Труд
Автор:
Труд онлайн
Планирането на мястото, където да се пенсионирате, е както емоционално, така и финансово решение. Да, става въпрос за по-бавен ритъм на живот и място, което да ви дава усещане за сигурност, но все повече става въпрос за това къде спестяванията ви за пенсия, спечелени с толкова труд, ще стигнат най-далеч.
С повишаващите се разходи за храна и енергия, не е изненадващо, че много пенсионери проучват дали не биха били по-добре в чужбина, пише The Telegraph.
Макар дестинации като Тайланд, Камбоджа или Панама да предлагат най-ниските прагове за получаване на визи за пенсионери, те обикновено са твърде далеч от внуците. Европейските страни следователно са най-реалистичният и желаният избор за тези, които искат да се преместят, но много от тях имат изисквания за минимален доход за визи.
Испания
Минимален годишен доход, необходим за виза: 28 800 евро „пасивен“ доход, плюс 7200 евро за всеки зависим член на семейството
Испания има виза, предназначена за пенсионери и други лица с независими финансови средства.
Визата за нетрудова дейност (NLV) изисква минимален годишен „пасивен“ доход от 28 800 евро (24 924 паунда), плюс 7200 евро за всеки зависим член на семейството, след удържане на данъците. За двойки минималният изискван доход е 36 000 евро.
Това е значително повече от две пълни държавни пенсии във Великобритания, което изключва голяма част от хората, които преди това може би са обмисляли да се преместят в Испания след пенсиониране.
Въпреки това Марк Макмилан от Sun Lawyers в Аликанте призовава хората да не приемат, че няма да разполагат с необходимите финансови средства за преместване.
„Пасивният доход може да бъде доход от наем, дивиденти, пенсии или инвестиции. Можем да вземем предвид и други източници като спестявания и дори кредитни карти – и те могат да се обединят, ако сте двойка.“
Няма възрастова граница за тази виза.
Ако сте над възрастта за държавна пенсия (или вашият съпруг/съпруга е), можете да ползвате испанската здравна система чрез сертификат S1, който прехвърля медицинските разходи обратно към Великобритания за плащане.
След като станете резидент, ще трябва да започнете да плащате данъци, а Испания не предлага данъчни облекчения за чуждестранни пенсионери. Това означава, че ще трябва да плащате около 10,2% данък върху типична държавна пенсия от 12 547 лири, според Федерика Граци от Mitos Relocation Solutions.
Друг ценови натиск, който пенсионерите трябва да имат предвид, е цената на жилищата.
Според портала за недвижими имоти Fotocasa цените на имотите са се повишили с 21,1% за годината до март, а средната цена на жилището сега е 241 097 евро.
„Проблемът с цените е резултат от хроничния недостиг на жилища в Испания и от това, че пазарът на недвижими имоти там се е глобализирал“, казва Барбара Ууд от The Property Finders.
Португалия
Минимален годишен доход, необходим за виза: 920 евро на месец (плюс 398 евро за съпруг/а).
Ценена за спокойния си ритъм на живот и по-слабо развитите крайбрежия в сравнение с Испания, Португалия остава популярен избор за пенсиониране.
Пенсионната виза на страната, D7, има един от най-ниските прагове за влизане в Южна Европа, много по-нисък от пълната държавна пенсия.
Минималният изискван доход е 920 евро (797 паунда) на месец за основния кандидат (държавната пенсия е около 965 паунда на месец), плюс половината от тази сума за съпруг/а (460 евро на месец), или общо 1380 евро на двойка. Няма възрастова граница за кандидатите.
Според консултантската агенция за преместване Global Citizen Solutions (GCS) пенсионерите могат да живеят комфортно с 1 350 до 1 550 евро на месец.
Годишните данъци върху недвижимите имоти също са ниски в Португалия, а пенсионерите имат достъп до държавно здравеопазване чрез формуляр S1.
Кипър
Минимален годишен доход, необходим за виза: 24 000 евро годишно от чужбина, 28 500 евро за двойка
„Кипър отбелязва голям интерес от Обединеното кралство, тъй като програмата за временно пребиваване е лесна за ползване, а изискването за доход е много постижимо“, казва Сара Хордл от агенцията за недвижими имоти Island Home Cyprus.
