Какво е лечението на заболяванията около зъбните импланти

Все повече хора избират зъбните импланти, вместо традиционните методи за възстановяване при липсващи зъби. В тази връзка, важно е да се отбележи, че усложненията след поставянето на имплантите нарастват. Последните изследвания показват, че разпространението на периимплантита (т. нар. инфекцията около зъбните импланти) засяга 12-43% от всички поставени импланти. Все по-често се наблюдават случаи, в които запазването на имплантите не е възможно и те трябва да бъдат отстранени.

Новите диагностични и лечебни протоколи дават възможност да се предотврати развитието на това заболяване и гарантират продължителен живот на имплантите.

Периимплантитът (ПИ) се характеризира с продължително възпаление, което компрометира костта. Първите симптоми могат да се забележат от самия пациент. Появява се кървене при четкане, отток и зачервяване около импланта, неприятен вкус в устата, лош дъх, загуба на естетика. При напреднал ПИ има подвижност на коронката, болка и понякога внезапно изпадане на импланта.

Категорично доказателство за тази диагноза е рентгенографски анализ, при който се наблюдава загуба на кост. Задължително при всички подходи за лечение е адекватната лична хигиена и редовните посещения за почистване от професионалист. След поставянето на импланта и коронката е необходимо пациентите да бъдат обучени за правилно почистване на конструкциите върху него. Някои изследвания съобщават за повишена ефективност на почистванията с електрическите четки при отстраняване на налепите и хранителните отлагания.

Независимо от старанието на пациента, натрупването на подвенечни налепи остава една от основните причини за появата на периимплантит. Това може да бъде премахнато само от денталния лекар и то със специални за тази цел пластични инструменти.

Механичното отстраняване на налепите и отлаганията е задължително, но не винаги достатъчно за лекуването на инфекцията. Необходими са допълнителни антимикробни и противовъзпалителни средства. Хлорхексидинът е считан за златен стандарт, тъй като е много ефективен. Приема се като разтвор 0,1-2% за жабурене или под формата на различни гелове.

Използването му е лимитирано до 3 седмици. Етеричните масла имат най-силен антибактериален ефект след хлорхексидина. Триклозанът има известен противовъзпалителен ефект, но има противоречиви становища за неговото приложение. Растителните продукти също помагат.

Отделно от антисептиците, локални и системни антибиотици са препоръчителни при острата фаза на възпалението. Рутинната им употреба, обаче, трябва да се избягва и е необходимо стриктно наблюдение от лекар. Съществуват локални форми на комбинирани антибиотици за поставяне на мястото на инфекцията, които са ефективни и могат да избегнат приема на системния антибиотик.

Лазерната терапия е незаменима част от лечението на периимплантната инфекция. Съвременната фотодинамична терапия елиминира възпалението с една до три процедури. С помощта на багрило се фиксират микроорганизмите, причинители на инфекцията, и лазерният лъч ги премахва, което води до оздравяване на тъканите.

При тежките случаи на ПИ се налага хирургично лечение. При него се отстраняват увредените тъкани, като се прави специална обработка на повърхността на инфектирания имплант. Запълването на костния дефект с биоматериали и кръвна плазма помага за повторната остеоинтеграция на импланта.

Важна препоръка при ПИ е ограничаване на тютюнопушенето, което се приема за рисков фактор за възникването на заболяването. Постигането на повторно закрепяне на импланта в костта става по-трудно при пушачите. В тази връзка, тъй като в момента съществуват редица иновативни алтернативи на пушенето, като устройствата за нагряване и т. нар. вейпове, то наблюденията показват, че посочените рискове биха могли да бъдат минимизирани при употреба на т. нар. бездимни алтернативи. При тях липсва процес на горене, за разлика от цигарите, и съответно отделяните токсини са значително редуцирини при тези продукти. Все пак, обаче, пълното въздържане е за предпочитане при един подобен процес.

Персоналният подход и детайлното планиране, съобразено с индивидуалните особености на пациента, помага за предотвратяването на периимплантит. Също е задължително и предварителното лечение на съпътстващ пародонтит. Трябва да се направи правилен избор на подходящи импланти – техния дизайн и брой. Редовните визити при дентален лекар през 3-4 месеца за поддръжка и профилактика са ключът към избягването на тази неприятна инфекция. Всеки един от тези етапи е важен, за да може имплантите да имат дълъг живот и да дават комфорт на хората.

Нашият автор:

д-р Йорданка Панайотова, Пародонтолог и хоноруван преподавател в катедра Пародонтология МУ София 

Д-р Панайотова, завършва Стоматологичен факултет на МУ-София с отличен успех. Защитава специалности по Обща стоматология и Научна медицинска информация. През 1995-2000 г. работи като специалист Юниордент. След основаването на катедра Пародонтология във ФДМ София, през 2000 г., печели конкурс за хоноруван асистент, където преподава и досега.

Интересите й са насочени предимно към хирургичното пародонтално лечение и има големи успехи в запазването на естествените зъби при пародонтит и костна регенерация. Възпитаник е на италианската пародонтална школа като е завършила курсове при проф. Дарио Кастелани, проф. Силверио Валерио, проф. Масимилиано Баркали, проф. Никола ДиАнджелис, проф. Клаудио Модена. Заедно с това тя е била на практическо обучение при известния Д-р Джоузеф Шокрун за новостите в PRF лечението. През 2016 г. завършва специалност, „Модерни технологии при лечение на пародонтални заболявания“ в University of Genoa.

През 2018 г. д-р Панайотова влиза в екипа на Клиника по имплантология на ЕО ДЕНТ, където прилага професионалните си и квалифицирани умения в лечението на гингивити и пародонтити, за което е избрана за Лекар по дентална медицина за 2021 г.