Новият Пакт за миграцията и какво означава той за България

От 12 юни 2026 г. започва прилагането на най-голямата реформа на европейската система за убежище - с пряко значение за страните по външните граници на ЕС

Правилата за отговорност на държавите от първия прием се засилват осезаемо

На 12 юни 2026 г. в целия Европейски съюз започва цялостното прилагане на Пакта за миграцията и убежището - най-мащабната реформа на общата европейска система за закрила от създаването ù. Приет през май 2024 г. след повече от три години преговори, Пактът представлява пакет от десет взаимосвързани законодателни акта, които заменят досегашната уредба с пряко приложими правила. За държава като България, която охранява една от външните граници на Съюза и същевременно е пълноправен член на Шенгенското пространство от началото на 2025 г., новата рамка поражда значими правни и оперативни последици, заслужаващи внимателен и трезв прочит.
Същината на реформата се крие в една привидно техническа промяна с дълбоки последици - преходът от директиви към регламенти. Докато директивите оставяха на всяка държава свобода как да въведе общите цели в националното си право, регламентите са пряко приложими и важат еднакво в целия Съюз без нужда от отделно транспониране. Целта е по-голяма еднородност на практиката и по-малко пространство за различия между държавите членки. Единственото изключение остава директивата за условията на приемане, която страните ще трябва да въведат в собственото си законодателство. Сред основните актове са регламентът за управление на убежището и миграцията, който отменя познатия Дъблински регламент, регламентът за процедурите за убежище, който въвежда задължителна гранична процедура, както и новите правила за проверка на границата, за базата данни Евродак и за действия при кризи.
В центъра на новата система стои деликатният баланс между два принципа, които години наред разделяха европейските столици - отговорността на държавите по външните граници и солидарността между всички членове на Съюза. Пактът установява постоянен механизъм за солидарност с годишен ориентир от тридесет хиляди премествания на търсещи закрила лица или шестстотин милиона евро финансови вноски, при съотношение от двадесет хиляди евро за всяко лице, което не бъде преместено. Тук обаче се крие важна подробност, която смекчава остротата на дебата - нито една държава не е длъжна да приема преселени мигранти. Солидарността е задължителна по принцип, но всяка страна сама избира формата є, която може да бъде и финансова, и оперативна, вместо приемане на хора. Поради старта на цикъла в средата на годината ориентирите за 2026 г. са пропорционално намалени до двадесет и една хиляди премествания или други мерки, съответно четиристотин и двадесет милиона евро.
Новата уредба въвежда и задължителна проверка на всеки гражданин на трета държава, преминал нередовно външната граница - установяване на самоличност, проверки за сигурност и здраве, снемане на пръстови отпечатъци и регистрация, в срок до седем дни. За кандидатите от държави с нисък дял на признаване, при измама или при заплаха за националната сигурност се прилага ускорена гранична процедура с продължителност до дванадесет седмици. Особено внимание сред юристите и правозащитниците предизвиква концепцията за така наречената фикция за невлизане, според която лицата по време на проверката и граничната процедура, макар да се намират физически на територията на държавата, юридически не се смятат за влезли в Съюза. Тази конструкция, използвана досега единствено в транзитните зони на летищата, сега се разширява значително и поставя на дневен ред въпросите за гаранциите на основните права, достъпа до правна помощ и спазването на забраната за връщане към места, където човек би бил изложен на опасност.
Правилата за отговорност също се затягат осезаемо. Пактът запазва принципа, че за разглеждането на молбата отговаря държавата на първо влизане, но удължава срока на тази отговорност от дванадесет на двадесет месеца и премахва досегашната възможност тя да отпадне след тримесечно отсъствие на лицето. За страните по първата линия, сред които е и България, това означава по-трайна ангажираност и по-малко пространство за прехвърляне на отговорността към други държави - обстоятелство, което прави въпроса за реалната солидарност още по-съществен.
Именно тук позицията на България придобива своите специфични измерения. Като страна, която охранява сухопътната граница на Съюза с Турция и Сърбия, България има задължение да провежда проверките и граничните процедури по новите правила. Чрез акт за изпълнение на Европейската комисия капацитетът на страната за гранична процедура е определен на петстотин осемдесет и пет места, а максималният годишен брой молби, разглеждани по този ред, е около две хиляди триста и четиридесет. За изпълнение на тези ангажименти се предвиждат центрове за проверка от затворен тип в Елхово и Драгоман, както и съоръжения за процедурите по връщане във вътрешността на страната. Същевременно пълноправното членство в Шенген бе съпроводено със засилен граничен контрол, който допринесе за чувствителен спад на нередовните влизания и на молбите за закрила през изминалата година.
Във финансово и политическо отношение България се намира в положение, което по-скоро я нарежда сред държавите, ползващи се от подкрепа, отколкото сред нетните приематели на мигранти. В рамките на първия солидарен цикъл страната е призната едновременно като държава в риск от миграционен натиск и като държава, изправена пред значителна миграционна ситуация заради натрупания през предходните години натиск. Това йдава право да поиска пълно или частично намаляване на собствената си вноска в общия механизъм. За периода до 2027 г. на България са отпуснати европейски средства по фонда за убежище и миграция, допълнени от значителна подкрепа по инструмента за управление на границите, включително за проект на българо-турската граница и за надграждане на системата за морско наблюдение. С решение на Министерския съвет от декември 2024 г. страната прие и свой национален план за изпълнение, чието прилагане се координира от Държавната агенция за бежанците, вътрешното министерство и службите за сигурност.
Готовността за старта обаче остава неравномерна - както в Съюза като цяло, така и у нас. В последния си доклад Европейската комисия отчита значителен напредък, но посочва и редица незавършени елементи, сред които изграждането на съоръженията за проверка, тестването на обновената база данни и въвеждането в действие на механизмите за независим контрол върху спазването на основните права. За България картината е смесена. Вътрешното министерство заявява готовност за прилагане на новите правила, докато правозащитни организации обръщат внимание, че към момента на влизането им в сила ключови законопроекти, сред които нов закон за международната закрила, все още не са окончателно приети от парламента в условията на продължителна политическа нестабилност.
В крайна сметка Пактът предлага нов опит за равновесие между отговорност и солидарност - двата стълба, върху които Съюзът се мъчи да изгради обща политика повече от десетилетие. За България той носи едновременно нови задължения по охраната на външната граница и достъп до механизми за подкрепа, които признават особеното є положение на първа линия. Доколко реформата ще оправдае заявените си цели, ще зависи в голяма степен от своевременното завършване на националното законодателство, от изграждането на необходимия капацитет с подобаващи гаранции за правата на хората и не на последно място от това дали всички държави членки ще намерят воля да прилагат общите правила последователно и добросъвестно. Едва тогава ще проличи дали Европа е успяла да превърне дългогодишния си спор за миграцията в работещо общо решение.