Благодаря ти, Вежди, за мъдрите разговори и ценните съвети. За споровете и подкрепата
Свободата окриляваше не само дарбата на Вежди Рашидов, но и всяка негова мисъл и действие. Той не позволяваше на злобата на деня, на политически и лични пристрастия да оковат тази свобода. Смело и на глас изразяваше своите позиции без притеснения, че конюнктурата може да не одобри. Това заявява президентът Илияна Йотова в съболезнователен адрес до семейството и близките на скулптора, общественик, бивш министър на културата и председател на 48-ото Народно събрание Вежди Рашидов.
Държавният глава заявява, че България е загубила голямо име в културния, обществения и политическия си живот, а днес скърбят всички, които творецът и човекът Вежди Рашидов е докоснал през земния си път. „Вежди Рашидов раздаваше щедро таланта си, получи заслужено признание у нас и в чужбина. Със своя почерк оставя незаличима диря“, посочва президентът Йотова.
Президентът отбелязва готовността на Вежди Рашидов винаги да изслуша и приеме чуждото мнение, както и достойнството му да признава грешките си, което днес малцина правят. “Рашидов казваше, че често ние, българите, не уважаваме свободата и не знаем какво да правим с нея – и беше прав. Прав беше, че трябва да имаме заслужено самочувствие и гордо да отстояваме себе си на европейската и международната сцена“, заявява Йотова, цитирана от прессекретариата на държавния глава.
Смело и на глас изразяваше позициите си, без притеснения, че конюнктурата може да не одобри.
В публикация в профила си в социалните мрежи президентът Илияна Йотова се сбогува с топли думи с Вежди Рашидов. "Благодаря ти, Вежди, за мъдрите разговори и ценните съвети. За споровете и подкрепата. Убедена съм, че ще разведряваш атмосферата там горе с присъщото си чувство за хумор и самоирония", написа държавният глава.
"Труд news" публикува думите на Йотова без редакторска намеса.
Загубихме голямо име в културния, обществения и политическия живот на България. Вежди Рашидов раздаваше щедро таланта си, получи заслужено признание у нас и в чужбина.
Притежаваше качество, присъщо предимно на хората на изкуството – свободата. Именно тя окриляваше не само дарбата му, но и всяка негова мисъл и действие. Смело и на глас изразяваше позициите си, без притеснения, че конюнктурата може да не одобри.
Рашидов казваше, че често ние, българите, не уважаваме свободата и не знаем какво да правим с нея. Прав беше, че трябва да имаме заслужено самочувствие и гордо да отстояваме себе си на европейската и международната сцена.
Благодаря ти, Вежди, за мъдрите разговори и ценните съвети. За споровете и подкрепата. Убедена съм, че ще разведряваш атмосферата там горе с присъщото си чувство за хумор и самоирония.
Светъл път на душата ти!