Москва не дава най-мощната си ПВО на Иран: Какво стои зад съдбата на сделката за С-400

Техеран все още се надява на постигането на такова споразумение

Иран възобнови преговорите с Русия относно укрепването на своите способности за противовъздушна отбрана, като специален акцент е поставен върху придобиването на зенитно-ракетната система С-400 – система, която Техеран се е опитвал да получи и преди. Това решение е било обсъдено по време на посещение в Русия на секретаря на Висшия съвет за национална сигурност на Иран Мохсен Резаи, пише Defense Express.

Според The Telegraph, Техеран все още се надява на постигането на такова споразумение, въпреки твърдението на президента на САЩ Доналд Тръмп, че Русия „не помага“ на Иран. 

Доставката на системата за противовъздушна отбрана С-400 за Иран обаче към момента изглежда по-скоро като несбъдната мечта, отколкото като реалност, и за това има няколко причини. С-400 е основната руска система за противовъздушна отбрана, предназначена за откриване и унищожаване на въздушни цели, включително самолети, дронове, крилати и балистични ракети. Предвид мащаба на украинските удари по руски петролни рафинерии и критична инфраструктура, отслабването на собствените способности на Русия за противовъздушна отбрана би било нелогично. Нещо повече, самите системи за противовъздушна отбрана също се превръщат в цели на украинските удари; през август се появи информация, че Силите за специални операции на Украйна са поразили система С-400 в Геленджик.

В този контекст Русия трябва да увеличи производството на системи С-400 за собствените си нужди, което само по себе си е свързано със сериозни предизвикателства. Системата включва команден пункт, радари, пускови установки, ракети и спомагателно оборудване, чието производство до голяма степен зависи от чуждестранни компоненти, най-вече в сферата на микроелектрониката. Например, радарът използва високочестотни ламинати RO4003C от американската компания Rogers Corporation, а за производството на навигационния модул на ракетата са необходими автономни инерциални системи с лазерни жироскопи френско производство.

Въпреки че Русия е намерила начини да заобиколи международните санкции, ограниченията продължават да възпрепятстват и забавят производството на системи С-400. Ударите по производствените мощности също застрашават непрекъснатостта на производството, като украински военни дронове многократно са атакували обекти, управлявани от отбранителния конгломерат „Алмаз-Антей“. Освен това, металорежещите машини, използвани за производството на компоненти за С-400, вероятно в голяма степен разчитат на части и софтуер западно производство.

Руските сили използват системи С-400 за нанасяне на удари по Украйна с балистични ракети „земя-земя“ (тип 48Н6). Предвид това е важно да се прави разграничение между системите, използвани за настъпателни, и тези за отбранителни операции, тъй като те използват различни видове въоръжение.

В заключение може да се спомене договорът, по силата на който Русия се съгласи да достави на Турция два дивизионни комплекта – общо четири батареи С-400. Изпълнението на договора отне 31 месеца – от момента на подписването му до доставката на компонентите.