Мартин Атанасов, автор на проекта „Диагноза България“, пред „Труд news“: Едно и също лекарство се купува от една болница за 900 лв., от друга - за 60 лв.

Платформата осветява къде отиват средствата за здраве, за скъпи клинични пътеки и кой печели обществените поръчки

Само за болнична помощ бюджетът е 4 млрд. лв., но не стига до правилните места

Едно 19-годишно момче за няколко месеца откри пробойните в здравеопазването и ги направи достъпни като информация. Какви са аномалиите в общинските и държавните болници през миналата година, продължават ли и сега, за какво харчат нашите пари за здраве, питаме младия Мартин.

- Мартине, какво е „Дигноза България“?
- Това е първата платформа, която събира на едно място и прави буквално дисекция на здравната система - как функционират общинските и държавни болници, как се управляват и харчат парите ни.  „Диагноза България“ събира информация и показва публично къде отиват средствата от здравната каса, в кои болници заминават скъпо струващите клинични пътеки, какво количество и т. н. Тези данни преди бяха трудно достъпни, да не кажа невъзможно достъпни. Платформата показва и какво е заплащането на персонала в държавните и общински болници. Данните са фрапиращи. Оказва се, че има места, в които хората, които се грижат за живота ни, получават по 600 евро на месец бруто. Министерство на здравеопазването отказа да даде оригиналните отчети, а предостави само обобщена справка. „Диагноза България“ събира и данни за обществените поръчки, което е много важна тема. Те са за близо милиард и половина лева харчове, това е общата стойност на всички обществени поръчки, които се анализират. Благодарение на изкуствен интелект се маркира анализ на риска, тоест може би някъде нещо наистина не е съвсем в ред, заради това, че определена поръчка е направена с директно възлагане, без процедура. Или пък е имало само 1 участник, както и срокът за кандидатстване е бил 7 дни - изключително кратък за нормална процедура и нормални правила. По такъв начин се маркира индекс на риска и става ясно кои обществени поръчки заслужават по-детайлен преглед и на документи, и на всичко, свързано с нея.

- А как стои въпросът с лекарствата, купувани от болниците? По теза тема има сериозни подозрения за злоупотреби.
- Платформата дава детайлна информация по тази тема, която за първи път е структурирана. Това е много голяма тема в сектор здравеопазване. Интересно е как се придобиват онкологичните лекарства и тези за вродени коагулопатии, които се купуват по различен ред от обичайния и се реимбурсират от Националната здравно осигурителна каса. Защото се оказва, че едно и също лекарство от една болница се купува за 900 лв., други 5-6 болници - за 60 лв., до такива фрапантни разминавания стигат стойностите. А като скочим на другата категория лекарства, така наречените скъпоструващи, за които през годините има редица разследвания и разкрития, се оказва, че се продават на две коренно различни цени от дистрибутори. Единият го продава и болницата го купува за 30 000 лв., но друга болница се снабдява с него за 17-19 000 лв. Тези медикаменти нямат пределна цена. Част от лекарствата в позитивния лекарствен списък имат таван, защото говорим за нещо, от което ти зависи живота. Има обаче лекарства, които не са част от този списък, нямат пределна цена и прагът е буквално небето, поради това, че са много по-редки или производителят не ги е регистрирал в България. И ако трябва да обобщя, това е „Диагноза България“ - място, на което всичките тези модули, показват аномалиите - там, където числата се разминават. Разбира се това може да има обяснение, не става дума за обвинения. Не казвам, че са кражби, защото това трябва да се провери и докаже, за да се направи такова твърдение. Идеята е, че будят подозрение. Всички сме били в болница и всички виждаме какво е състоянието на здравната система и как някъде нещо се чупи. А когато погледнем, виждаме, че бюджетът е огромен. Само за болнична помощ той е 4 милиарда лева, което е фрапантна сума. Пари има, но явно не стигат до правилните места. Като се сетим за това, видим аномалиите, всеки вече може да си направи преценката и извода какво се случва. Същото беше и с „Черна писта“. Там едни случайни уж инциденти, се оказват повтарящи се и има системен проблем. Когато ги видяхме на картата, си дадохме сметка за това. Сега същото нещо прави „Диагноза България“ със здравната система - поставя на карта данните така, че имаме не само едни твърдения и слухове, а реални официални факти.

