Труд
Автор:
Тодор Токин
Европа не може да си позволи да не е част от преговорния процес с Русия
В Черно море няма и един квадратен сантиметър, който да не е нечия ексклузивна икономическа зона. Тоест всички тези над 400 кораба са били атакувани в нечия ексклузивна икономическа зона, казва дипломатът Любомир Кючуков. Според него, ако трябва да сме изненадани, то това е от факта, че България досега оставаше встрани от тези атаки. Но може да се предполага с достатъчно висока степен на сигурност е, че става дума за руски дронове, които удариха 4 кораба в българската изключителна икономическа зона. Г-н Кючуков е убеден, че Европа трябва да стане чест от преговорния процес с Русия, но трябва да формулира собствена визия и собствени предложения за това кога и как свършва войната в Украйна.
- Отпаднаха ли всякакви съмнения чии са дроновете, поразили четири кораба в изключителната икономическа зона на България в Черно море, господин Кючуков?
- Това, което е очевидно и може да се предполага с достатъчно висока степен на сигурност е, че става дума за руски дронове. Тук има няколко неща, които трябва да се отчитат. Има няколко ясни зависимости, които предполагат тази логика на атаките.
- Да ги чуем какви са тези зависимости?
- Първо, корабите от и за Украина като цяло пътуват край българското и румънското крайбрежие. Корабите от и за Русия пътуват край турското и грузинското крайбрежие. Затова и атаките в западната част на Черно море са повече руски, а в източната са предимно украински. Украинците удрят основно кораби, пренасящи нефт от т. нар. сенчест флот в рамките на тяхната официално обявена операция „Молочка“. И затова украинските атаки са значително повече от руските. Съотношението от над 400 атаки от началото на годината и над 200 през последнине 3 месеца по различни данни е приблизително 60 към 40 - 60% са украинските атаки, 40% са руските. От друга страна руснаците удрят преди всичко кораби, които превозват оръжие за Украйна. Затова ударените и потопени кораби пътуват към Украина. Това е логиката, която обяснява защо може да се каже, че ударите са руски и защо и в бъдеще, ако има такива, повечето ще бъдат руски.
- Тези удари срещу кораби в изключителната икономическа зона на България почти достигнаха вече 12-милната зона, която е част от държавната територия на България. Може ли следващи удари по кораби да попаднат и в тази зона?
- Винаги съществува рискът, естествено. Това не са атаки срещу България. Нито една от тези атаки в Черно море, където и да се случват, не са атаки срещу съответната крайбрежна страна. Но те много силно засягат сигурността на всяка една от тези страни и на Черно море като цяло. Между другото, един от малкото случаи, когато това се случи в териториалните води, беше когато беше взривен украински дрон непосредственно пред пристанището в Констанца в Румъния. Нещо повече - в Черно море няма и един квадратен сантиметър, който да не е нечия ексклузивна икономическа зона. Тоест всички тези над 400 кораба са били атакувани в нечия ексклузивна икономическа зона. И ако трябва да сме изненадани, то това е от фактът, че България досега оставаше встрани от тези атаки.
- Черно море стана ли вече бойно поле?
- Това е следващият фактор, който е изключително важен. Черно море отдавна е единственото място, където се води реална война извън териториите на Русия и Украйна. Първо, това са целенасочени военни действия, това не са инциденти с дронове, както е в други държави. Второ, извършват се атаки извън териториалните води в международни води. Трето, атакуват се кораби на трети държави, които нямат нищо общо с войната. Европа някак си неглижираше за дълго време този въпрос. Акцентът на европейската загриженост беше Прибалтика, Балтийско море, Полша и дроновете, които падат там. Черно море оставаше в периферията на европейското внимание. Неслучайно президентът Йотова преди близо месец от най-високата трибуна в ООН постави много ясен акцент върху този въпрос, преди още да има удари.
- Достатъчно ли беше Радев да привика Митрофанова?
