Труд
Автор:
Веселин Киров
За Европа, включително за България, залогът е голям
На 3 май 2026 г. Жан-Люк Меланшон сложи край на една от най-зле пазените тайни във френската политика. В централната емисия на TF1 лидерът на “Непокорна Франция” обяви четвъртата си поредна кандидатура за Елисейския дворец. Той обоснова решението с войната, климатичната криза и икономическите и социалните сътресения и посочи “Национален сбор” за свой основен противник. Изборът има своя логика. През 2022 г. той остана трети с близо 22% и само на 420 000 гласа от балотажа. Днес, седем месеца преди първия тур на 18-ти април 2027 г., роденият през 1951 г. политик е в парадоксална позиция. На същия етап преди предишните избори Ipsos го измерваше едва на 9%. Сега той е реален претендент за втория тур, но никога досега стената пред самата победа не е изглеждала толкова ясно очертана. Именно това противоречие е ключът към трезвата оценка на кампанията му.
За да се разбере защо кандидатурата му отново звучи сериозно, трябва да се погледне настроението на френското общество. Голямото електорално изследване на Ipsos BVA за СЕВИПОФ и Le Monde обхваща над 13 000 избиратели. Французите описват състоянието си най-често с тревога (59%), несигурност (51%) и гняв (30%). Едва 17% говорят за надежда, а 74% очакват положението в страната да се влоши. Тревожността обаче не води до апатия. 75% проявяват интерес към изборите, а 71% очакват от тях истинска социална и политическа промяна, а не успокоение. 54% искат обществото да бъде преобразено из основи, а още 26% - радикално. Одобрението за Еманюел Макрон е паднало до рекордно ниските 16%.
Към вътрешното недоволство се прибавя геополитическа обстановка, която удря директно по джоба на французите. На 28-ми февруари САЩ и Израел нанесоха удари по Иран. Барелът “Брент” прескочи 100 долара и достигна пик от 120 долара на 9 март.
Според премиера Себастиен Льокорню и министъра на икономиката Ролан Лескюр кризата вече е струвала на Франция поне 6 млрд. евро за 2026 г. Не е изненадващо, че 87% от французите се заявяват обезпокоени от войната в Близкия изток.
Конфликтът в Украйна навлезе в петата си година при на практика блокиран фронт. Воденият от САЩ преговорен процес беше подновен едва в началото на септември, след шестмесечно прекъсване.
Междувременно се промени и отношението на французите. Според Ifop от февруари одобрението за оръжейните доставки за Киев е спаднало до 47% срещу 39% неодобрение, при 65% през март 2022 г.
Същевременно 58% подкрепят по-голям военен бюджет. По въпроса за изпращане на френски войници при евентуално примирие обществото е разделено - 40% “за” и 43% “против”. 53% смятат, че Макрон е прав да търси подновяване на диалога с Путин. Това не е портрет на “пацифистка” нация. Това е общество, което иска силна национална отбрана, но се уморява от безсрочни ангажименти и се опасява от ескалация. В тази ниша на суверенистка тревога се борят и Меланшон, и Марин Льо Пен - с коренно различни отговори.
Меланшон предлага на тази Франция цялостен прочит на света. На 23-ти август, в реч той заяви, че победата е възможна и че светът на неолибералния индивидуализъм свършва. Програмата “Бъдещето в общо” предстои да бъде публикувана в обновена версия. Тя запазва опорните си точки: пенсиониране на 60 години, минимална заплата от 1600 евро нето, екологично планиране и промяна на Конституцията и Шеста република. Към тях се добавят възстановяването на данъка върху богатството и “данъкът Зукман”. Във външната политика линията е за необвързаност: излизане от НАТО, започвайки от интегрираното командване, отказ от атлантизма на ЕС и независимост спрямо САЩ. Най-оспорваното му предложение обаче е финансово. Меланшон иска частта от дълга, държана от Банк дьо Франс за сметка на ЕЦБ, да бъде “замразена” като безсрочен дълг с нулева лихва.
