Любослав Костов към шефа на Кауфланд: България не е колония! Не плашете държавата с апокалипсис!

Да сравниш глоба от регулатор за нелоялни търговски практики с фалита на КТБ, най-голямата финансова рана в новата ни история, не е просто лоша идея. Това е цинизъм.

Скъпи "пчелички", не бъркайте търпението на българския потребител с безпомощност. И не плашете държавата с апокалипсис. Така преподавателят от УНСС доц. Любослав Костов коментира гръмкото публично изказване на изпълнителния директор на Kaufland България Михаил Петров, който изригна с думите: "Спрете се! Фалитът на КТБ ще ви се стори като бриз", коментирайки акта на КЗК, с който на веригата беше наложена глоба от близо 76 милиона евро за установени нелоялни търговски практики спрямо български производители на храни.

"Труд news" публикува коментара на доц. Любослав Костов без редакторска намеса: 

„Спрете се, защото сме много големи и ако продължите, фалитът на КТБ ще ви се стори като летен бриз.“ Що за корпоративна арогантност? А след това скромно добави, че те били просто едни пчелички, които си жужат, докато държавата седяла с мухобойката.
Представяте ли си тази картина? Пчеличка с милиарден оборот. Пчеличка, която извива ръцете на българския производител за „такса рафт“, „такса вход“ и „такса добро утро“.

Пчеличка, която внася домати и мляко отвън, за да задуши родното земеделие, а после продава на българина с най-ниските доходи в ЕС на цени, пред които и германският пенсионер вдига вежди. В баснята на Лафонтен щурецът поне пееше цяло лято, без да заплашва мравката с икономически апокалипсис, когато дойде зимата на сметките.

Да сравниш глоба от регулатор за нелоялни търговски практики с фалита на КТБ, най-голямата финансова рана в новата ни история, не е просто лоша идея. Това е цинизъм.

Това е класическият синдром „твърде голям, за да фалира“, преведен на езика на кварталния рекет - „Ние държим хляба и ножа, затова не пипайте ножа, че ще ви спрем хляба.“.

В съвременния капитализъм монополът и олигополът винаги се опитват да се представят за благотворителни дружества, веднага щом някой им поиска сметка. Когато печелят милиони и ги изнасят към централите си в чужбина, те са „невидимата ръка на свободния пазар“. Когато ги хванат в нарушение и КЗК си свърши работата, изведнъж стават „хората с храната“, без които слънцето няма да изгрее над Балкана.

Скъпи „пчелички“, не бъркайте търпението на българския потребител с безпомощност. И не плашете държавата с апокалипсис.

Защото в България има стотици малки производители, мандри, оранжерии и ферми, които не жужат по конференции, а стават в 4 сутринта, за да произведат истинска храна.

И ако утре една верига реши да си тръгне, защото не иска да спазва правилата, пазарният вакуум няма да донесе ледена епоха. Ще донесе въздух. Въздух за българското производство, за късите вериги на доставки, за кварталните магазини и за нормалната конкуренция, в която печели качеството, а не този с най-дебелата тояга.
България не е колония!