, чието внедряване на нивото на съветските технологии по това време не беше възможно и изискваше значителни ресурси. В продължение на десетилетия, въпреки изоставането в технологиите и огромните разходи, системата беше създавана и бяха разработени актуализации още преди настоящата версия да бъде въведена в експлоатация. В крайна сметка задачата на системата беше да защитава Москва, заедно с партийните бонзове, от балистични ракети с ядрени бойни глави.

В частност, първата версия на системата, наречена А-35, е пусната в пробна експлоатация през 1974 г., което е отнело 16 години. Разработването на нейната модернизация, А-135, обаче започва три години по-рано, през 1971 г. Тя е приета на въоръжение през 1989 г., или като цяло през 1995 или 1996 г., тоест след 18 или 25 години.

Но новата версия на А-235, чиито елементи се изпитват, се разработва от 1986 г. В същото време няма информация за приемането ѝ на въоръжение, а само за серия от изстрелвания на новата противоракета „Нудол“, започнали през 2014 г., а последното известно такова се е случило през 2024 г.

Ето защо сега може да се говори за А-135 „Амур“, който е могъл да бъде модернизиран с отделни елементи от А-235. Централният му обект е захоризонталната радарна станция 5Н20 „Дон-2Н“ със сантиметров обхват и четири фазирани активни антенни решетки за всестранно наблюдение. Тя се намира на 30 км северно от Москва между селата Балабаново и Бортнево, въпреки че по-често се казва, че е близо до село Софрино, което е на 10 км разстояние.

Строителството на „Дон-2Н“ продължава от 1978 г. и е пуснат в експлоатация през 1996 г., след 18 години. Това е донякъде чудовищна конструкция, висока 35 метра и със страни от 130-144 метра.

Сред декларираните характеристики е обхватът на откриване на основните части на междуконтинентални балистични ракети на разстояние от 3700 км. Известно е, че радарът е претърпял модернизация, по-специално през 2000-те години архаичните по време на въвеждането в експлоатация четири 10-процесорни компютъра "Елбрус-2" (тактова честота 20 MHz, обем на физическата памет 144 Mb) са заменени с модули на базата на "Елбрус-90микро" (тактова честота 500 MHz), които по това време също критично изоставаха от западните образци.

Тази RSL е едновременно отговорна както за откриване, така и за насочване на зенитни ракети. Смята се, че A-135 ще използва два типа зенитни ракети, изстрелвани от шахти: 51T6 (A-925) за прихващане на цели на голямо разстояние и 53T6 (PRS-1) за близко разстояние.

51Т6 е проектирана по двустепенна схема: ускорител на твърдо гориво и втора степен на течно гориво. Това е много тежка, 33 тона, голяма ракета с дължина около 20 метра. Има различни данни за обхвата: от 100 км до 350 или дори 850 км с височина на поражение до 670 км.

53Т6 (ПРС-1) - едностепенна твърдогоривна, с тегло 10 тона и дължина около 10-12 метра. Известен обхват - до 100 км с височина до 45 км.

Характерна особеност и на двете ракети е използването на система за радиокомандно насочване. За определяне на траекториите на прихващане е бил ангажиран допълнителен изчислителен център. Но такава система не гарантира точността на прихващането, така че бойните глави и в двете противоракети са ядрени.

51Т6, която е трябвало да бъде взривена далеч от Москва, има ядрена бойна глава от 10-20 килотона или свръхмощна от 1,4-3 мегатона. 53Т6, която е предназначена за прихващане на цели директно над руската столица, има бойна глава от 10 килотона.

Тоест, точността не е била важна за съветските разработчици, защото отклонението е трябвало да бъде просто по-малко от абсолютната зона на повреда. В частност, ядрена експлозия с мощност 10 килотона създава ядрено огнено кълбо с диаметър 336 метра. А заряд от 3 мегатона - 3,3 км.

Общо системата А-135 първоначално е имала до 7-9 стартови площадки, някои от които са наследени от предишната система А-35. Смята се, че далекобойни прехващачи в брой 16 единици са били разположени близо до Наро-Фоминск и Татарино (Сергиев Посад-15), но сега са изоставени. А самата ракета 51Т6 е извадена от експлоатация поради изтичане на срока ѝ на годност.

В същото време, поне още пет места с ракети-прехващачи с малък обсег близо до самата Москва изглеждат функционални и могат да поберат общо до 84 ракети.

Те са разположени непосредствено до радарната станция „Дон-2Н“, както и до населените места Корстово, Оболдино, Апарники и южно от Московската област Ново-Переделкино. В някои случаи жилищни сгради вече са разположени до самия периметър на ракетните бази.

Смята се, че 51Т6 се заменя с 51Т6М (ПРС-1М), която най-вероятно е най-новата ракета „Нудол“. Като минимум, тя има абсолютно същата форма на носещ остър конус, което едва ли предполага наличието на самонасочваща се глава. Тоест, напълно е възможно ядрените заряди да не са били изоставени в системата за противоракетна отбрана на Москва.