- Как мислите - прокуратурата ще се заинтересува ли от „Диагноза България“?
- Възможно е. Досега никоя институция не се е интересувала в официалното си качество от тази карта, само разбрах, че пред БНТ здравната министърка е казала, че ще се срещне с мен, за да види откъде са ми данните. А в голямата си част нейното министерство ми ги предостави, което е най-смешното. Тогава защо те не ги ползват и как се вземат решенията за милиарди в държавата, ако не на база информация, на база данни. Така че за момента има широк карт бланш за институции, които могат да се възползват - от Министерство на електронното управление, което вече е Министерство на дигиталната трансформация, до МВР и прокуратура и тям подобни. И, разбира се, Изпълнителната агенция „Медицински надзор“, както и всички останали, които трябва да проверяват. Защото платформата няма как само чрез база данни да каже - това е така, това не е, а трябва да се правят проверки. И аз към това апелирам всъщност. Платформата е свободна, само за един ден има над 150 000 човека, които са я отворили, вече може да са доста повече. Вече има голям интерес от граждани, които ми сигнализират, пишат. Хората използват информацията, за да поставят собствените си проблеми, на които с години никой не обръща внимание, защото те няма как да ги докажат.

- Лекарите също имат своите проблеми.
- Да. И се борят за по-добри условия на труд. Като пример ще посоча една болница, от платформата става ясно за нея. Началниците на клиники се водят като едно от най-високите нива, под ръководството и изпълнителния директор. И се оказва, че в една варненска болница началник на клиника е взел 7 700 евро бруто за февруари 2026 г. Човек на същото ниво в друга болница е получил около 1000 евро. Можем да се обзаложим кой е по-близък до ръководството, което определя тези заплати. В първата болница медицинските сестри, лекарите специализанти получават около 700 евро за същия месец. Това са унизително ниски пари на фона на невероятния труд, който влагат тези хора, които се грижат за живота ни. Във всички общински и държавни болници в цялата страна има аномалии, някъде са повече, някъде - по-малко. Сещам се за конкретен пример. Една малка общинска болница в неголям град има 80 легла, като 10 са за хирургичното отделение. То генерира приходи само от една клинична пътека. Близо 300 случая за 6 месеца. Като добавим останалите клинични пътеки по хирургия, които минават през отделението, като добавим още, че тази клинична пътека е над 1000 лв., както и минималният престой, който е 3-4 дни на пациент, то физически се оказва, че това отделение е постоянно препълнено и има постоянен поток само от една конкретна клинична пътека. Става някак си много странно, тя е неврологична. Тоест говорим за скъпо струваща пътека, която е супер популярна в една малка болница. Ето такива аномалии излизат, те, разбира се, могат да имат обяснения, но за мен това е доста странно.

- Какъв резултат очаквате след този проект, ще се промени ли нещо?
- Като гражданин силно се надявам. Тук говорим понякога за загуба на човешки живот заради аномалии и злоупотреби. Не само институциите трябва да се задействат, ние също като граждани, като най-потърпевши от всичките тези проблеми. Най-малкото, заради всичките тези аномалии, трябва да доплащаме. Базата на болниците е под всякаква критика. Нашите близки и приятели, които работят като лекари и медицински сестри пък взимат малки заплати. И тука идва моментът, в който като видим цялата ситуация черно на бяло, трябва да реагираме. Гражданите трябва да са активни, нямаме основание да продължаваме да си затваряме очите и да подминаваме проблема.

