Нищожества отричат Вапцаров

Яростните критици на комунизма и Държавна сигурност, между които доста бивши членове на БКП, нанесоха най-големите вреди на СДС

Поръчкови пишещи, платени политически партийни критици, финансово „мотивирани“ антикомунисти-русофоби са вредни твари, чиято поръчкова продукция в повечето случаи има обратен ефект. Факт е например, че яростните критици на комунизма и Държавна сигурност, между които доста бивши членове на БКП, нанесоха най-големите вреди на СДС, посрещната с големи надежди и очаквания от обществото и я ликвидираха по същество като реална политическа сила. А шепа платени русофоби, демонизиращи Русия и всичко руско, имат „заслуга“ за сериозно нарастване на броя и влиянието на българите с чувство на признателност към своите освободители.
Напоследък за пореден път група литературстващи, формирали някаква неизвестна асоциация „Памет за утре“, излизат от нейно име с писмо за отмяна на Вапцаровата награда. Този акт, според Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, е: „Нищо повече от самозабравили се реваншисти, готови да разстрелят Вапцаров отново и без пощада. Само че в своята безчовечна забрава са пропуснали неопровержимия факт, че Вапцаров е вселена, озвездена от неговата вяра.“ 
Международната награда „Никола Вапцаров“ учредена през 1979 г. с Указ на Държавния съвет на НРБ по случай 80-ата годишнина на поет през 1980 г., неин първи международен лауреат става световноизвестният американски поет Уилям Мередит, който от 1964 г. е избран за канцлер на Академията на американските поети (на поста остава повече от 20 години), а през 1988 г. получава наградата „Пулицър“ за поезия. Като политически съветник в посолството във Вашингтон, заедно с дипломатите Красин Химирски, културен аташе и Евгени Кирилов, след години няколко мандата евродепутат, имахме привилегията да опознаем и контактуваме с Мередит. Това е изключителна личност. Той винаги с възторг споделяше за невероятния поетичен талант на Вапцаров. Беше един от най-активните пропагандатори на международни срещи на творчеството на българския поет.
Ако съвременните екзекутори на Вапцаров бяха прочели или чули поне една от оценките на Мередит за нашия талантлив творец, вероятно биха си затворили завинаги устата, клеветяща един изключителен българин.
Разбира се опитът да се охули, отрече или омаловажи творчеството на Вапцаров датира много отдавна. Срещу тогавашните душмани на поета през 90-те години на ХХ-тото столетие скочи лично Иван (Ванче) Михайлов. Този безспорен антикомунист, но голям български патриот, в статия публикувана във вестник „Македонска трибуна“ с гняв разобличава тези жалки хулители, заявявайки: „Аз не защитавам комуниста Вапцаров, а поета, таланта, българина Никола Вапцаров. И няма да позволя никой да се гаври с този велик български талант.“
Докато има сериозно заинтересовани външни сили, които да финансират подобни груби по същество антибългарски прояви и българи, обслужващи техните амбиции, ние като народ ще продължаваме да бъдем най-разединения етнос в Европа и то в такива тежки и трудни времена като днешните.