- Първото, което ми се ще да кажа е, че външната политика е нещо много сериозно и е въпрос на отговорност към държавата. Превръщането ù в писта за междупартийно надбягване по радикализъм компроментира самата външна политика. Когато говорим за Митрофанова - поставяйки под въпрос дали не е високо нивото, на което е привикана, следва да се има предвид, че се смесват две коренно различни хипотези. При сегашното състояние на двустранните отношения, ако посланникът, в дадения случай на Русия, поиска среща, то такава се дава на много ниско ниво - директор на дирекция или още по-ниско в МВнР. Ако обаче България прави демарш, подходът е точно обратния. Това не може да бъде на ниво аташе, никой не би го приел сериозно. При този случай, колкото по-високо е нивото от българска страна, толкова по-сериозен е демаршът.
- Какви са нивата на такива случаи?
- Привикването на посланник е едно от най-високите нива на дипломатически демарш. Най-ниското ниво е демарш под устна форма - с няколко възможни варианта. Второто е в писмена форма, чрез нота. Има няколко вида ноти, които според ситуацията също се градират. Третото е най-високото ниво, институционалното действие. Точно това, което стана - привикване на посланника. Като на това ниво също има възможности за градация. Следващото е евентуално извикване на нашия посланник за консултации. Следва обявяване на чужд посланник за персона нон грата. И последното е скъсване на дипломатически отношения.
- Като премиер Кирил Петков привика Митрофанова и след това изгони седемдесет дипломати...
- Да, но това е по-различно. Едно е да обявиш за персона нон грата посланника, друго е дипломат. Има още няколко неща, които според мен си струва да се кажат. Имаше повик да обявим Митрофанова за персона нон грата, но никой в Европа не си позволява подобен ход. Защото в условията на криза ясно съзнават, че дипломатическите канали са задължителни, за да се намалят рисковете за собствената сигурност.
- Много се спекулира с член четвърти от Договора за НАТО. Защо не се позоваваме на него?
- Консултации се провеждат, това е стандартно по линия на НАТО и се прави от всички държави, където е паднал дрон: първо информиране, второ - консултации в рамките на централата на НАТО в Брюксел. Това бе направено. Но НАТО обезкуражава, това е точният термин, който се използва неформално - държавите членки да задействат член четвърти при всяка атака с дрон. Защото това би девалвирало един много сериозен механизъм, вторият по значимост в НАТО след член пети. Член четвърти предвижда консултации при заплаха за териториалната цялост - а дори формално атаката е извън териториалните води на България. А член пети предвижда вече помощ при въоръжено нападение срещу държава член. От началото на войната само веднъж е задействан член четвърти - от Полша, когато 19 руски дрона нахлуха в нейната територия. При условие, че имаме ежедневни инциденти с дронове и над 400 атаки срещу цивилни кораби в Черно море, от които вероятно половината са в икономическата зона на Турция, Румъния, България, това би означавало всеки ден да има задействан член четвърти. Нито веднъж Румъния и Турция не са прибягнали към този член. Тоест, всички тези критики са изцяло вътрешно-политически и те нямат нищо общо с външната политика и по-скоро вредят на външната политика.
- Русия беше обявила България за неприятелска страна, такова ли е сега отношението ù към нашата страна?
- Аз не си спомням никой в България официално да е заявил, че Русия е приятелска страна след началото на войната.
- И какво следва да прави България оттук нататък според вас?
- Подходът, който България трябва да следва, е в ЕС, към ЕС и чрез ЕС. По двустранна линия ние не можем да решим проблема нито с войната, нито с Москва. Призивите от тази гледна точка Радев да се обади на Путин са, меко казано, несериозни. Освен всичко друго ЕС има общо решение, че политически контакти с Русия трябва да се избягват. Следващо - очевидно трябва да вземем на национално ниво всички възможни мерки за защита и отбрана. И това е задача на военните. Оттук нататък следват две нива, които са политически. Първото е заедно с Турция и Румъния ние следва да търсим мораториум върху бойните действия в Черно море. Това е което и ние, и Турция предлагаме, като българското предложение е по-широко - това, което Йотова формулира, е гарантиране на безопасността на корабоплаването в Черно море, а не просто коридори за сигурност. Тук е интересно, че Турция, очитайки спецификата на корабоплаването, предлага два коридора - западен за корабите от и за Украина и източен за корабите от и за Русия. Очитайки точно това, за което стана дума. Третото ниво вече е отвъд Черно море. И то е свързано с необходимостта да се търси цялостно прекратяване на войната - това, което България се опитва да прави. Ако разположим всичко в един по-широкия контекст: разминаването между Европа и САЩ в резултат на действията на Тръмп, напрежението между Тръмп и Зеленски, блокирането на преговорите, ескалацията на войната и т. н., то можем да констатираме отварянето на едно доста широко пространство за активност от страна на Европа. Досега ние преговаряхме с Украйна и САЩ, но не преговаряме с Русия. Европа не може да си позволи да не е част от преговорния процес с Русия. Но за да влезе в преговорите, първото нещо което Европа трябва да направи е да формулира собствена визия и собствени предложения за това кога и как свършва тази война.
