Какво видя Кети Бозукова в пеперудите

Кети Бозукова – главен секретар на Съюза на юристите – събра столични почитатели на поезията в Българския културен център на ул. „Веслец“ 13 за представянето на своята стихосбирка „Пеперудени необятности“. Авторката притежава не само висока юридическа експертиза, бидейки през годините окръжен прокурор в Сливен, а в последствие – водещ адвокат, но тя е и добре позната в литературните среди. Издала е десетина стихосбирки и е член на Съюза на българските писатели.

Нейната творческа вечер беше открита от писателя Христо Славов – управител на Българския културен център, който отбеляза, че Кети Бозукова ни радва с поетични видения, които няма как да ни оставят безразлични: „Това е една от най-красивите книги, които съм виждал. Акварелите на Сули Сеферов ни водят към своеобразна естетика, която струи от книгата“.

Представянето на поетесата беше дело на акад. Иван Гранитски: „В съвременната българска литература се появяват ярки писатели, които в професионалното си амплоа са успешни лекари, инженери, математици, юристи. „Пеперудени необятности“ е силна книга, цялостна като въздействие. Имаме едно великолепно съчетание, поразителна хармония между пластическа визия и словесно изживяване. Кети Бозукова е човек, който дълбоко размишлява за колизиите между професионалния и житейски път. В нейната поезия виждам отражение на идеите на Платон – за белия и черния кон. Виждам тази антиномия като меланхолия, като страдание за несъвършенството на човека. Любовното чувство обаче има много нюанси. Нейната сродна душа безспорно е Сули Сеферов. Затова има такава хармония в книгата – с много светлина, тишина, топлина в картините и стиховете“.

Женското начало и изповедният тон преобладават в поетическите фрески, които ненатрапчиво рисува Кети Бозукова. „От пърхащите пеперуди / черпя волност, / за да раздавам себе си / докрай.../ до изнемога...“ – казва поетесата.

Почеркът на Кети Бозукова носи интонационна специфика, аромат, метафорична диалогична, емоционален акорд – чрез всички тези елементи разпознавам нейната поезия. Едно от стихотворенията в книгата се впива в съзнанието на читателя, то е апология на онези малки неща, които не забелязваме в претоварения от скорост, алчност и егоизъм свят. Чрез него тя ни призовава да спрем за миг и да се вгледаме в природните безценности, да извлечем тяхната виталност и да се посветим на любовта:

Само малките неща
ми създават необята – 
пълноликата луна,
огнен залез, ароматен
стрък сред милион треви,
който погледа изгаря...
И онези две очи –
в тях се виждам просто цялата...
Пеперудени крила,
преобръщащи вселени,
и, разбира се, пчелата,
сътворяваща поеми.

Втората част на премиерата преливаше от авторски рецитал към разговор с публиката и възхищение от творбите на Сули Сеферов, чийто каталог получиха всички присъстващи.