Ледникът на Страшния съд се топи по-бързо, отколкото учените са предполагали

Констатациите показват, че рисковете, свързани с ледника Туейтс, може да са били подценени

Той може да допринесе за покачване на морското равнище два пъти повече, отколкото се прогнозираше по-рано

Ледникът Туейтс (Thwaites Glacier) в Западна Антарктика, по-известен с плашещото си прозвище "Ледникът на Страшния съд" (Doomsday Glacier), се топи по-бързо от прогнозите на предишни модели и приносът му за покачването на морското равнище до края на века може да бъде два пъти по-голям от предполагаемото досега, според ново проучване на екип от глациолози, съобщава CNN .

Изследователи от Калифорнийския университет в Ървайн (UC Irvine) и Лабораторията за реактивно движение на НАСА са разработили нов модел на ледената покривка, който отчита сложните процеси, протичащи под ледника. Резултатите, публикувани в понеделник в списанието Nature Communications, показват, че Туейтс може да допринесе с до 1,2 инча или около 3 сантиметра за покачването на глобалното морско равнище до 2100 г., дори без допълнително глобално затопляне. Предишни оценки предполагаха въздействие от около половината от това количество.

Ледникът, чиято площ е сравнима с тази на американския щат Флорида и дори цялото Обединено кралство, се отдръпва от десетилетия. Топенето му вече допринася с около 4% за покачването на морското равнище в световен мащаб, но механизмите, движещи тази еволюция, са трудни за предвиждане с точност.

Но значението му надхвърля прекия му принос за покачването на морското равнище. Туейтс действа и като бариера, която забавя движението на голяма част от антарктическия леден щит в океана. Ако се срути, ледникът може да повиши морското равнище с повече от 60 сантиметра, а дестабилизирането на леда, който поддържа, в крайна сметка може да допринесе за покачване с около 3 метра. Подобен сценарий би застрашил крайбрежните общности по целия свят.

Океанската вода прониква под ледника и ускорява топенето му

Бързото отстъпление на ледника Туейтс е свързано с процеси, които протичат в района, където ледът престава да се поддържа от морското дъно и започва да плава по океана като леден шелф. Този регион е известен като зоната на закотвяне.

Предишните модели често третираха котвената линия като относително фиксирана и стабилна граница. Нови наблюдения обаче показват, че за ледниците, отиващи в океана, процесът е много по-динамичен.

"Стигнахме дотам, че разпознаваме различна конфигурация под основните ледници на Земята, които завършват в океана", каза Матия Пойнели, водещият автор на изследването. По време на изследването той е бил изследовател в областта на науката за земните системи в Калифорнийския университет в Ървайн, а сега е учен по проекта в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

Сателитните данни показват, че зоната на закотвяне може да бъде широка няколко километра и че океанската вода многократно навлиза и се отдръпва под леда с приливите и отливите. Този процес, известен като "приливно изпомпване", повдига и спуска ледената маса и позволява на относително топла вода да достигне до региони дълбоко под ледника.

Следователно океанската вода може да причини интензивно топене дори в райони, където ледът все още е в контакт с морското дъно. За да уловят по-добре този механизъм, изследователите модифицираха модела, за да вземат предвид обхвата и динамиката на контактната зона с океанското дъно.

Резултатите показват, че тези процеси биха могли да ускорят отстъпването на ледниците повече от очакваното досега.

Подводен хребет може вече да не е в състояние да спре отстъпването на ледника
Еволюцията на ледника Туейтс е повлияна и от релефа под него. Морското дъно, върху което лежи ледникът, е наклонено, така че отдръпването му може постепенно да излага все по-големи количества лед на океанската вода.

В същото време два важни подводни хребета спомагат за стабилизирането на ледника, забавяйки придвижването му към морето. Един от тях обаче, известен като хребета Мужино, може вече да не предотвратява отстъплението му през следващите десетилетия.

Според проучването, топенето в района на закотвянето ускорява откъсването на ледника от този хребет. Изследователите оценяват вероятността Туейтс да загуби връзка с хребета Мужино на 60% до края на века.

Ако това се случи, ледникът може бързо да се отдръпне по наклонения терен към следващия голям хребет. Този процес би могъл да ускори загубата на лед и да направи еволюцията му по-трудна за предвиждане.

Резултатите прогнозират по-висок риск от наводнения по крайбрежието

Констатациите показват, че рисковете, свързани с ледника, може да са били подценени. Макар че допълнителни 3 сантиметра покачване на морското равнище може да изглеждат малко, то би могло значително да усили ефектите от крайбрежните наводнения, особено в райони, които вече са изложени на покачване на морското равнище.

"Резултатите прогнозират по-висок риск от наводнения по крайбрежието и по-голямо излагане на тях, отколкото се очакваше досега, през следващите десетилетия", каза Ерик Риньот, един от авторите на изследването и професор по науки за земните системи в Калифорнийския университет в Ървайн.

Тед Скамбос, старши научен сътрудник в Центъра за науки за Земята и наблюдение в Университета на Колорадо в Боулдър, който не е участвал в изследването, заяви, че откритията могат да представляват "истинска повратна точка за прогнозите за морското равнище на ледника Туейтс".

Необходими са нови измервания директно под ледника

Изследователите обаче предупреждават, че са необходими допълнителни изследвания, за да се разберат напълно процесите, протичащи в зоната на закотвяне. По-специално, учените се нуждаят от директни наблюдения от региона под ледника, една от най-недостъпните зони на планетата.

Робърт Лартър, морски геофизик в Британската антарктическа служба, който не е участвал в проучването, подчерта, че наличните данни все още не позволяват надеждни прогнози за скоростта на загуба на лед.

"Реалността е, че все още имаме много да учим за процесите в зоната на закотвяне, за да можем да правим уверени прогнози за скоростта, с която ще се губи лед", каза той. Лартър добави, че средата под Туейтс е дори по-сложна, отколкото предполага проучването.

Следващата стъпка е да се получат директни измервания на циркулацията на океанската вода под ледника. Според Риньо, изследователите планират да пристигнат в района през 2028 г., за да инсталират инструменти, които ще записват водните потоци в и извън района на закотвянето.

"От десетилетия знаем за въздействието на изменението на климата върху чувствителните ледени покривки на нашата планета", посочи Риньо. Той добави, че нарастващото разбиране, придобито през последните години за процесите, протичащи под ледници като Туейтс, предизвиква още по-голямо безпокойство.

Изследователят подчерта, че намаляването на емисиите, които допринасят за глобалното затопляне, остава от съществено значение за ограничаване на ефектите от изменението на климата. Въпреки това, дори и с известно намаляване на замърсяването, покачването на морското равнище ще продължи да бъде повлияно от вече настъпили промени. 

"Дори и да го направим, можем да очакваме по-високи морски нива в бъдеще в резултат на вече причинените щети", предупреди Риньо.