Електоралната основа на Меланшон е едновременно силна и тясна. В един от сценариите той събира 41% сред избирателите под 25 години - ниво, недостижимо за никой друг. Сред пенсионерите обаче, които са между 35 и 40% от гласуващите, резултатът му е едва 5%.
Какви са шансовете му за балотаж? Допустимостта на Льо Пен беше потвърдена през юли, след като апелативният съд сведе ефективната забрана да бъде избирана до 15 месеца, които вече са изтърпени. Тя води убедително: 33-35% при Ipsos, толкова и при Ifop и 35-38% при Toluna Harris Interactive. За второто място се борят Меланшон с 15,5-17% и Филип с 14-21% според конфигурацията.
В момента 67% се заявяват сигурни, че ще гласуват - значително повече, отколкото през 2021 г. По-високата активност засилва ролята на кампанийната динамика, а през 2022 г. балотажът беше решен от 400 000 гласа.
Ако балотажът е възможен, победата изглежда много по-малко вероятна. Льо Пен печели всички тествани дуели: срещу Филип с 52 на 48%, срещу Глюксман с 55 на 45%, а срещу Меланшон - с 67 на 33%. OpinionWay дава 66 на 34%, като въздържалите се при такъв дуел биха стигнали 31%. Причината е в отхвърлянето. 70% от французите биха били недоволни от президентство на Меланшон, при 52% за Льо Пен. През април едва 8% от симпатизантите на социалистите биха се радвали на негова победа. Анализаторите говорят за неразрешимо уравнение на левицата: “Непокорна Франция” е аритметично необходима на първия тур, но елиминираща на втория.
Пътят на Льо Пен също не е без препятствия. Тя е осъдена на три години затвор, от които една ефективна, изтърпима под електронно наблюдение. Касационната є жалба отлага изпълнението, докато Касационният съд се произнесе - очаква се преди кампанията. Избирателите є обаче не обръщат внимание на съдебните перипетии.
Съпоставката на програмите показва колко подвеждащо е общото етикетиране на двамата като “популисти”. Льо Пен потвърди през май, че би извела Франция от интегрираното командване на НАТО, оставайки в Алианса. Тя упрекна Европа, че е прекалено подчинена на американските решения. Така тя се доближава до първата стъпка на Меланшон. И двамата обещават връщане назад от 64-годишната пенсионна възраст. Меланшон настоява за по-високи заплати и обещава неподчинение на европейските решения, противоречащи на волята на избирателите. Льо Пен иска да изглежда отговорна с план за 125 млрд. евро икономии. Същевременно тя пази социалния си фланг с искането ДДС върху енергията да падне от 20 на 5,5%.
Най-дълбоката пропаст е в идентичността. Льо Пен постави “националния приоритет” в центъра на жилищната политика: предимство за французите при социалните жилища, жилищни помощи само за тях и отмяна на закона SRU. Тя обещава и референдум за закон срещу ислямистките идеологии, включващ наказуемост на забрадката в публичното пространство. Меланшон, напротив, представя програмата си като проект на “Новата Франция” и защитава идеята за креолизацията. Още през 2022 г. Льо Пен говореше за стратегическо сближаване между НАТО и Русия след мирен договор. При Меланшон необвързаността е вписана в отказа от блоковата логика. Льо Пен събира 58% сред работниците и 43% сред служителите, докато Меланшон доминира сред младите.
Кампанията на Меланшон е може би най-сериозният опит на радикалната левица от десетилетия да превърне гнева в президентско мнозинство. Той има реален, но неподсигурен път към втория тур, минаващ през разцеплението на центъра. Пътят към Елисейския дворец обаче е преграден от отхвърлянето. При сегашните данни колкото по-вероятен е дуелът Льо Пен - Меланшон, толкова по-вероятна е и победата на Льо Пен. За Европа, включително за България, залогът е голям. Франция през пролетта на 2027 г. може да стане основната лаборатория на европейския спор за суверенитета, войната и мира. Дали Меланшон ще бъде неин главен герой или катализатор на победата на своята противничка, ще решат не днешните проценти, а седемте месеца, които предстоят.