- При проекта „Черна писта“ имахте проблеми с получаването на информация, този път съдействаха ли ви институциите?
- В голяма степен - да. Имаше много добро съдействие, предоставиха ми информация в рамките на закона. С изключение на данните за заплатите на персонала, където аргументът беше, че ако се предоставят суровите отчети за щат, заплащане и т. н., може теоретично да се нарушат разпоредбите за защита на личните данни. По тази причина не можа да се види дисбалансът в болниците в пъти по-различни заплати за една и съща позиция, или за шефове и подчинени, но все пак ми предоставиха справка, макар и частично. Така че този път имаше доста по-голямо съдействие от институциите, въпросът оттук нататък е дали то ще продължи, защото този проект има още много накъде да се развива, не само като платформа, а изцяло като инициатива. Защото идеята му е да отваря данните, да ги показва и така да осветява какво се случва вътре в системата - къде отиват парите, кои фирми печелят обществените поръчки, или къде отиват големите скъпоструващи пътеки. Част от тези неща са видими в платформата, но много и не са. И колкото повече данни се изнасят, толкова повече светлина се хвърля, осветява се мракът. А в мрака, както знаем, живеят злите сили. Така, че моето желание и идея е точно това - да има някаква последваща активност, а не просто да правим едни срещи и да си говорим как си помагаме и как министерството „ще вземе това предвид“. Трябва да видим какво можем да свършим като работа, какви реални информации да покажем, за да може най-после да влезем в 21-ви век, където се взимат решения за подобряването на функционирането на една система на база данни. Като имаме цялата картинка, взимаме най-доброто решение, това е идеята.

- Колко време работихте върху този проект?
- Някъде 9-10 месеца. Това е, защото го правих в свободното ми време. Има моменти, в които през уикенда единият ден работя по проекта, на другия - почивам, а имаше и дни когато се бях заровил в само в него. Това е малко бавна работа, която от една страна зависи от теб, а от друга - не, а и защото аз не съм програмист. Моят ай ти специалист е изкуственият интелект, на който казвам какво искам, къде, каква ми е идеята, а той намира техническото решение. Така че комуникацията с него беше предизвикателство, беше забавно. Обработена е 3 000 000 реда информация, това е трудно да си го представим. Сметнах, че ако ги пренесем на хартия А4, това ще равнява на близо 64 000 листа. Ако си ги представим подредени един върху друг, са 6,5 метра.

- Как ви хрумна идеята за „Диагноза България“?
- Съвсем естествено. След „Черна писта“ си зададох редица въпроси, възникнаха много идеи, хората предлагаха нова тема. Но аз тръгнах да проучвам следващото ниво - след като се случи една катастрофа, какво става с пострадалите, ефективността на „Спешна помощ“, колко бързо и как работят линейките. Това е важна тема за всички ни. На мен ми беше близка, защото съм се занимавал с първа помощ преди, в Червения кръст, национален обучител съм и съм вътре в темата. И оттам тръгнах. Оказа се, обаче, че за „Спешна помощ“ няма никакви данни, там все още работят на хартия и е невъзможно да се анализира каквато и да е информация. Аз обаче продължих да правя този анализ и стигнах до Спешните отделения, които се намират в болниците. И оттам дойде идеята да разбера как функционират тези болници, какви са проблемите, дефицитите. Така стигнах до всеки един от тези модули. Трябваше да тръгна от нулата за това как работи здравната система и да придобия една сериозна експертиза, за да мога да направя каквото и да е смислено за проекта.

- Очаквате ли хакерски атаки, както при „Черна писта“?
- Засега няма видими набези, но само мога да загатна, че този път защитата и подготовката за проекта е много по-добра, поради лошия опит от миналия път.

- До какъв извод стигнахте, каква е „диагнозата“ на България?
- Диагнозата не е задължително да е нещо лошо. Тя става ясна в момента, в който осъзнаваме проблема, признаваме си, че ни има нещо и оттам-нататък можем да се лекуваме. Първо трябва да се диагностицираме и след това да започнем лечението на проблема заедно като общество.

Мартин Атанасов взриви държавата преди година с интерактивната карта “Черна писта” за местата с най-много катастрофи, която направи още като ученик. Точно година по-късно - на 7 юли той пусна своя нов проект “Диагноза България” за проблемите в здравеопазването. Момчето е на 19 г. и през тази година завърши средното си образование. В момента е кандидат-студент. Работи като пиар експерт в консултантска компания “Янев&Янев”. От 14-годишен е активен доброволец в “Български младежки червен кръст”.