- Визията досега е победа на Украйна...
- Точно така. Тази визия се промени през годините. Първо беше война до победа, после - да не допуснем Украйна да претърпи поражение, сега - да заставим Русия да седне на масата на преговорите. Нашата основна теза еволюира, но тя не дава решение. И сега е моментът Европа да го направи да сложи на масата и своите идеи - ако иска да избегне „вечна“ война.
- И как? Какво би предложила Европа? Лавров казва, че дори и да започнат преговорите, няма да спрат с ударите срещу Украйна, а Путин пък казва, че ще продължат атаките в Черно море. Как може да се постигне каквото и да е съгласие въобще с такива хора?
- Както виждаме, Русия почна преговори и с САЩ, и с Украйна. И Европа има своите козове, за да стигне до преговори с Русия. Но това не може да бъде тезата да заставим Русия, тя просто не работи. Козовете на Европа са тези, които и САШ използваха. Те преговарят не просто за войната в Украйна, а в много по-широк контекст - как да изглежда света след войната: отношенията Русия-САЩ, геополитиката, отношенията с Китай, цялата архитектура на световната сигурност. И войната в Украйна е част от този по-широк геополитически контекст на преговорите.
- Какво може да предложи Европа?
- Бъдещите отношения между Европа и Русия на континента, как да изглежда архитектурата на континенталната сигурност. Това е първия коз, нещо, от което Русия е заинтересована. Вторият коз, който ние имаме, е да престанем да използваме санкциите само като мерки за наказание. А да ги превърнем в преговорен инструмент. Русия е заинтересована от това да се премахнат санкциите. Санкциите не решават проблем, но те наказват. Те имат своето негативно влияние на Русия. Сами по себе си обаче и 50 пакета със санкции да се наложат, те няма да решат войната. Но те могат да бъдат инструмент, който да бъде включен в преговори.
- Как може да свърши войната оттук нататък?
- Ще бъде крайно безотговорно, ако единственото, което Европа може, е да предложи на собствените си граждани една нова Студена война, при това много по-лоша, отколкото предишната. И една нова желязна завеса в един крайно милитаризиран свят. Оказва се, че новата студена война вече се превръща до голяма степен дори в цел на нашата политика. Защото в основата на тезата за НАТО 3.0, която се лансира сега, се концептуализира връщане към твърдата сила от периода на Студената война. Самият факт, че една нова Студена война може да се разглежда като възможно най-позитивния вариант за излизане от сегашния конфликт показва колко дълбока и опасна е кризата.
- В Европа няма единодушие по този въпрос?
- Няма. Бягството от единодушие на Европа и заобикалянето на проблемите вътре, е бягство в посока коалиция на желаещите, която заобикаля Европейския съюз и се опитва да привнесе отвън политики вътре като политики на Европейския съюз. Ако избегнем двата крайни варианта - първият е войната прераства в директен конфликт НАТО - Русия, и вторият - капитулация на някои от страните, то тогава единственият възможен път остава политическият, т. е. дипломацията.
- Обаче дипломацията, като че ли не е на ниво.
- Не е така. Дипломацията е инструмент на политиката. Когато целта на политиката не е мир, дипломацията не може да постигне мир. В ръцете на политиците е да спрат войната.
Любомир Кючуков е роден на 14 юни 1955 г. в София. Завършва Московския държавен институт за международни отношения, а по-късно специализира в университета “Джорджтаун” във Вашингтон. От 1996 г. до 1997 г. е главен съветник в Секретариата по европейска интеграция на Министерския съвет. От 2005 г. до 2007 г. е зам.-министър на външните работи. В средата на 2009 г. става посланик в Лондон. Владее английски, руски, румънски, френски, италиански. Сега е директор на Института за икономика и международни отношения.
