Половината работещи ползват AI, а ефектът върху производителността още е едва забележим

Специалистите по Изкуствен интелект и икономистите, които изследват явлението, го наричат "Парадокс на 2026"

Новите данни на Gallup и NBER показват разрив между употребата и резултата. Историята на електричеството подсказва какво го затваря, а България е сред страните с най-голямо изоставане в ЕС.

Половината от служителите в САЩ вече използват изкуствен интелект в работата си: 52% към май 2026 г. по данни на Gallup, при 21% през 2023 г. Изследователи от Националното бюро за икономически изследвания (NBER) питат близо 9000 директори и финансови ръководители в седем страни какво е променил AI във фирмите им. Според ревизираната през октомври 2026 г. версия на проучването 78% от фирмите вече го използват, но самите ръководители отчитат, че през последните три години той е вдигнал годишния ръст на производителността едва с 0,2% и по същество не е променил заетостта.

Инструментът е в сградата, промяната не е

Всички тези числа са верни. Разминаването между широката употреба и скромния резултат е основният въпрос за всяка компания, която вече е платила за AI инструменти.

Един от начините да се запълни тази разлика е да се обучат хората да използват ефективно изкуствения интелект. Първата стъпка е безплатният курс „AI Basics for Professionals“ на SoftUni AI за хора, които имат само основни знания по темата. Той започва на 9 ноември и е за всички, които искат да оптимизират ежедневните си задачи на работа: имейли, доклади, предложения, презентации, анализ на документи и данни.

Научи повече

Урокът на електричеството

Андрю Ън, основател на Google Brain, нарича AI „новото електричество“, но аналогията има и неудобна страна. Според икономиста Пол Дейвид електрификацията се отразила на производителността на американските фабрики едва през 20-те години на XX век, около четири десетилетия след появата си. Собствениците заменили парната машина с електромотор, но оставили фабриката подредена по старому. Скокът дошъл, когато я проектирали наново.

Според част от анализаторите същото се случва и през 2026 г.: инструментът е купен, а работата е организирана по стария начин.

Кой кого измества

Най-цитираната формулировка е на Дженсън Хуанг от Nvidia (Институт Милкен, май 2025 г.): хората няма да загубят работата си заради AI, но ще я загубят заради „някой, който използва AI добре“.

Същото твърди Карим Лакхани от Харвард (Harvard Business Review, 2023 г.): хората с AI ще заместят хората без AI, а технологията е едва около 30% от предизвикателството, останалите 70% са организационни.

И в двата случая разликата са уменията на хората, а не достъпът до модели.

България: най-голямата разлика е в уменията

Българите по-рядко от другите европейци ползват AI в работата си: според най-новите данни на Евростат, за 2025 г., тъй като за 2026 г. все още не е излязъл докладът, това правят 8,4% от тях, при около 15% средно в ЕС.

Другата страна на същия проблем са дигиталните умения: основни или по-високи имат 38,3% от българите, което е второто най-ниско ниво в ЕС след Румъния. В световен мащаб Световният икономически форум изчислява, че до 2030 г. около 39% от уменията на работещите ще се променят, а 59 от всеки 100 работещи ще имат нужда от обучение. Недостигът на умения е най-голямата пречка пред трансформацията на бизнеса според 63% от работодателите.

Едно от обученията по темата

Един от опитите да се запълни тази разлика у нас е курсът „AI Basics for Professionals“ на SoftUni AI. Той е за хора с базов опит в сферата, които знаят какво е промпт, но които искат да ползват AI много по-ефективно в работата си. Участниците сравняват ChatGPT, Claude, Gemini и Microsoft Copilot и се учат да разбиват сложните задачи на стъпки и да проверяват резултатите. Още първата лекция включва Регламента на ЕС за AI и AI халюцинациите. В последния уъркшоп всеки структурира повторяеми инструкции, създава базов персонализиран AI асистент и се запознава с автоматизациите и агентите върху реална задача от собствената си работа.

Научи повече