Марикармен Абаскал, жената, която даде начало на борбата срещу изселванията в Испания, почина тази сряда в болница „Грегорио Мараньон“ на 87-годишна възраст, както потвърди в изявление Синдикатът на наемателите. На 23 септември тя беше изселена от дома си в Ретиро, където живееше в продължение на седем десетилетия. Шест години по-рано една компания купи апартамента ѝ на смешна за района цена именно защото тя живееше в него. С пенсия от 1 400 евро жената никога не престана да плаща наема, определен по старата тарифа, и сметките: общо около 500 евро на месец. През 2020 г. собствениците ѝ казаха, че трябва да напусне апартамента, защото договорът вече е бил прехвърлен два пъти – първо на майка ѝ (която не фигурираше като собственичка поради закон от времето на Франко), а след това на нея. Оттогава насам са се опитвали да я изселят четири пъти и не са приели нито едно от предложенията, които са получили – нито да плати разликата в наема (искали са 1 600 евро), нито да купи апартамента, пише El País.
В това изявление, подписано също от семейството ѝ и адвокатката ѝ, те припомнят, че тя е останала в болница след изгонването.
Подписалите се считат, че събитията след изгонването им – масови демонстрации, лагери на площадите, предсрочни избори и обявяване на обща стачка – представляват „преломна точка в историята на тази страна“, но предупреждават, че „цената, която платихме, за да стигнем дотук, беше твърде висока“. И се сбогуват с молбата, която тя им повтаряше:
„Борете се, продължавайте да се борите за това, което е ваше“.
Благодарение на обществения натиск за първи път в Испания изгонен човек беше на път да се върне в дома си, след като компанията собственик се съгласи да сключи нов договор за наем. Въпреки това изгонването и предишните опити за това се отразиха зле на здравето на Марикармен, която през последните години можеше да се придвижва само с инвалидна количка и се нуждаеше от помощ за ежедневните си задачи. Зад гърба ѝ стоят почти седем години съдебни процедури, за да остане в дома си. През последните месеци физическото ѝ състояние се беше влошило. Беше загубила мускулна маса, имаше затруднения при храненето и казваше, че дори гласът ѝ се е променил. „Това ме засегна във всичко. Сега вече не съм същата“, разказа тя два дни преди да напусне дома си.
Жената вече е символ – в Испания и в други части на света. Дори извън дома си тя окуражаваше гражданите да отстояват правата си.