Омбудсманът се противопостави на автоматичните проверки на решенията на ТЕЛК

Омбудсманът Велислава Делчева предлага да отпадне текст от законопроект за промени в Закона за здравето. Той предвижда автоматизирана система да открива рискови решения на ТЕЛК и НЕЛК и да задейства тяхното преразглеждане. Според обществения защитник софтуерната оценка не трябва да води до отнемане на права, спиране на плащания или отмяна на решения без индивидуална проверка от компетентен медицински орган.

Предложението е част от становище по общия законопроект, който предстои да бъде разгледан на второ четене.

Делчева посочва, че в предложените промени не са описани ясно критериите за определяне на висок риск. Не е уточнено и какви лични и медицински данни ще използва системата. Липсват и правила как гражданите ще могат да оспорват резултатите от автоматизираната оценка.

Според законопроекта случаите с установен висок риск при решения на ТЕЛК ще бъдат разглеждани от НЕЛК. Когато сигналът е свързан с действия на НЕЛК, проверката ще се извършва от лица, определени от министъра на здравеопазването. Омбудсманът предупреждава, че така може да се създаде паралелна процедура за контрол, която не съответства на действащия ред за обжалване на експертните решения.

Особено внимание Делчева обръща на риска от дискриминация на хората с редки заболявания и тежки или множествени увреждания. Според нея, ако системата използва изкуствен интелект за откриване на отклонения, тя може да отчита необичайните медицински случаи като подозрителни. Така хората с най-сложни здравословни състояния могат да бъдат проверявани по-често.

Затова омбудсманът предлага системата да работи само по предварително определени, ясни и проверими правила и статистически методи. Те трябва да бъдат одобрени от човек. Делчева настоява да не се използват самообучаващи се алгоритми и системи с изкуствен интелект.

Оценката трябва да се отнася до експертните решения и медицинската документация, а не до личните характеристики или поведението на гражданите. Видът на заболяването и адресът на човека не бива сами по себе си да бъдат показатели за риск.

В становището се поставя и въпросът за вече постановените решения на ТЕЛК и НЕЛК. По действащия закон органите на медицинската експертиза могат по своя инициатива да отменят, изменят или преразгледат неправилно решение в срок до три месеца от постановяването му. Според Делчева новият текст не дава яснота дали автоматизираният сигнал ще може да задейства проверка и след изтичането на този срок.

Омбудсманът настоява сигналът от системата да има само информативна функция. Всяка последваща проверка трябва да се извършва от компетентен орган на медицинската експертиза и в сроковете, предвидени в закона. Гражданите трябва да бъдат уведомявани за проверката и да могат да представят обяснения и доказателства. Те трябва да получават и мотивирано решение, което подлежи на обжалване.

Делчева припомня, че законодателството вече предвижда контрол, основан на оценка на риска. НЕЛК анализира периодично решенията на ТЕЛК и проверява на случаен принцип най-малко 3% от необжалваните решения. Според омбудсмана новата система трябва да подпомага този механизъм, а не да създава отделна процедура за преразглеждане.

Вместо предложената нова ал. 9 на чл. 108а Делчева предлага да бъде създаден самостоятелен чл. 108б в Закона за здравето. Той трябва да регламентира целите на системата, използваните данни и критериите за оценка. В него трябва да бъдат разписани и човешкият контрол, както и правата на засегнатите граждани.

Предвиждат се ограничения на достъпа до информацията, регистриране на всяко нейно използване и ежегоден публичен доклад за работата на системата. Омбудсманът настоява и за независим одит.

Преди въвеждането на системата трябва да бъдат направени оценки за въздействието ѝ върху основните права и защитата на личните данни. Методиката за работа трябва да бъде изготвена след консултации с организациите на хората с увреждания. Необходимо е да бъдат поискани и становища от Комисията за защита на личните данни, омбудсмана, Националния осигурителен институт и Националния съвет за хората с увреждания.

Делчева предлага Комисията по здравеопазването да поиска становище от Комисията за защита на личните данни преди второто гласуване на законопроекта. Според нея предвиденият двумесечен срок не е достатъчен за изработване на правилата, разработване и тестване на системата и извършване на необходимите оценки.

Затова омбудсманът предлага новият член да влезе в сила едва след утвърждаване на методиката и извършване на оценките на въздействието.

Предложенията на Делчева не засягат ал. 7 и 8 на чл. 108а, които са приети на първо гласуване. Целта е контролът върху медицинската експертиза да бъде подобрен, без автоматизираната оценка да замества преценката на компетентните органи и да създава несигурност за хората с увреждания.