От НСИ ще изчисляват официални данни за издръжката на живота
Бизнесът е против смяна на правилата
Минималната заплата да покрива необходимите разходи за издръжка на живота на хората, поискаха синдикатите. Формулата за определяне на размера на минималната заплата, която е пусната за обществено обсъждане от Министерството на труда, да бъде с временен характер, докато от Националния статистически институт (НСИ) не определят необходимата сума за издръжка на живота, настоя президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Представители на синдикатите, работодателите и Министерски съвет обсъдиха проекта за промени в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Целта на промените е да бъдат разписани точни правила за определяне на диапазон на минималната заплата, а идеята е конкретният є размер да бъде определен от Министерския съвет. Проектът предвижда най-ниският възможен размер на минималната заплата за следващата година да бъде настоящото ниво на най-ниските възнаграждения. А максималният размер ще бъде определян по формула с четири показателя. С промени в Кодекса на труда беше решено, че един от критериите за определяне на максималния размер на минималната заплата ще бъде покупателната способност на минималната заплата, като се взема предвид издръжката на живот. В проекта на наредба, подготвен от Министерството на труда, е записано, че този критерий ще бъде измерван чрез средногодишно изменение на индекса на цените на малка по състав кошница.
Подкрепяме проекта за наредба, но трябва да се запише, че този показател ще бъде използван временно, докато бъдат изчислени данни за издръжката на живота, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. В момента каква сума е необходима за издръжката на работещ човек изчисляват от КНСБ, но няма официални данни на НСИ за това. Използването на малката потребителска кошница да бъде временно, за една-две години, ако е необходимо и за повече време, докато от НСИ не обявят необходимата сума за издръжка, настоя Пламен Димитров.
Необходимото за издръжката на живота е сума, показва колко пари са необходими на човек на месец, коментира главният икономист на КТ “Подкрепа” Атанас Кацарчев. А индексът на цените на малка потребителска кошница е процент на нарастване, допълни той. Това са напълно различни неща, но в момента от НСИ не изчисляват издръжката на живота.
С последните промени в Кодекса на труда депутатите решиха, че веднъж на три години ще се извършва оценка на адекватността на минималната работна заплата за страната, като се вземат предвид следните стойности: 60 на сто от размера на брутната медианна работна заплата; и размерът на издръжката на живот. Тоест от НСИ вече имат задължение да изчисляват издръжката на живота. Затова синдикатите настояват след като от НСИ изчислят каква сума е необходима за основните разходи за издръжка на живота, тази сума да бъде използвана при определяне размера на минималната заплата.
Веднъж на три години ще бъде оценявана адекватността на работната заплата. Но минималната заплата няма да е равна на тези реферетнти стойности за адекватност, а само ще показва къде се намираме, за какво трябва да работим, коментира Мария Минчева, зам.-председател на БСК.
Всъщност в Кодекса на труда и в проекта за промени в наредбата за работната заплата е записано кои са двата показателя, по които ще бъде оценявана адекватността на минималната заплата. Но не е записано дали минималната заплата ще се счита за неадекватна, ако е с 10% под необходимото за издръжка на живота, ако е с 20% по-ниска или ако е по-ниска с по-голям процент. Не е предвиден и механизъм за промяна на минималната заплата, ако при оценката є се окаже, че тя е неадекватна за реалностите в страната.
Наредбата е резултат от дълги преговори и отстъпки и от двете страни, компромисът е никоя от страните да не е получила всичко, което е искала, коментира Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ, по повод искането на синдикатите показателят за индекса за малката потребителска кошница да бъде сменен с издръжката на живота. Да не подлагаме на риск постигнатото съгласие, допълни той.
Използват данни за няколко години назад
Министерският съвет решава

Максималният размер на минималната заплата ще бъде определян по четири критерия с еднаква тежест.
Конкретният размер на минималната заплата да бъде определян от Министерския съвет, предвиждат промени в наредбата на работната заплата, обсъдени от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Наредбата дава правила само за определяне на минималния и на максималния размер на най-ниските възнаграждения. Така дори правителството да има желание да увеличи минималната заплата повече, ще трябва да направи промени в Кодекса на труда и в наредбата.
Четирите критерия за определяне на максималния размер на минималната заплата са:
1. покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се взема предвид издръжката на живот - чрез средногодишно изменение на индекса на цените на малка по състав кошница;
2. общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение - чрез годишно изменение на брутната медианна работна заплата на наетите на пълно работно време;
3. темп на растеж на работните заплати - чрез годишно изменение на средната брутна работна заплата на наетите лица;
4. дългосрочни равнища на производителността на труда в страната - чрез средна аритметична стойност, изчислена от годишните изменения на брутната добавена стойност на един зает за период от последните 10 години.
Всеки от тези критерии ще има еднаква тежест при определяне на максималния размер на минималната заплата. За част от критериите използват данни на НСИ за две години и половина назад, коментира главният икономист на КТ “Подкрепа” Атанас Кацарчев.
Все още няма официални данни за медианната заплата, но при прилагане на новите правила се очаква, минималната заплата за 2027 г. да е между 620,20 евро и 672,80 евро. При прилагане на старата формула минималната заплата за 2027 г. трябваше да бъде 692 евро.
Работодатели и министерство са против
Сега максимумът е шест заплати

Да отпадне ограничението в Кодекса на труда, че при незаконно уволнение работодателят дължи обезщетение в размер до шест работни заплати. Това предложение на депутати от “Възраждане” беше обсъдено на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
В момента в Кодекса на труда е записано, че при незаконно уволнение работникът има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Сред мотивите за исканата промяна е, че съдебните дела за незаконни уволнения често продължават повече от шест месеца.
Съществуването на ограничението от шест месеца е необходимо, в противен случай може да се стигне до това обезщетението да е по-голямо от срока на положения труд, коментираха от АИКБ. Изплащането на обезщетението не е свързано с представянето на документи, че човекът търси работа. Ще се стигне до ситуация никой да не потърси работа и да не поиска да бъде възстановен на работа, каза Мария Минчева, зам.-председател на БСК. Отпадането на ограничението ще създаде необосновано висок риск за малките предприятия, смятат от БТПП.
В масовия случай работодателят знае, че уволнението е незаконно и съществуващото ограничение от шест месеца не е справедливо за работника, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той обясни, че в практиката на синдикалната организация има случаи работодатели да казват, че дори съдът да върне работника, защото е уволнен незаконно, пак ще го уволнят, защото обезщетението е само шест заплати.
Министерството на труда е против премахване на ограничението от шест заплати. Сроковете за произнасяне на съда по трудови спорове са съкратени и за съществуващия срок от шест месеца съдът трябва да се е произнесъл, коментира министърът на труда Наталия Ефремова.
КНСБ започна протести
Необходими са 732 млн. евро

От КНСБ организираха протест с искане за 10% увеличение на бюджетните заплати през 2027 г.
Протести с искане за поне 10% увеличение на заплатите в обществения сектор през 2027 г. започна КНСБ. Първият митинг се състоя пред Регионалната библиотека “Пенчо Славейков” във Варна, където служители излязоха с плакати с надписи “Инфлацията расте, заплатите - не” и “Трудът ни струва повече”.
Акцията беше предупредителна и продължи 10 минути. Синдикатът настоява необходимите средства за увеличение на възнагражденията да бъдат заложени в бюджета за 2027 г. “Имаме притеснения относно бюджета за догодина, защото към настоящия момент никой не коментира политика по доходите”, заяви вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов, който се включи в протеста. По изчисления на синдиката за увеличение на заплатите в обществения сектор с 10% са необходими малко над 732 млн. евро.