Труд
Автор:
Доц. д-р Йордан Величков
Фердинанд, на когото е делегирана цялата власт в България, категорично отказва включването на териториалните клаузи в българо-гръцкия договор
Това престъпно поведение на българския монарх е резултат на налудничавата му мисъл за завладяване на Цариград и Солун
Един от най-големите политици и държавници на Великобритания на двадесетото столетие Уинстън Чърчил съветва: “Изучавайте историята, изучавайте историята. В историята са скрити всички тайни на държавническото изкуство.”
Изключително точно! Историята свидетелства, че успешното отстояване на националните интереси на всяка държава и народ е възможно само при национално единство и непоколебима последователност. България получава от Гърция тленните останки на великия български владетел Цар Самуил, благодарение на последователната си и добронамерена политика провеждана към Гърция от страна на всички български правителства през последните десетилетия. Факт, който отбелязва в словото си премиерът Радев.
Дължим признателност към усилията на всички български управляващи, които гледаха на казуса не от тясно партийния интерес, а като на изключителен национален въпрос, засягащ съдбовен период от българската история.
Като дългогодишен дипломат и преподавател по международни отношения в университета съм следял с особен интерес и внимание външната политика на България с нейните съседи, включително и с Гърция. Тя се отличава с подчертана добронамереност, стремеж към широко сътрудничество и изграждане на взаимно доверие между балканските страни. Българската инициатива “Баланите без ядрена зона” намира подкрепа и в южните ни съседи Гърция и Турция, членки на НАТО. Дори по време на управлението на “полковниците”, завзели властта в Гърция с преврат, нивото на развитие на българо-гръцките отношения се запазва.
За значението на Гърция в българската външна политика свидетелства още един факт. България винаги е изпращала за посланици в Атина високо-ерудирани представители и с перфектен гръцки език.
Нека напомним, че едно от противоречията между България и Гърция възниква по време на Балканската война. Въпреки упоритото настояване на Гърция за включване в българо-гръцкия договор на конкретни клаузи за разпределение на отвоюваните от Османската империя територии, българската страна се отнася с подчертано пренебрежение по този въпрос. Тя не реагира дори, когато гръцкият премиер Венизелос изразява готовност срещу град Солун да отстъпи на България по-голяма част от Егейска Македония и Беломорска Тракия с над 500 км излаз на Бяло море.
Българският държавен глава Фердинанд, на когото е делегирана цялата власт в България, категорично отказва включването на териториалните клаузи в българо-гръцкия договор. “Границата между България и Гърция ще бъде там, докъдето е стъпил българският войник.” - високомерно и безцеремонно заявява Кобургът. Тази непростима политическа позиция, която тика Атина към съюз с Белград, има тежки и непоправими последици за българската държава. Това престъпно поведение на българския монарх е резултат на налудничавата му мисъл за завладяване на Цариград и Солун и за провъзгласяването му за император на Нова Византия. А факт е, че двата града никога не са влизали в рамките на средновековната българска държава.
Безспорно жестът на гръцкото правителство да предаде тленните останки на цар Самуил на българската държава е признание без аналог за българската национална принадлежност на този владетел и силен назидателен удар срещу македонизма. Впрочем гръцката страна винаги е подкрепяла тезата, че най-многобройните етноси в Македония са български и гръцки, а срещу македонистите - крадци и фалшификатори на чужда история, са недопустими никакви компромиси. Крайно време е този поучителен пример на южната ни съседка да намери място във външната политика на България към скопските сърбомани.
