Поредното нашествие на радикалния ислямизъм може да бъде спряно

С изчерпването на модернистичния импулс, за Запада е дошло време за синтез

Настоящите ислямистки завоеватели на Европа се притесняват от това, че във Франция може да се възроди католицизма - по повод текущата визита на папа Лъв XIV. Имат право да се притесняват. Поредното, трето нашествие в Европа през последните 14 столетия - този път чрез мрежите на радикалния ислямизъм - може да бъде спряно преди всичко от възраждащата се европейска духовност, а тя е християнска духовност. Както традиционна, продължаваща традициите на трите основни християнски деноминации - католицизъм, православие и протестантство - така и реформистка, обърната към нови и динамични форми на развитие на християнската вяра. Постмодерният агностицизъм на Запада доведе до засилване на материалистичната потребителска култура и допусна по перифериите на обществото частично възраждане на „внесена“ духовност - преди всичко от Изток: квази-будизъм, квази-индуизъм, квази-кришнаизъм, облечени в аморфната структура на т. нар. „New Age“... Модернизацията на Европа чрез просвещенската метаидеология на „деизма“ и на антиклерикализма доведе до редуциране на класическите форми на християнската духовност и до частичната им замяна с „големите модерни наративи“ - либерализъм, национализъм, социализъм. С изчерпването на модернистичния импулс, за Запада е дошло време за синтез - след тезата на класическата религия, след антитезата на антиклерикалния модернизъм идва времето за интеграция както на християнската традиция, така и на модерността в един следващ етап на духовно и интелектуално развитие.
Този синтез трябва да отразява едно ново равнище на развитие на общественото съзнание, което не може да се осъществи без припомняне на християнското наследство - духовно, културно, цивилизационно. Етиката на личната отговорност, развитието на автономната - свободната личност, респектът към човешката личност като носител на „Божията искра“. Не е задължително този нов синтез на християнско светоусещане да преминава изцяло през възраждането на класическите - традиционните институционални форми на църковен живот, въпреки че предстои и тяхното възраждане.
Несъмнено, новите времена ще породят и нови формати на духовно самоосъзнаване. Не можем да предвидим кога и как ще се случи това, но няма друг път за оцеляването и презареждането на цивилизационния импулс на Запада, освен възродената духовност в една епоха на нарастващи предизвикателства - както на технократичния материализъм, така и на поредната вълна религиозен империализъм...