Тази виза – наричана „розов лист“ – се подновява ежегодно за период от пет години.
Не е необходимо да закупувате имот, въпреки че стойността на такъв може да бъде взета предвид като част от вашите финансови ресурси.
Пенсионерите ще трябва да докажат доход от 24 000 евро годишно от чужбина или 28 500 евро за двойка, което е малко под размера на годишната държавна пенсия.
Лицата над възрастта за държавна пенсия могат да спестят от скъпите застраховки, като се включат в кипърската обща здравна система чрез формуляр S1.
За тези с по-пълни джобове има ускорена процедура за получаване на право на пребиваване, която изисква да се похарчат най-малко 300 000 евро за новопостроен имот плюс ДДС и да се докаже годишен доход от най-малко 50 000 евро.
Пенсионерите имат две възможности за облагане на доходите си. Те могат да се възползват от плоска данъчна ставка от 5% над необлагаемата сума от 5 000 евро или да изберат стандартните кипърски прогресивни ставки. С данъчно облекчение до 22 000 евро пенсионерите вероятно няма да плащат данък върху държавната си пенсия от 12 547 паунда (14 498 евро).
Франция
Минимален годишен доход, необходим за виза: 22 000 евро за самотен човек, 30 000 евро за двойка.
Дори след Брекзит, повече от 8000 британци подадоха заявления за първоначални разрешения за пребиваване във Франция миналата година, много от които бяха пенсионери или полупенсионери.
За визата VLS-TS Visiteur – очевидният вариант за пенсионерите – трябва да докажете съвместен брутен годишен доход от 30 000 евро или 22 000 евро за самотен човек, което е малко над пълната държавна пенсия за двойка.
Картата за пребиваване по виза VLS-TS се подновява ежегодно за четири години, което прави общо пет години с първоначална 12-месечна виза. Получаването ѝ струва около 150 лири преди напускане на Великобритания.
Хибридната система на Франция означава, че държавата покрива около 70% от повечето разходи за здравеопазване, но 100% при тежки заболявания като рак. Често хората сключват допълнителна застраховка (mutuelle) за покриване на разликата. Това струва около 65 евро на месец на човек на възраст от 60 до 65 години, казва Кътлър.
Финансовите прагове обикновено са по-достъпни в Източна Европа и на Балканите, където разходите за живот са по-ниски.
Българската виза за дългосрочно пребиваване тип D изисква пенсионерите да имат годишен доход, който е 50 пъти по-висок от месечната национална заплата в страната от 620 евро: около 31 000 евро. Те също така ще трябва да представят доказателство за частно здравно осигуряване с минимална сума от 30 000 евро.
Хърватия предлага едногодишно разрешение за временно пребиваване с определен минимален доход. То трябва да се подновява ежегодно за период до пет години.
Имиграционната служба изисква доказателство за стабилен пасивен доход, като пенсии, инвестиции или доходи от наеми, достатъчен за покриване на разходите за живот. Това възлиза на 1 200 до 2 000 евро на месец извън големите туристически градове, според базираната в Хърватия юридическа консултантска фирма Mandracchio Capital.
Набиращи популярност, но все още не толкова утвърдени дестинации за пенсиониране, са Албания (която изисква доход от 120 000 LEK (1092 паунда) на месец) и Грузия (която изисква закупуване на имот на стойност поне 100 000 долара за пребиваване).
Други европейски страни, включително Малта и Андора, са популярни заради благоприятните си данъчни режими, но имат по-високи входни изисквания.
Гръцката виза за финансово независими лица (FIP) изисква пасивен доход от чуждестранен източник от поне 3 500 евро на месец на човек, плюс спестявания. Макар този праг за влизане да е по-висок от другите, плоската данъчна ставка от 7% за пенсионери за период от 15 години го прави популярна опция, според Патриция Касабури от GCS.
По същия начин италианската виза за изборно пребиваване (ERV) изисква пасивен доход от поне 31 000 евро годишно за едно лице или 38 000 евро за двойка.
Съществува и режим на плосък данък от 7% за 10 години – върху всички доходи, които не са от италиански източник – но експатите трябва да живеят в село с по-малко от 30 000 жители в допустимите южни или централни региони.
